„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.” „Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!”
Това са заветите на Апостола, който с делото си ни остави в наследство свободата на България. Днес, 146 години след зловещия ден, в който България губи своя „един син”, ние все още скърбим да гибелта му.
Ратувал е за чиста и свята република. За закони, пред които всички ще са равни. За Родина, в която всички народи – българи, евреи, цигани, арменци…….ще живеят в любов, мирно и спокойно. И за свобода! На тези ценности е посветил живота си. Идеолог и организатор на българската национална революция, Васил Левски още приживе е спечелил признание. А след гибелта си става символ на всичко чисто и демократично. Завършва земния си път спокоен, с чувство на изпълнен дълг. И продължава да ни напътства и напомня:
– От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.
– Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.
– Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.
– Най-много са виновни чорбаджиите.
– За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
– И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
– Най-много са виновни чорбаджиите.
– Без революция сме загубени во веки веков.
– Народе ? ? ? ?
Малко са народите, които имат такива герои.
Днес всеки от нас носи своя Левски в себе си. И мечтае за своята свобода и независимост – от алчността, от злите нрави, от подкупността и лицемерието, от злобата, насилието и бездуховността.
Но, „Дела трябват, а не думи”.
Дълбок поклон пред теб, Апостоле!