Честит празник от „Алеф” на по-нежната и усмихната част от човечеството – жените! Нека сиянието на тяхната любов, нежност и сила не угасва!
Началото на празника е поставено с масов протест против лошите условия на труд и ниско заплащане на жени –работнички, състоял се на 8 март 1857 година в Ню Йорк. Международен ден на жената обаче става едва през 1910 година. Развитието му през годините е като ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените. В България първото публично честване е през 1915 година.
За превръщането на 8 март в международен ден на жената основна заслуга имат две германски еврейки – Клара Цеткин и Роза Люксембург. Смята се, че изборът на датата е свързан със стара немска традиция.
През Средновековието в Германия е действал т. Нар. „Закон на първата нощ“, когато крепостни момичета, които се омъжват, отдават невинността си не на съпруга, а на крепостника си. Легендата разказва за 8 момичета, които били омъжени в едно от германските села. Всяка от тях носела името Марта. Седем от тях се примирили с традицията, но осмата оказала съпротива и насила била отведена в замъка на господаря. Осмата Марта била скрила в гънките на дрехата си нож, с който убила господаря си, а после успяла да се измъкне от замъка и разказала на годеника си какво се е случило. Двамата избягали надалеч и живели дълго и щастливо.
Тази легенда Клара Цеткин разказва на първата международна конференция на жените в Копенхаген, състояла се на 27 август 2010 година, като пример за първия бунт на жена срещу беззаконието и защита на правото на избор. Именно в чест на осмата Марта Клара Цеткин и Роза Люксембург предложили да бъде определен ден, в който да се празнува солидарността на жените. На този ден жени от цялата планета да провеждат митинги и шествия, за да насочат общественото внимание към проблемите си.
При споменаване имената на Клара Цеткин и Роза Люксембург обикновено представата за тях е като за пламенни революционерки политически идеолози. Но те преди всичко са жени, в чиито живот също има любов, надежди, романтика, смях и сълзи…
Клара Цеткин е родена под името Айзен през лятото на 1857 г. в Саксония в еврейско семейство. Баща й Готфрид е селски учител от бедно благородно семейство. Майката на Клара Жозефин произхождала от семейство на богати буржоа, които притежавали фабрики в Лайпциг. Бащата на Жозефин Жан Доминик Витале се отличава с буен нрав и активна житейска позиция. Участва във Френската революция от 1789 г., воюва в армията на Наполеон. Не случайно дава на дъщеря си името на първата съпруга на Бонапарт. Жозефин израства и се превръща в непоклатим привърженик на женската еманципация, а след това предава своето идеологическо убеждение на дъщеря си Клара, възпитавайки я да бъде истински революционер.
Мечтата на Клара е да стане учител като баща си. Докато учи в педагогика в Лайпциг, присъства на събрание на социалдемократичния кръг, където се запознава с бъдещия си съпруг – руския емигрант Осип Цеткин. Той е със 7 години по-възрастен от Клара, не се откроява с богатство и красота, но страстните му речи за братство и равенство буквално очароват 18-годишното момиче, видяло в него истински романтичен герой.
Младите хора се сприятеляват. Но на една от срещите Осип е арестуван и изгонен от Германия. Преди депортацията той все пак успява да признае любовта си на Клара, което разбива сърцето й. В продължение на две години момичето търси своя любим, без обаче да спира политическата си деятелност. Накрая открива Осип в Париж – слаб и болен. Няма възможност да работи, но продължава да пише революционни статии. Клара остава с него, отдавайки цялата си сила в спасяването на любимия човек. Работи като гувернантка и перачка в богати къщи, дава частни уроци, занимава се с преводи. Въпреки че не регистрират официално връзката си, Клара взема фамилията на любимия си и му ражда двама сина. Седем години по-късно Осип умира от туберкулоза. Заради претоварването и мъката, които я сполетяват на 32 години Клара е диагностицирана с нервно изтощение. Въпреки това твърдостта не я напуска. Останала без средства, тя се връща с децата си в Германия. Започва работа за вестник „Равенство“ и там се запознава с осемнадесетгодишния художник Георг Цундел, за когото по-късно се омъжва, въпреки негативната реакция на съпартийците й към възрастовата разлика.
Революционерът обаче винаги е действал по свой начин. Тя успява не само да убеди противниците си, но и да спечели пари. Семейството заживява в хубаво имение близо до Щутгарт, купува кола и малка къща в Швейцария. Бракът им трае почти две десетилетия. Той приключва, когато Клара е на 58 години. След раздялата им тя посвещава всичките си сили на политическата борба.
Роза Люксембург
Розалия се ражда в началото на март 1871 г. в буржоазно еврейско семейство в малкото градче Замошче, провинция Люблин, намиращо се тогава в границите на Руската империя. Баща й Елиаш Луксенбург е търговец на дървен материал, а майка й Лин Льовенщайн е посветена на грижите си за децата. Роза е петото и последно дете в семейството. Нищо не предвещава, че ще стане известен революционер. Външните й данни не са впечатляващи: малък ръст, непропорционална фигура, вродено накуцване, грозно лице. Това обаче е компенсирано от остър ум и рядък чар, който действа върху мъжете. Например, лидерът на американските комунисти Бертран Волф вижда в Розалия много привлекателна жена с изразителен поглед на големи очи и мек вибриращ глас.
Розалия започва да се занимава с политическа дейност по време на обучението й във варшавската гимназия, където е блестящ студент. Заинтригувана е от социалдемократичните идеи и впечатлява социалдемократите с интелигентност, надеждност и ораторски умения. Те я ценят преди всичко като идеологическата другарка Роза Люксембург. По това време деветнадесетгодишното момиче вече е съкратило името си и е променило една буква в своята фамилия. Среща и любовта в лицето на емигранта от Литва Ян Тишка, красив и интелигентен млад мъж. За Роза той се превръща в истински идол. Младият революционер харесва безкористната любов на Роза, но не се обвързва с брак, считайки го за реликва от миналото.Така „семейният“ живот, придружен от ревност и страдания на Роза, продължил 16 години.
През 1890 г.в Париж, където Роза Люксембург заминава заради полицейско преследване, се запознава и сприятелява с Клара Цеткин. Някои социалдемократи се шегуват, че в партията им има само двама истински мъже – Клара и Роза.
След кратко прекъсване по причини от любовен характер след години Клара и Роза възстановяват приятелските си отношения. Обединява ги отново съвместната политическа дейност. След като прочитат творбите на младия марксист Владимир Улянов, те решават непременно да го видят и тръгват за града на Нева. По пътя обаче биват ограбени. Докато се чудят какво да правят, шансът им се усмихва. Влизайки в една кръчма, виждат мъже, които играят комар. Идва им идея да спечелят пари, като се включат в играта. Клара се облича в мъжки костюм, от коси на Роза си прави бакенбарди и мустаци и на следващия ден сяда да играе с мъжете. Владеейки перфектно картите, Клара спечелва от комарджиите 1200 рубли, с които продължават пътуването си до Санкт Петербург.
Клара Цеткин и Роза Люксембург поставят съдбата си пред олтара на борбата за равенство на жените. Осъждат тероризма и войната. Тежките антивоенни атаки, както и активната дейност в комунистическата партия, многократно струват затвор на Роза Люксембург затвор. За последен път тя е арестувана в началото на януари 1919 г. След разпит в берлински хотел тя е пребита и простреляна, а после захвърлена в пуста зона на канала Landwehr. Няколко месеца по-късно тялото й е открито и и погребано в известното гробище Фридрихсфелде в Берлин.
Клара Цеткин надживява другарката си по борба с 14 години. Тя прекарва много време в Съветска Русия, общува с Ленин и Крупская. Умира в Архангелское, недалеч от Москва през юни 1933 г. До смъртта тя не забравя своята приятелка. Говори се, че дори последната й дума била „Роза“.
Източник: https://isralove.org/, https://histrf.ru/, https://biography-life.ru/