Център за еврейско-българско сътрудничество

Израел- от тук до там

Израелски дневник на Стела Николова

Аз съм Стела Николова – участник в VI Национален литературен младежки конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”, организиран от Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“ и с разказа си на тема”Да обичаш, въпреки” спечелих участие в едноседмичен международен конгрес за млади лидери в Израел. Там имах възможност да представя възгледите си за опазване на околната среда по модел на обединените нации. В конгреса, който се проведе от 19 до 26 август 2019 година се изявиха ученици от 7 държави (Израел, Германия, Холандия, Австрия, Тайван, Чехия и България). Темата на семинара позволяваше на всеки участник да изкаже своето мнение за различните екологични проблеми в световен мащаб и да представи презентация за Екологична устойчивост на държавата си. Най-различното и незабравимо изживяване за мен се случи тази година с участието ми в конгреса в Израел.

 

 

 

А на въпроса „Къде се провеждаше семинара?” ще ви отговоря: В Кфар Ярок, чийто превод „Зелено селище” може да се приеме като буквален отговор на въпроса.

Всяко кътче в селцето е изпъстрено с красиви, грациозни пауни, в градините растат огромни палми, а за отмора разполагахме с дървени беседки.  Всички ученици-„конгресмени” и пътешественици бяхме настанени в удобни и непретенциозни вили. А огромните сгради и зали, в които събеседвахме и провеждахме семинарите и важните събития, бяха оборудвани с микрофони и видеоекрани. Селцето разполагаше и с голяма сцена, на която се провеждаха концерти и други музикални забавления през горещите вечери. Във вторник – 20 август  всички участници в конгреса представиха своите държави на подредени по националности маси, отрупани с красиви сувенири. На българското представяне присъстваше и посланикът на страната ни в Израел Румяна Бъчварова. Срещата с нея беше много вълнуваща за мен, защото през месец май голямата награда на литературния конкурс ми беше връчена лично от нея. Вечерта ние, българите, изиграхме народен танц, аплодирани  от останалите „конгресмени”. Бяхме облечени в дълги, красиви носии и обути с кожени цървулки.

 

Другите националности също се изявиха на сцената в също толкова интересни и разноцветни носии, типични за страните им. А домакините на конгреса ни научиха на техен обичаен и много забавен израелски танц.

Аз обичам да пътувам и да изпробвам интересни вкусове, които не срещам всеки ден. А времето преди пътешествията ми задължително е свързвано с опознаване на традициите, религиите, културните богатства, забележителности и  традиционната кухня в държавата, която предстои да посетя! Разбира се, не тръгвам на път без слънчеви очила с интересни форми, смартфона си, фотоапарат, удобни обувки и местни пари (които никога не са достатъчни…)!

 

Израел ме впечатли с богатата си история. Той съчетава в себе си древни традиции и съвременни, модерно развиващи се градове. Радвам се, че имах възможност да бъда там цяла седмица!

 

Йерусалим е толкова древен и пълен с история и вяра, че всеки може да усети уникалната атмосфера в него. Градът е смятан за свещен от юдеи, християни и мюсюлмани.  Град, който не можеш да отминеш с безразличие, най-малко заради  обичаите от преди хилядолетия…

Първо разгледахме и пообиколихме из района, в който се намира стария град. Но за да стигнем до града на Давид преминахме през тунелите на Езекия. Това са тъмни тунели, които в миналото са снабдявали града с вода. В тях все още има вода, затова беше необходимо да се сдобием с приключенско настроение, много питейна вода в бутилки, да включим фенерите и… бяхме подготвени! След 45 минутно газене до колене пристигнахме до столицата на царството на Цар Давид.

След това екскурзоводът поведе групата ни към Стената на плача. След проверката за оръжия се запътихме към мястото, където мъжете и жените продължават да плачат разделно (има мъжка-лява и женска-дясна зона). На раздадени от екскурзовода листчета всеки  написа своите желания и се опита да ги закрепи в цепнатините на камъните на Стената на плача, която е висока 18 метра. Когато човек допре глава до камъните й, древната мъка, която е зазидана в нея, избива в сълзи.

На още едно място плаках в Израел – спускайки се към Йордан – реката, в която е кръстен Христос. В река Йордан плуват хиляди малки рибки, които леко докосваха краката ни.

Другата забележителност, която посетихме в Йерусалим, беше Божи гроб. Величествено място! Отвън църквата изглежда обикновена, но вътре е внушителна и необятна! Първо се изкачхме до Голгота – хълма на Разпятието, сега превърнат в олтар. Продължихме в огромната зала, приютила малък параклис, заобиколен от поклонници – от най-вярващи, до тези, които просто искат да усетят вълшебната енергия на това място, наредени в дълга опашка (подобна на тази за Лувъра)… Божи гроб – главното светилище на християнския свят!

След тази незабравима екскурзия организаторите бяха предвидили всеки чуждестранен участник в конгреса да гостува в семейството на израелски делегат. И така, в четвъртък следобед аз също се озовах на гости за няколко дни в израелско семейство в Тел Авив. В петък семейството започна да се подготвя за празничната вечеря – шабат. Шабат е много специално време и продължава до съботния следобед. Тогава колите по улиците на градовете намаляват драстично, остават основно туристическите автобуси, защото най-религиозните евреи не шофират и не работят. В израелското семейство, на което гостувах, опитах най-вкусната храна за целия ми престой. Вечерта имаше разнообразие от характерни за страната ястия, като фалафела, хумус, табулето и шакшука – пикантен доматен сос със задушени в него яйца. Сервираха ги с прясно изпечен арабски хляб „пита“ и с арабска салата от ситно нарязани зеленчуци.

В Израел разбрах, че в тази страна грижата за сигурността е превърната в изкуство. От разговорите ми с Гал (момичето, на което гостувах) научих, че през следващата година тя ще постъпи в армията. Там момичетата служат задължително 2  години, а момчетата – 3 години.

Само с малки изключения евреите са освободени от военна служба, както и от необходимост да работят. Интересен факт също е, че държавата издържа силно религиозните неработещи хора с данъците на останалите.

За евреите съботата е ден за почивка. Тази почивка настъпва при залез слънце в петък и завършва след залез слънце в събота. По същия начин настъпват всички национални празници. По време на съботите и празниците целият градски транспорт не работи (освен такситата).

Ако Йерусалим е религиозното и историческо сърце на Израел, Тел Авив е бъдещето му! Тел Авив е нов град, а животът там е денонощен. В мегаполиса има много магазини, шарени и дълги битпазари (на които можеш да откриеш от български пастички „Чудо” до всякакви красиви и изящни картини и бижута), ресторанти и ресторантчета и широк излаз на Средиземно море с безкрайни пясъчни плажни ивици.

Храната в Израел не е евтина. Всъщност нищо не е евтино, освен дребните сувенирчета.

 

По време на гостуването ми в израелското семейство се насладих и на плажа на Средиземно море, където започва и екстремното приключение – плуване в огромни вълни. Какво е чувството ли? Радост, щастие и… свобода!

Последният ден по програма посетихме и северен Израел, и по-точно – Тверия, Кинерет и Назарет.

Вечерта беше времето да се сбогуваме. Да си обещаем  „До скоро” и „До нови срещи”. Да подкрепим прятелство си със спомени, да си направим снимки и да разменим адреси!

Благодаря на всички от Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“, които допринесохте за сбъдването на една моя мечта – да посетя Израел и да участвам в незаравимо международно събитие с много млади хора от цял свят!

Благодаря Ви от сърце!

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

март 2024
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Ad
Ad