Ицхак /Ицко/ Финци е български театрален и филмов актьор от еврейски произход. Роден е на 25 април 1933 година в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. заедно с цяла плеяда бъдещи знаменитости, като Григор Вачков, Хиндо Касимов, Татяна Лолова, Никола Анастасов и др. Актьорът споделя, че най-много му е помогнал режисьорът Леон Даниел, с когото е работил за пръв път в Бургаския театър. В Бургас се е учил и от режисьори, като Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов.
Ицко Финци е играл на сцените на театрите в Димитровград /1955-1957/, Бургас /1957-1960/, Сатиричния театър /1960-1967/, Театър за младежта /1988-1990/, Малък градски театър след 1990 и др. Направил е над 50 роли по различните сцени. Гастролирал е в Цюрих, Бохум-Германия, Виена-Австрия. Участва в редица музикални спектакли, сред които „Насаме с публиката“ – Музикален спектакъл за двама със симфоничен оркестър и джазово трио , „Празничен концерт“- музикално представление за двама и оркестър в Русе.
Най-интересните му театрални роли са в пиесите: „Сизиф и смъртта”, „На приказки с Карел Чапек”, „Апетит за череши”, „Опера за три гроша”, „Молиер”, Рожден ден”, „Когато розите танцуват”, „Лунната стая” и др.
Снимал се е в някои от най-добрите филми в историята на българското кино: „Преброяване на дивите зайци” /1973/, „Вилна зона” /1975/, „Закъсняло пълнолуние” /1997/. Превъплъщава се с успех и в главната роля от филма „Чонтвари” /1980/ на прочутия унгарски майстор Золтан Хусарик. Ролите му в киното са повече от 65.
Заедно с режисьорът Лиза Боева, с която се запознава по време на снимки в Париж, прави майсторски клас „Как да направим филм“, който е реализиран с партньорството на ЧСОУ по изкуства и чужди езици „АРТИС“ и дава уникалната възможност на ученици от 1-ви до 7-ми клас да създадат игрален филм. Така се раждат филмите „Магьосникът от Оз“ и „Ваканция без Ваканция“ .
През 1991 г. Ицко Финци получава Аскеер за цялостно творчество. Носител е на множество награди за най-добър актьор: на Международния фестивал на телевизионните филми –Прага, на Международния кино фестивал „Златната роза“ – Варна, на Фестивала на малките театрални форми – Враца, на София филм фест. През 2004 г. е награден с орден „Стара планина“ – първа степен, а следващата година получава Първа награда на София филм фест за Дядото в „Откраднати очи“ и първа награда на Националния фестивал за документално кино – Пловдив за Интервюиращия в „Като на кино”.
На първия Забалкайски международен кинофестивал в Чита, Русия /2011/ получава награда за най-добра поддържаща роля. През 2013 година е удостоен с наградата за София за принос към изкуството и киното.
Ицко Финци е почетен гражданин на София.
Освен на цигулка свири на пиано и акордеон, а през 2009 издава мемоарната си книга „Четива”. Доказва, че „всички възрасти са покорни на любовта”, като през 2015 г. се жени за Лиза Боева – по-млада от него цели 45 години.
Синът му – Самуел Финци също е отличен актьор, който прави успешна кариера не само у нас, но и в Германия.