Днес за евреите по света е Йом Кипур – Денят на изкуплението. С него завършват десетте Дни на покаянието, започнали на Рош Ашана (еврейската Нова година).
Ето какво разказва за този религиозен празник проф. Хени Лорер:
Десетте дни след Рош Ашана, дадени за разкаяние, завършват с друг голям религиозен празник Кипур, денят на опрощаването от греховете. На този ден в синагогата богослужението се извършва целия ден и приключва след залез слънце, като за да се избегне прилошаване от жаждата и глада, богомолците, особено по-младите, държат в ръцете си зряла дюля с набоден на нея карамфил, която от време на време поднасяли към носа си.
За да се концентрира цялото внимание на евреите на този ден, главно върху търсенето и заслужаването на изкуплението от греховете, ние се подлагаме на известно изтезание, като гладуваме и сме готови да понесем и други форми на въздържание.
Трябва да осъзнаем, че на този ден естествения ход на нашия живот е изцяло насочен към стремежа да намерим търсеното изкупление, поради което центърът на ежедневния ни живот, или най-малкото този за качеството на живота ни, силно дебалансира везните.
Религиозният ритуал, дори повече от този, изпълняван на Рош Ашана, е съсредоточен в синагогата. Налагат се определени забрани на този ден: освен гладуването и пиенето на течности не се позволява къпането, носенето на кожени обувки и сексуални контакти, които се считат като дейности, създаващи удоволствие, недопустимо в деня, когато търсиш изкупление.
Вечерната молитва на Кипур – Кол Нидрей, която се счита като най-забележителната част от нашето богослужение, е написана на арамейски, чете се преди залез слънце и е послужила за образец на чудесната симфонична композиция на Макс Брух, известна с това название.
Бидейки най-тържествен ден в еврейската година, Кипур, за разлика от другите празници, наподобява Шабат, поради това че се забранява да се работи, да се готви, да се кара кола, да се пали огън и поради тези сходства се назовава Шабат Шабатон.
Един стар традиционен обичай на Кипур е да се правят Капарот, т.е. да се принася изкупителна жертва – петел или кокошка, които духовното лице завърта върху главата на собственика им и в същото време произнася молитва, съгласно която тази птица се заколва вместо лицето, което я е донесло. Наред с празничните свещи, които трябва да горят на Йом Кипур, се пали и една специална свещ за възпоминание паметта на починалите родители. Вечерята след целодневното гладуване е тържествена, масата се покрива с празнична покривка и според един древен обичай е прието жените и мъжете да бъдат облечени в бяло, като символ на пречистването, настъпило след молитвите за получаване на изкуплението. Поднесената храна не трябва да бъде тежка, за да не се натоварва стомахът прекалено много след гладуването.
Източник: „Алманах на еврейската култура“
