Излезе от печат една дългоочаквана книга, която интерпретира иначе позната тема, но го прави по неподобим начин. Това е „Транспорт отвъд вечността” на чешкия писател Франтишек Тихи. До българският читател книгата достига в превод на Красимир Проданов.
Високо оценен от критиката и читателите в Чехия, романът разказва спираща дъха история за група приятели, които Втората световна война заварва с техните момчешки мечти и проблеми.
Писателят отвежда читателя в едно от най-известните гета в Централна Европа – Терезин, качва го на влаковете на ужаса, откарали в концлагерите хиляди души и го води чак до камерите на смъртта в Аушвиц. Но това не е книга за войната. Тя е фон, макар и зловещ, на една история, посветена на приятелството и на неподозираната сила, която може да прояви дори един непълнолетен. Без да морализаторства, Франтишек Тихи ни запознава с герои човечни и обикновени, преследващи мечтите си дори когато на хоризонта е останало само едно – смъртта. В резултат, съвсем логично, „Транспорт отвъд вечността” печели най-престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера”.
Историята е още по-невероятна поради един простичък факт – голяма част от героите на романа са действително съществували юноши; надарени и талантливи, те оставят след себе си дневници, рисунки, стихотворения, дори романи… Писателят изследва творчеството им и го вплита в „Транспорт отвъд вечността”, като така се ражда четиво, което съчетава нуждата да познаваме историята с възможността всяко дете да се вдъхнови самото то да е творец!
Допълнителен плюс е самият професионален път на писателя Франтишек Тихи – създател на собствена учебна система, той я прилага в своето училище, което е лицензирано от Министерството на образованието в Чешката република. Пражката Природни школа стои зад много проекти за опазване на миналото, като децата са поощрявани да общуват с природата, да развиват талантите си и да създават пълноценни отношения със своите връстници, пък и всички останали.
Всичко това превръща „Транспорт отвъд вечността” в необикновено изживяване –книга, от която всеки подрастващ може да научи най-важното за живота… Да цени приятелството и човечността, също честността, да мечтае. И героите на Франтишек Тихи са пример за това. А затваряйки последната страница на романа, усещането е едно – за сърце преливащо, което щастието и тъгата от прочетеното са направили още по-богато.
Ето няколко запомнящи се цитати от книгата:
„Когато имаш възможност да избереш от два пътя, поеми по по-тежкия”
„Онова, което не може да се промени, трябва да се издържи”
„Нашите животи, копнежи, любови и мъки няма да бъдат забравени, ами ще се връщат и ще се разиграват отново и отново, докато всичко преходно на края на всички неща не се влее в океана на Вечността.”