Той е един от най-известните цигулари в края на XX век. Стилът му е изящен, нерядко с оригинална негова трактовка, а музиката, която претворява, пленява слуха и душата на слушателите. Не напразно такива майстори като него, способни да поднесат и най-тънкия нюанс, отронен от струните, са сравнявани с великия майстор на цигулката Паганини.
Всяко време има своите гении, но в музиката е различно. Творби, написани преди много години, придобиват ново, очароващо и вдъхновяващо въздействие само ако изпълнителят усети вложеното в тях от композитора чувство и успее да го предаде на хората в залата. Един от тези несравними виртуози на цигулката е Ицхак Пърлман.
Роден е на 31 август 1945 година в Тел Авив. Още тригодишен родителите му забелязват как застива, затваря очи и се вживява изцяло, когато слуша изпълнение на цигулка. Баща му Хаим, обикновен бръснар, обаче бързо разпознава необичайните способности на сина си и му урежда уроци в Музикалната академия в Тел Авив.
Година по-късно обаче, на четири години, Пърлман заболява от полиомиелит, вследствие на което остава с парализирани крака. Но това с нищо не попречва на желанието му да овладее цигулката.
Следва истинско ходене по мъките, тъй като въпреки безспорния му талант е прекалено малък, за да бъде приет за студент в академията. Но детето не се отказва и ден след ден усвоява и потъва все повече в безкрайната хармония, създавана от четирите струни за цигулката. И това дава своите щедри плодове.
Скоро Ицхак започва да изнася концерти и привлича вниманието в цял Израел. Американският телевизионен агент за таланти Ед Съливан научава за способностите на Пърлман и завежда 13-годишното момче в Ню Йорк за участие през 1959 г. в шоуто му „Каравана на звездите“.
Впоследствие и родителите му се преселват в Ню Йорк, където младият виртуоз продължава да привлича вниманието. Записва се в Джулиардското музикално училище, като учи при Иван Галамян и Дороти Делей. Официалният му дебют е през 1963 г. в „Карнеги Хол” с изпълнение на Концерт за цигулка и оркестър № 1 във фа диез минор, оп. 14 от Хенрик Виенявски. Младият изпълнител отлично се вживява в поетичната музика на композитора и с това печели конкурса „Левентрит”, една от наградите на който е участие с Нюйоркската филхармония, ръководена тогава от Леонард Бърнстейн.
Следва бляскава кариера на талантливия музикант. Той печели четири награди „Еми” и шестнадесет „Грами”, както и „Грами” за цялостен принос за 2008 г. „За отлични постижения в звукозаписните изкуства”. Неговите изяви в „Улица Сезам” – американска поредица за деца, която съчетава образователни и развлекателни елементи, вдъхновяват много от днешните млади цигулари, пред които той разкрива неподозираните възможности на инструмента.
Пърман е награден с едни от най-високите отличия в САЩ, включително „Националния медал за изкуство” през 2000 г. и „Президентския медал за свобода” – награда, която отличава приноса на американците, родени в чужбина
След този триумф Пърлман е ангажиран от импресариото Сол Хурок и вече има натоварен график от концерти в Съединените щати, Европа, Азия и Израел през следващите години. Повече от три десетилетия изпълненията му включват концертите на Бетовен, Брамс, Сибелиус, Менделсон, Берг, двата от Прокофиев , Сонатина на Дворжак, „Капризите” на Паганини, включително блестящо изпълнение на „Каприз 24”, с което дълги години никой цигулар не е дръзвал да се захване, и много други.
Славата на Пърлман расте бързо през 70-те години на миналия век и той започва да се появява редовно в телевизионни програми, като The Tonight Show, David Letterman и различни специални програми в мрежата PBS. Става също така чест изпълнител на събития в Белия дом, особено по време на администрацията на Рейгън.
До 1990 г. Пърлман е солист с почти всеки голям оркестър в света и с всеки известен диригент. През 1994 г. Пърлман е домакин на програма в мрежата на PBS, наречена „Трима тенори” – Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас.
Освен музикант-виртуоз Пърлман се извява и като талантлив диригент, като един от концертите му включва изпълнение на фестивала Tanglewood през 2000 г. с Бостънския симфоничен оркестър на Симфония № 29 на Моцарт и Симфония № 4 на Брамс .
През двадесет и първи век кариерата на Пърлман продължава да му носи триумф след триумф, нареждайки го сред петте или шестте най-добри музиканти на нашето време в класическата сфера. Но освен всичко друго е и известен музикален педагог и изтъкнат хуманист. Той редовно провежда майсторски класове по цигулка в САЩ и други страни, включително в родината си Израел, и през 1995 година създава заедно със съпругата си „Музикалната програма на Пърлман”, чиято цел е да спомогне за развитието на млади цигулари, виолисти, виолончелисти и контрабасисти на възраст от 12 до 18 години.
Учениците му разказват, че „Мистър Пи”, както го наричат, ги учи на това, че всяко произведение, всяка музикална фраза може да се изпълни по много различни начини. Младите хора обясняват, че той ги учи не толкова на техниката на свирене, колкото на умението да изразяват чрез музиката своята индивидуалност.
А когато не изпълнява класика, Пърлман се отдава на свиренето на клезмер. Това е народната музика на ашкеназите от Източна Европа, повлияна от румънския, гръцкия, украинския и полския музикален фолклор, а след пренасянето му в САЩ в края на XIX век – и от джаза.
На върха на кариерата си Пърлман, от висотата на своя грандиозен успех и заслужена слава, има всички основания да заяви, че слуховете за смъртта на класическата музика са силно преувеличени. И основание за тези думи му дават не само неговите виртуозни изпълнения, но и хилядите млади хора по целия свят, завладяни от магията, създавана от струнните инструменти. И от техния кумир – Ицхак Пърлман.
