Нахум Гилбоа – Перец е един от големите художници евреи, родени в България. Роден е през 1917 г. в София. Баща му Исак Перец -един от първите журналисти – евреи в България, който сътрудничи на еврейския вестник „Ашофар” и пише рецензии за театрални постановки. Семейството се препитава от малка книжарница. Малкият Нахум разнася по къщите еврейския годишен календар и Пасхалната Агада, които баща му издава.
Гилбоа често прави скици и снимки на сцени, които го интересуват. С помощта на богатото си и развито въображение, възстановява видяното в оригинални композиции. Учи в Кралската академия на изкуствата в София – най-старата художествена школа в България. Преподава в Централното еврейското училище, в което е учил.
До началото на Втората световна война Нахум Гилбоа и съпругата му – пловдивчанката Рахел, също художничка, преподават изкуство. През януари 1940 година успяват да се качат нелегално на борда на гемията „Орион” и да заминат за Палестина. Английски кораб им помага да стигнат до Хайфа. Пред британците се представят за чешки евреи. Впоследствие пребивават последователно в няколко кибуца/ от 1940 до 1947 г./ Служи в израелската армия като топограф, по-късно преподава в новосъздаденото училище по топография.
През 1952 година художникът заминава за Париж, където една година учи в Academie де ла Grande Chaumiere. Пътува и до Италия, за да се запознае „от извора” с класическата италианска живопис. През 1954 година се връща в Израел. Става член на Асоциацията на художниците и скулпторите на Израел и до края на живота си участва във всички нейни годишни и групови изложби. Едновременно с рисуването продължава да преподава в Техническото училище, учи вечерно в Хайфенскияь технически университет вътрешно оформление и чертане. В продължение на 20 години живее със семейството си в САЩ, като се препитава чрез продажба на картини, които изработва по поръчка – предимно на религиозна тематика.
В началото на артистичната си кариера Нахум Гилбоа рисува традиционни пейзажи – градски и пасторални, както и портрети и натюрморти. Художникът постепенно се приобщава към света на лирическия реализъм, известен още като фантастичен реализъм. Това е стил, при който картините изглеждат реалистични, но имат многолирични или фантастични елементи, често с по-духовно или религиозно естество, които придават съвсем различен смисъл на картината. Част от похватите на Нахум Гилбоа са да прави снимки на обекти, които иска да рисува, или да прави скици по спомени от миналото, а след това да с въображението си да създава нещо съвсем ново. Той също така се ръководи и учи от други художници, които творят в това направление, най-вече руските художници.
Сред творбите на Нахум Гилбоа има много пейзажи с изглед към Йерусалим и други еврейски места, въпреки че той не се счита за традиционен еврейски художник.
Гилбоа рисува гваш и масло, създава литографии и сериграфии на своите произведения. Наричан е „Израелският Брьогел”.
Нахум Гилбоа е имал изложби в цяла Европа, Израел, Южна Африка и САЩ. Книга за творчеството му, озаглавена „Nachum Гилбоа“, излиза през 1976 г. Същата година той умира в Израел.
В България идва едва след 1967 година на три пъти, като екскурзиант.
В картините си Нахум Гилбоа повече разказва, отколкото показва. Пример за това може да бъде емблематичната му творба „ София – моят роден град”. От традиционно-реалистична гледна точка изобразеният сюжет е невъзможен.
Емблематични са картините му от 60-те и 70-те години: „Еврейската улица в София”, „Пазарът с маймунката”, „Панаир”, „Семейството”, Гемията „Орион”, където Нахум Гилбоа преплита спомените си в мистерията на сюжетите.
Интервю с Нахум Гилбоа четете ТУК!
Репродукции на творби на Нахум Гилбоа, публикувани в сп. LA ESTREYA, БР. 6/2012 г.
