Център за еврейско-българско сътрудничество

Ние помним. Ние лъжем?

Автор: Елена  Вълчева, специалност Хебраистика

„Ние трябва да вземаме страна. Неутралността помага на насилника, никога на жертвата. Мълчанието насърчава мъчителя, никога  измъчвания. Понякога ние трябва да се намесим. Където и мъжете, и жените да са преследвани заради тяхната раса, религия или политически възгледи, това място трябва – в този момент – да се превърне в център на вселената.“  Защо именно избрах да започна представянето си с този цитат от Ели Визел? 

Трагедията Холокост е тема, която намира отзвук и до ден днешен. Въпреки всички доказателства, болезнените истории на хора, доживотно жигосани от спомена, снимков материал и така нататък, истиността на този мрачен период бива поставена под съмнение от т.нар. историци – ревизионисти. Целта на моята работа е да представя и двете становища около Холокоста, а именно дали е геноцид над милиони човешки животи, или една, добре подплатена с фалшификации, измама.

Премеждията от това да бъдеш евреин започват още с постъпването на Хитлер на поста канцлер на Германия през 1933г. и биват изострени след 1942г. и Окончателното решение. Така започва трагедията Холокост и масовото изтребване въз основа на расови, политически, етнически и социални характеристики. И въпреки че отричането на този период се смята за престъпление, и то строго наказуемо, като противодействие на тази официално призната теория се заражда движението на „ревизионистите“. Оспорването на доказателствата е подкрепено с изследвания и голямо количество книжен труд. Ще се опитам да представя двубоят „истина-лъжа“ безпристрастно, за да може всеки един от нас да направи сам за себе си заключение.

  1. Еврейското население намалява с 30% – През 1942г. Хайнрих Химлер поръчва доклад, наречен „Окончателно решение на еврейския въпрос“, документ, показващ одобрение на еврейския геноцид. (Легендата за шестте милиона получава законна поддръжка на Нюрнбергския процес.)
    • Ревизионистите смятат, че се е извършила огромна манипулация около броя на убити евреи:
  • Смяна на плочата в Освиенцим
  • Обширните юридически, демографски, аналитични и сравнителни данни доказват невъзможността за подобен брой жертви.
  1. Газовите камери – Те съществуват и до ден днешен, заедно с вратите с херметизиращи уплътнения. Няма спор, че тези уплътнения са пречили на отровния газ да излезне от камерите. Открити са и дупки в таваните на камерите, през които биват изливани от германците кристали Циклон Б. Остатъчните натрупвания от пестицида доказват, че наистина бива използван.

Открити останки от газови камери в Треблинка. Досега този лагер е любимият аргумент на хората, оспорващи масовото убийство на евреи по време на Втората световна война. Те изтъкват, че въпреки разказите за ужасите в „Треблинка“, там има само един хълм, една гора, една ферма и нищо, което дори малко да напомня за жестоки убийства.

Преди години обаче екип от британски учени от университета в Стафордшир успява да открие първите доказателства за случилото се преди 75 г. в „Треблинка““.Според живи очевидци в концлагера имало две газови камери. Едната била с капацитет 600 души, а другата – 5000. „Треблинка“ бива построен така, че да изглежда като транзитен лагер за временно настаняване по пътя към източните територии на Третия райх. Така докараните с влакове евреи бивали лесно отвеждани към маскираните като бани газови камери. Те загивали не повече от час след пристигането си.

  • „Концлагерът Аушвиц край Краков се явява мястото, където уж били убити милиони евреи. Веднага след войната плъзват слухове, че в лагерите Дахау и Берген-Белзен също са били осъществявани масови убийства в газови камери, но скоро става ясно, че това не са газови камери. Тогава историята за геноцида се премества на изток в лагерите на територията на Полша, особено в Аушвиц. Но тъй като тези лагери са се намирали в съветска окупационна зона, никой не може да каже колко състоятелни са тези твърдения. В продължение на единадесет години след края на войната руснаците не разрешават на никого да посети Аушвиц, а по това време те работят по изменението облика на лагера, за да му предадат вид, съответствуващ на легендата за милионите унищожени там. Те даже построяват комин, който води до несъществуваща пещ!“

                                 -“Лъжата за Аушвиц – разказ за преживяното от Тис Кристоферсон”

2.1.1. В историите на “очевидците” могат да се срещнат такива “детайли” като миризма на горящо човешко месо, разстилаща се над лагера . Според Кристоферсон това е пълна измислица. Недалече от лагера се е намирал стоманолеярен завод и миризмата от него естествено не е била от най-приятните.

2.1.2. Циклон Б –  бива използван за обезпаразитяване

  1. Крематориуми и кремации – В писмо от 28 юни 1943г, Карл Бишоф, директор на Аушвиц, дава рапорт за всички кремации, които мъжете му са извършили за един ден. Само за 24 часа в един лагер, нацистите са кремирали 4 756 евреи. Звучи като невъзможно голямо число, но хората, горили телата, потвърждават, че е истина. По думите им, средно на ден са кремирали по 2500 тела. Използвали са оборудване, предвидено за изгаряне на телата едно по едно, но вместо това са вкарвали по 4-5 наведнъж. Понякога нацистите убиват твърде много хора, за да ги кремират за един ден. Тогава те хвърлят мъртвите в огромни открити пещи, където ги изгарят. Има снимки на тези пещи – снимки, за които е била нужна огромна смелост да бъдат изкарани от лагера. Нацистите унищожават повечето снимкови доказателства за лагерите. Едни от малкото оцелели до днес  са направени от затворник, който ги е изнесъл в тубичка от паста за зъби.

    3.1. Крематориумите се използват със същата цел както и кристалите Циклон Б– епидемии винаги се появяват при много хора на едно място. За да се овладеят по-бързо труповете трябва да се изгарят.

    3.1.1. Според мнението на специалисти по кремация използваните тогава крематориуми са могли да кремират не повече от 5 трупа на ден. Изгарянето в ями -невъзможно и то поради голяма нужда от гориво.

  1. Свидетели, снимки, писмени доказателства – Дневникът на Ане Франк е анализиран и е доказано, че е писан от Ане Франк. Почеркът е сверен и съвпада с този на момичето, доказано е също, че материалите са купени преди края на войната. Хартията, мастилото и лепилото са създадени преди 40-те.

     4.1. Някои противници на Холокоста твърдят, че дневникът на Ане Франк е фалшификат. Според тях е дело на баща й, който искал да забогатее. Известният изследовател на легендите за масовото изтребление Дитлиб Фелдерер написва книга за дневника на Анна Франк, в която твърди, че това е фалшификат. Той се обръща към Отто Франк с молба да му бъде разрешено да анализира оригиналния ръкопис, но получава категоричен отказ.

  1. Жертвите не са единствените свидетели на клането. Някои от убийците също разказват своите истории. Един шофьор описва как жертвите са принуждавани да лягат върху труповете на мъртвите, след което са застрелвани в тила. Децата са държани при майките си и застрелвани заедно с тях.

„Чух виковете на конвоя още щом пристигнахме през нощта. Отсечени заповеди, железни нотки и глухо ръмжене, лай на кучета: добре смазаната машина убива мисълта преди да съсипе живота. Къде сме ние? Къде отиваме? Аушвиц: нищо не ми говори. Биркенау: нищо не ми говори. Алените пламъци, захапали седмото небе, не извикваха страх, никакъв спомен. Телените мрежи се простираха до безкрая и детето в мен рече: виж ти, безкрайността съществува. Една заповед, предавана от хиляди уста, бе достатъчна, за да раздели тълпата: мъжете на една страна, жените – на друга. Последни думи, последни погледи. В човешкия поток, обзет от необичайно единение, преди да се разсипе бавно и мълчаливо, аз виждам за последен път една майка и нейната малка дъщеря, виждам ги как напредват, хванати ръка за ръка, сякаш за да си вдъхнат кураж една на друга, и ще ги виждам все така, в гръб, до сетния си миг.“ – из статията „Ели Визел: Поклонничество в страната на нощта“

    5.1. Според „ 6 милиона изгубени и намерени“, книга на Ернст Цундел, разпитите били водени след изтощителни мъчения и показанията били давани насилствено и манипулирано.

    5.1.1. „На практика в почти всички случаи мнимите „оцелели от Холокоста” са или изцяло измислени, или възмутително са разкрасили спомените си от ВСВ, или са дали свидетелства, които всъщност дискредитират и опровергават някои аспекти от официалната версия за „Холокоста” (особено що се отнася до мнимите „лагери за унищожение” на Изток, често споменавани като „лагери на смъртта” или „фабрики за смърт”).“, твърди Ерик Хънт, продуцент на филми, целящи доказването на абсурдността на Холокоста

  1. Макар и не в изобилие, социалното пространство разполага с автентични снимки от периода на Холокоста

6.1. Фотографиите и видеофилмите, представящи мъртъвци и хора в лошо физическо състояние, направени от съюзниците са автентични. Но не доказвали, че съществува на практика програма за избиване на хора чрез обгазяване. Силно отслабналите тела били резултат от разразилата се епидемия от петнист тиф и глада, които се ширят из Европа в края на Втората световна война.

  1. „Документи“ от Натан Гринберг е първата книга, описала Холокоста с помощта на държавни документи.

 7.1.Липса на документация, описваща даването на тласък за изтребване на евреите (иззети архиви в Аушвиц).

Изложението на двете течения показва колко оспорвана е битката за истината около Холокоста. Всяко едно прието доказателство е оборено с контра такова. Лично аз смятам редица от контра твърденията като несериозно представени, без последвали ги аргументи и без гаранция в достоверността им. Къде се крие истината, до каква степен в Холокоста играе и силата на преувеличението и кому е нужно да се фалшифицира тази трагедия – това са въпросите, които съпътстват работата ми. Аз лично избирам да вярвам в сапуните и абажурите от човешка плът,  в златните зъби и в мъчителните изследвания на д-р Менгеле, в дима и миризмата от изгаряните тела, в разказите на оцелелите от Холокост, в това как Бабин Яр се превръща в гроб за десетки хиляди евреи, в истиността на тази човешка трагедия.

Не виня хората, които подкрепят проучванията и мнението на ревизионистите. Събирайки информация за изготвянето на работата си, станах свидетел как Интернет пространството е наситено с израза „Холокостът е лъжа“. Тази по-достъпна информация оформя мисленето на хората, чийто източник на знания е виртуалното пространство, а ние знаем каква преобладаваща част са те. До къде ще доведе отричането на тази трагедия, тепърва ще се разбере.

„Да помним, за да не се повтори!“ гласи призивът, а 27 януари е датата в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста – трагедията, лишила милион и половина деца от възможността да пораснат.

Дали ще вярваме в истинността, или ще смятаме този период за манипулация и фалш – това е въпрос на нашата лична съвест и склонността способни ли сме с лека ръка да отречем тази трагедия от историята.

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

март 2024
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Ad
Ad