Най-изящният български поет днес си отиде от нас, напусна този обречен и абсурден свят. Валери Петров. Велик в скромността си и скромен във величието си. Поклон! Да бъде светла завинаги неговата памет.
Ключето
Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам –
със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!
И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,
и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,
и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!
И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска така близо бил гроба –
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! – И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:
– Какво още там дириш, остаряло момченце?
-Нещо дребно – му казвам. – Едно златно ключенце.