Израел
Разказ на Моника Митова, носител на първа награда в петия национален литературен ученически конкурс на Център „Алеф“ – „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“
Дойде моментът да се срещна с държавата, която винаги ме е вълнувала, държавата с неразделените територии, бързо развиващата се държава! Дойде моментът сама да видя всичко това- конфликта, смесицата от култури, онова място, заради което винаги парят сълзи в очите ми!
Ден 1
Още докато пътувах от Благоевград към София, трудно успявах да контролирам вълнението и емоциите си! Та това беше една от най- големите ми мечти, не вярвах, че сега тя се сбъдваше.
На летището се запознах с българската група и въпреки че всички те бяха близки приятели, не ни попречи бързо да се сближим. Но дори докато се опознавахме, нямаше как да не забележа строгите мерки за сигурност преди полета. За съжаление, както много често се случва в България, като по традиция, все ще се намери нещо, което да те разочарова! Тази българска „традиция“ не закъсня и в Терминала влязоха няколко полицейски кучета с колосални размери, които тичаха из краката на пътниците и душеха багажа! Не съм против това да се случва, всички търсим сигурността в тези смутни времена, но смятам, че кучетата трябва да бъдат на повод, дори докато изпълняват своя дълг, както се случва навсякъде по цивилизования свят. 
Летище „София“
Имайки предвид моята фобия от кучета, все още не мога да повярвам как преживях онези два критични часа на проверки и сърцето ми спираше във всеки момент, в който кучетата ме доближаваха и душеха…! Неусетно времето мина и вече летяхме за Тел Авив!
Международно летище „Бен Гурион “
На летището ме посрещнаха моите домакини. Техният град е на 30 минути от Тел Авив и това време ни послужи да се опознаем. Бащата беше много отворен към всякакви въпроси за Израел и наистина се зарадва да обсъдим, макар и бързо, политиката в Близкия изток! Тези 30 минути ми доказаха, че пред мен стоеше най- невероятното приключение в живота ми!
Цоран, градът, в който живеят, е спокойно място, осеяно с почти еднакви двуетажни къщи. Около себе си виждах необикновена смесица от пареща пустиня и буйна растителност!
Майката ни очакваше във всекидневната с много десерти и плодове и така разговорите започнаха! Разказваха ми много за Израел, за различните националности, които го изграждат. Не пропуснаха да споменат и своя син, който втора година служи в армията и то много близо до Ивицата Газа.
Знаеха много за България, но не възразяваха да чуят още! След няколко часа на културен обмен, дойде време и за традиционната петъчна вечеря! Много съм щастлива, че семейството реши да ме запознае с религията и традициите си! Бях късметлийка, защото разбрах, че почти никой от останалите участници не бе имал подобна възможност!
Преди вечеря жените в къщата палят свещи и отправят своята молитва! Същинската вечеря започва с молитва, прочетена от бащата, след което се разчупва обреден хляб и цялото семейство отпива вино от масивна метална чаша. Храната беше невероятно вкусна- майката беше с персийски произход, а бащата с полски, затова масата беше покрита с разнообразни гозби! Вечерята бе съпроводена с още много дълги разговори и смях! В края на вечерята си разменихме подаръци- бях им донесла сувенири и традиционна козметика от розово масло, те много се зарадваха, но не бяха пропуснали да подготвят нещо, което да взема за България – тениска с надпис на иврит и ръката „Хамса“(сувенир).
След вечеря излязохме на разходка из града с най- добрия приятел на момичето, при когото пък бяха отседнали тайванци! Още запознанства, забавни игри в парка и филм за финал- комедия! Прекарах един незабравим ден, като напълно се потопих в израелската култура и не само- в културата на това да бъдеш гражданин на света!
Ден 2
Вкусна закуска за Шабат и още едни дълъг разговор за това как Израел е смесица от култури. През този ден семейството беше решило да отидем на плаж. Майката ни закара до Натания. Плажът беше изключително чист, въпреки хилядите посетители! Докато пътувахме, ми направиха впечатление всички табели- те бяха на иврит, арабски и английски!
Натания
Денят беше изпълнен със забавление, а на вечерта приготвихме багажа си, защото на следващата сутрин трябваше да тръгнем за Кфар Хайорок!
Последна вечер със семейството
Ден 3
Пътуването до училището за мен беше време за равносметка, не спирах да си мисля как тази неплодородна земя има добре развито земеделие, не разбирах как тази земя на конфликти, все пак успява да храни толкова различни етноси и култури. Всеки пък, когато погледнех табела, се обърквах в коя държава бях. Не разбирах как Израел може да бъде такава невероятна смесица от Близкия изток, западен мегаполис и начало на нов живот за цял народ.
Пристигнахме в селцето, в което беше разположено училището(Кфар Хайорок). И сега да не си представите калдъръмени улици и кирпичени къщи? Не, онова, което те наричаха село, беше като малък комплекс. В него бяха разположени две училища, частни домове, обща зала за хранене, училищни общежития, градини, обори и огромни тревни площи, по които свободно се разхождаха пауни!
С много тъга се разделихме с майката и поехме пътя на приключенията. За около едни час успяхме да разгледаме най-важните части на селото, запознах се с много от участниците в конгреса (те бяха от Израел, Тайван, Чехия, Германия и Австрия), закусихме заедно и се отправихме към сградата, в която събитието беше открито!
Откриване на конгреса
В училище
С българската група
След поставянето на началото на конгреса, посветен на замърсяването с пластмаса, започна и първата ни лекция. Тя беше изцяло на тема международни отношения, световната политика и международното право, което беше изключително вълнуващо за мен, защото ми доказа още веднъж, че съм открила своите интереси! Дискусията плавно ни въведе и в проблема със замърсяването с пластмаса и ни подготви за предстоящата игра- „ Модел на ООН“. Играта представлява копие на събрание на ООН и в нашия случай трябваше да обсъждаме проблемите със замърсяването. Всеки получи държава, която да представлява, моята беше Саудитска Арабия. Остатъкът от деня протече в нови запознанства, смях, игри край басейна и подготовка на речите за предстоящата игра! След вечеря представихме презентациите за държавите си. В моята запознах участниците с центъра „Алеф“! После дълго се забавлявахме навън, играейки различни игри. В Израел рядко проверявах социалните мрежи и забелязах, че това беше така при всички участници! Успявахме да се забавляваме безкрайно много, без да се нуждаем от телефони! Това все повече ми липсва сега!
Ден 4
Слънцето над Кфар Хайорок изгря и сложи началото на така дълго чаканата симулация от мен – „ Модел на ООН“. Винаги съм мечтала да участвам в подобна игра, защото съм чувала много за нея и знам, че носи много ценен опит и знания!
Времето мина неусетно в речи, дебатиране и изграждане на коалиции и всичко това, докато се забавлявах с моите най- близки приятели там – момичето, при което бях отседнала, и нейния най- добър приятел!
След като обядвахме, дойде време и за разходката из Тел Авив! Като за начало посетихме център, посветен на иновациите в Израел! Там успяхме да се докоснем до творения, които наистина правят света едно по- добро място-апарат за вода, който се нуждае единствено от електричество и използва влажността на въздуха.
Продължихме с разходка из улиците на Тел Авив- град, който наистина много наподобява Лос Анджелис! Видях щастливи хора, които държаха на рециклирането!
Прибрахме се в селцето с градския транспорт, който беше пълен с младежи, служещи в армията, запътили се към вкъщи!
Ден 5
Сутринта довършихме играта и имахме възможността да научим за проблема за замърсяването на океаните и моретата от истински морски биолог. След като обядвахме, всичко беше посветено на Гала вечерта, за която подготвихме танц и малка сценка с цялата българска група! Именно през тези 2 часа на усърдна работа, много се сближих с невероятните ми сънародници!
Гала вечерта започна с изискана вечеря на открито, запознах се с много от родителите на местните деца, сред тях имаше и български евреи, с които имахме доста общи теми!
С двамата ми най- добри приятели
Вечерта продължи в концертната зала, в която всеки представи родината си! Завършихме с много усмивки и обща песен!
Традиционно тайванско облекло
Двете сестри с български корени
Ден 6
Рано потеглихме за Йерусалим! Въпреки че в автобусът беше изключително забавно, мисълта, че след по-малко от 2 часа ще бъда в града, постоянно занимаваше вниманието ми. Нима това беше мястото, което криеше в себе си свещените места на трите световни религии, градът, разделен чрез стена на две части- и двете от тях столици! Не знаех какво да очаквам – история ли да търся или съвременна политика? За какво да питам екскурзовода най- напред- за Стената на плача или за стената на Западния бряг?
Първата ни спирка беше музеят на Израел. Беше невъзможно сами да разгледаме всичко! Наложи да се разделим на две групи, всяка предвождана от представител на музея! Обиколката ни се състоеше от две части- исторически открития и модерно изкуство. Видяхме едни от най-старите преписи на Библията. Модерното изкуство пък разчиташе на въображението, от нас зависеше как ще разберем всичко онова, което виждаме!
Макет на Йерусалим, разположен в музея
След музея настъпи моментът да се докоснем до истинската култура на Израел- отидохме в пазара на Йерусалим! А там… експлозия от култури, езици, човешки нрави!
Следващата спирка беше Старият град. Когато слязохме от автобуса, забелязах че с нас се движеше военен, което не ме притесни, знаех, че мерките за сигурност за засилени!
Вървейки из цветните улици на Йерусалим, пред нас се извиси църквата „Възкресение Христово“, където се намира Божи гроб!
Разгледахме най- впечатляващите места в нея и продължихме!
Вървяхме по тесни улички, осеяни с малки магазинчета- продаваха миро, свещи, кръстове…
Изведнъж пред нас се разкри красив площад, на който се извисяваше новопостроена синагога. Цялата група седна на земята и нашият необикновен екскурзовод започна да разказва за цялата история на Йерусалим, за войните с Йордания. След интересно поднесената информация, обогатена със снимки, поехме отново. Имаше много ортодоксални евреи навсякъде около нас, които често просеха. Това беше възможност за местните деца да ни разкажат и за някои от вътрешните социални проблеми. на Израел!
Вече бяхме на Храмовия хълм! Погледнах напред и видях Стената на плача- свещеното място на юдеите, а на няколко метра до нея джамията „ Ал Акса“- третото свещено място за мюсюлманите.
Имахме свободно време да се разходим, да се потопим в културата на мястото, на което се намирахме! Междувременно започна и молитвата за евреите, като стената имаше две отделения- мъжко и женско.
Посещението на Йерусалим завърши с групова снимка и много впечатления!
Ден 7
Днешната дестинация беше Назарет, област Галилея! За там нямах никакви очаквания, никакви идеи, единствено знаех, че това е градът, в който Христос е прекарал по- голямата част от земния си живот. Но преди Назарет ни предстоеше разходка в река, главен приток на река Йордан.
Разходката по реката беше истинска забава и мина неусетно в шеги и закачки.
Обядвахме, починахме си и тръгнахме за Назарет. Още преди екскурзоводът да ни разкаже, разбрах, че населението тук е основно арабско – виждаше се по улиците, всички надписи бяха на арабски, предизборните плакати също! Бяхме и доста близо до Сирия, Йордания и Ливан. Може би това беше мястото, което остави най- много въпросителни в съзнанието ми.
Арабската музика звучеше от всички кафенета на главния площад, а на самия център беше разположена църква.
Разходихме се из малките улички на града, като видяхме местната Бяла джамия.
И изведнъж попаднахме на това:
Изведнъж попаднахме на другата страна на Израел, не онази лъскавата, модерната, а онази, която ме разплаква всеки път! 1948- най- щастливата година за евреите, но… „накба“( катастрофата) за палестинците! Тази стена е посветена на всички онези палестинци, принудени да напуснат родните си земи! Тази стена е доказателство, че историята, както монетата, винаги има две страни, та понякога и повече! И повярвайте ми, дори след пътуване до центъра на този конфликт, не става по- лесно да вземеш страна, да кажеш кой е крив и кой прав, напротив, виждаш, че не си ти онзи, който има право да отсъжда! Но след като видиш поредния репортаж за безредици на Ивицата Газа, започва да те боли още повече отколкото преди!
Дойде време и за базиликата „Благовещение “, която е изцяло посветена на Дева Мария. Тя се гордееше с изобилие от икони от цял свят!
Имахме малко свободно време за разходка из улиците на Назарет. Извисяващите се минарета започнаха своята следобедната молитва, а в далечината се чуха множество изстрели. Някои твърдяха, че са фойерверки, други бяха сигурни, че са изстрели. А аз… моите очи просто се насълзиха – не от страх, а от безсилие и съмнение, че ще видя някога тази земя спокойна!
Прибрахме се в Кфар Хайорок. Това беше последната вечер в Израел, забавлявахме се много, пяхме, имаше DJ… Никой не легна да спи, защото знаехме, че в 4 сутринта ще трябва да се разделим и вероятността отново да се съберем е нищожна! Но не трябва да бъдем нещастни, че свърши; трябва да сме благодарни, че изобщо се случи, нали!?!
Доста често попадах на статии, свързани със замърсяването с пластмаса, но не им обръщах достатъчно внимание! По време на конгреса обаче, благодарение на добре организираните и интересни дискусии и лекции, осъзнах, че този проблем не е за подценяване! Целта на конгреса не беше просто да ни запознае с факти и статистики, но и да ни насърчи сами да потърсим решение! Аз реших да допринеса, като намалих употребата на найлонови торбички в моето семейство- снабдих всеки един от нас с памучна такава! След връщането ми от Израел вкъщи е забранена и бутилираната вода, като смятам да разпространя тези идеи и сред моите съученици!
В Израел научих много и за човешките взаимоотношения- културното разнообразие е най-голямото богатство, а създаването на добро приятелството не е чак толкова трудно и не изисква много време, само трябва да откриеш правилните хора! Израел за мен ще остане първата ми сбъдната мечта, първата крачка към опознаването на Близкия изток!
Докато пишех пътеписа, се сетих за деня преди награждаването на „Алеф“. Навън валеше, а аз гледах мрачното небе и все още не бях сигурна, че трябва да отида! Вече се бях изморила от поощрителни награди, от поредното -„ Прекрасно есе, но малко не му достига!“. Благодарение на подкрепата на моите родители все пак се осмелих да отида и късметът най- накрая ми се усмихна! Искрено благодаря на Центъра за еврейско-българско сътрудничество, които ми дадоха криле и ми помогнаха да повярвам в себе си! Чрез своя конкурс те напомнят на българските младежи, че човечността трябва да бъде водеща във всяко едно начинание!
Пътуването до Израел беше една вълшебна приказка за мен, а добрата фея- Центърът за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“!
