Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Константин Кирилов Атанасов, ППМГ-Бургас ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Константин Кирилов Атанасов, ППМГ-Бургас

Поощрителна награда в VІІІ Международен литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”

ДОБРИЯТ ЧОВЕК

Отдавна вече се беше мръкнало. Пролетната вечер сковаваше града в мрак и далеч не толкова мек пролетен въздух. Облаците по небето закриваха всякакви звезди и единствената светлина, която осветяваше пътя, се мяркаше тук-таме от някои къщи.

Гутен абенд, хер Попйорданов – поздрави се по немски.

А, гутен абенд, хер Екелхафт. Вас немен зи? (От какво се нуждаете?)– учтиво му отвърнаха.

Сестра ми Амит и аз се бяхме притаили зад близкия ъгъл и понеже поназвайвахме малко немски се заслушахме.

– Въпреки всичките претърсвания и тази вечер правим проверка. Подозираме, че все още се укриват евреи.

– Ами крият се я! – потвърди Попйорданов. – Не проверихте ли у Марииният дом. Старата бабка със сигурност държи цяла рота у тях.

За нещастие на мъжа, германеца го увери, че там е нямало никого.

– Ами у Стояновия или у Парашкевия? Не им е чиста работата на тях.

– Стояновия… онзи с черницата? Него го проверихме преди залез. У тях имаше толкова евреи, колкото и у всички останали преди тях – след това лицето му помръкна. – А пък Парашкевия – него не сме. На там сме се запътили. Навсякъде ги хвалят, че благородни хора били, а пък нà, ти си втория, който ме пращаш там днес. Отлагахме ги за последно – обаче вместо да смекчи тона, гласът му доби дрезгавост и подобно на кучешко ръмжене каза: – Предупреждавам те Попйорданов, ако сте решили да ни разигравате ти ще го отнесеш! Само да не открием евреи там!

– Ще, ще – отвърна му леко притеснен другият мъж. – Да ме порази на място гръм, ако там не се насъбрало цяло семейно дърво от еврейската им там… напаст.

– Искрен ми се виждаш в думите си, хер – с жлъч отбеляза Екелхафт. – Надявам се туй да не са поредните празни приказки – след туй махна с ръка и го последваха останалите немски войници.

Попйорданов преглътна и побягна в обратната посока, като се изгуби в непрогледната тъма…

***

Двамата със сестра ми бяхме изпратени да се преместим далеч от дома на господин Парашкев, който, заедно с жена си, ни приютяваха под покрива им. Новините при нас се носят бързо и разбрахме, че тази вечер е ред на тяхната къща. Затова най-сигурното скривалище за през нощта беше у господин и госпожа Стоянови или у вдовицата госпожа Мария, защото по-рано през седмицата те бяха най-обстойно обискирани под надзора на хер Екелхафт, който е толкова неприятен, колкото и самото му име (ekelhaft – гаден).

Към дома с ореховите дървета (този на Парашкев) се отправяха немските войници. Дано близките ни са успели да се разпръснат както ние успяхме да се отделим… Господин Парашкев беше избрал неподходяща вечер да отиде в друг град по работа.

В двора на дома с черничевото дърво се стелеше спокойствие, нарушено от нашето почукване по вратата. Пламък от свещ заигра от вътрешната страна на прозореца и лицето на госпожа Стоянова изплува от тъмното. С бързината на младо момиче тя отключи и нетърпеливо ни издърпа навътре.

– Къде сте хукнали по това време Елисее? – обърна се тя към мен.

– Екелхафт отива да претърсва къщата на господина. Сами чухме някакъв Попйорданов да му казва, как сме били скрити у тях.

– Това сте чули, а? – като че замислено каза тя. – Няма за какво да се притеснявате. Може да влезете при Барухови (семейството, което временно живееше у тях). Аз отивам при мъжа си. – след това се шмугна в близката полумрачна одая.

Проверихме Барухови, които спяха дълбоко, и не смятахме да ги будим. Затова решихме да отидем да поздравим Стоянов. Не ни обгръщаше и никаква умора. Страха да не бъдем заловени се пропиваше до костите ни. Попйорданов… познато име, но откъде?

– Попйорданов – започна да говори госпожата на мъжа си преди да сме почукали. – Казват, че той е издал къде се укриват, затова сега идват от Парашкевови.

– Добре е направил той. Трябваше скоро време някой да го стори – и прошепна нещо недочуто.

Усетих подкосяване в краката. С Амит се спогледахме.

– Причуло ни се е… – добави тя в ухото ми с надежда, но още дори недовършила тези си думи, гласа на госпожа Стоянова рече категорично:

– Започва да ми омръзва. Трябва и ние да ги издадем, за да претърсят и у нас.

– Нали вече бяха тук през седмицата, – отвърна ѝ спокойно мъжа – и нищо не намериха. Успяха добре да се укрият.

– Пак трябва. За да е по сигурно…

Изправих се мигновено, забравил за подкосяването и сестра ми ме подхвана. Изречени със сподавен глас, думите ѝ ме превариха:

– Не може така. Не е вярно, те ни обичат…

– Обичат ни! – троснах ѝ се – Затова обмислят предателството ни. Не съзнават ли, че от това те също ще изпатят. Ставай и ти, не сме в безопасност, да се махаме!

– Елисей…

Докато се усетя вече отварях външната врата:

– Първо оня никаквец Попйорданов, сега и Стоянови…

– Не забравяй, че никой не е длъжен да ни пази, хората сами го решават.

– Затова и ние сме им признателни! – отсякох с глас нетърпящ възражения.

– Ами, – поде тя след като подбра думи, – Барухови, те не знаят…

Но преди да направим каквото и да било, насмалко да се сблъскаме със семейството: майка, татко, чичо, братовчедите. Лицата им грейнаха, когато се огледаха.

– Предадени сме – процедих едва доловимо. – Първо на Екелхафт, после и Стоянови мислят кога да го направят.

– Нашите Стоянови? – явно не разбра правилно баща ми – госпожа Парашкевица ни заръча подслон у тях да търсим…

– Преди малко ги чухме в стаята им, – влезе ми в защита Амит, – не смятат да чакат много, много.

Тишина заля присъстващите. Във въздуха се чу плясък от криле и на близкия плет кацнаха две, нажежени като два въглена, очи и ние познахме, че това бе кукумявка – предвестница на смъртта. Светещият ѝ поглед пронизително ни обхождаше и като не намери това що търсеше прелетя над нас и се загуби в небето…

Наин! – екна познатият дрезгав кучешки глас на германеца, последван от учестени стъпки, които не звучеше някак да си поплюват.  – В къщата нямаше и един човек, да не говорим пък за евреи.

Докато стояхме втрещени и се чудехме какво да правим, решителния ход взе чичо и ни издърпа след него. Минахме през съседния двор и се втурнахме по тясна калдъръмена уличка, която се виеше между съседствата. Успяхме да се скрием зад ъгъла на една дворна стена… Беше пущинак, който през нощта нищо не осветяваше, а тъмните и запокитени места най-лесно можеха да укриват.

Гледахме дали някой не ни беше забелязал и проследил по пътя, по който дойдохме. Нищо… Изведнъж обаче, от срещуположната страна на уличката в мрака се зададе един леко прегърбен силует обгърнат с дълго палто, шапка и високо вирната яка, която покриваше лицето му.

– Това е господин Парашкев – зашепнахме си помежду. – Връща се от града…

Кукумяу! – прекъсна възторга ни тъмнината над нас. Погледнахме нагоре и видяхме двете жълти светлини представляващи очите на съвсем съща кукумявка, която ни беше проследила.

– Къш, махай се! – замаха с ръка баща ми. В същия миг господина с палтото се приближи с удвоен ход и преди да сме успели да си кажем каквото и да било, от другата страна изникнаха двама немски войници, предвождани от хер Екелхафт, който хич не изглеждаше доволен.

– Ето те и теб! – с пропит от злоба глас изръмжа хер Гадняр. – Разигравате ни, къщата празна, няма никого!

– Не знам за какво говорите хер! – отвърна му мъжа.

Германеца го сграбчи за палтото:

– Ти ли не знаеш?! Не знаел той! Виж го ти!

– Да му помогнем – прошепна тихо сестра ми.

– Не, – чу се едва доловимо по български – бягайте…

Was? – не го разбра германеца.

– Веднага… – настоя малко по-високо господин Парашкев.

Чичо метна някакъв камък възможно най-далеч нататък и германците забързаха към мястото, където издрънча, като теглеха човека за палтото. Не можахме да чуем повече от разговорите им, затова успяхме да се измъкнем през тесният проход между дворовете.

Поозърнахме се и успяхме да видим госпожа-Мариината къща. Една жена се приближи към вратата и познахме, че това е госпожа Парашкевица, която се оглеждаше неспокойно. Когато ни забеляза, от устата ѝ рукна нестихващ поток думи, който с доста усилия бе прекъснат от баща ми. Той се опита да обясни за злочестините на мъжа ѝ, но тя отрече да е възможно

– Много добре знаете, че него го няма, замина днес по пладне… Вратата зад нас се отвори и едрата вдовица ни погна строго:

– Да не смятате да вдигнете всички наоколо. Вижте кое време е! Бързо да влизате и да лягате. Сутринта ще се разправяте.

Когато легнахме се загледах през прозореца.

Дано всичко с добрия човек е наред…

На един клон отсреща кацна една кукумявка, същата онази, която цяла вечер ни издирваше. Очите ѝ вече не светеха толкова заплашително. Уверена, че няма повече работа тук големите ѝ криле я отнесоха в нощното небе…

***

Сутринта бяхме разбудени от ранно посещение. Това беше господин Парашкев. Свалил палтото и шапката си изглеждаше изморен, а лицето му – помръкнало. Домакинята го посрещна и донесе нещо за да му даде да се подкрепи.

Баща ни пръв излезе от нашата стая и побърза да му благодари за всичко през нощта.

– През нощта ли? Аз не бях тук.

– Как де не беше, недей да скромничиш, за теб може да е нищо работа, но за нас това е благородна постъпка. Как успя да им се измъкнеш?

– Моето уважение приятелю, но за какво ми говориш?

– Какво чувам – нима не си бил ти това, който вечерта разсея оня Екелхафт или Както-там-се-казваше…

– Вечерта аз въобще не бях наблизо и ти много добре знаеш. Ако някой го е направил то това – изведнъж замлъкна. – Спречкване с германците ли? Брат ми вечерта е имал спречкване с тях и сутринта го намерили смъртно бит не много далеч оттук. Горкичкият. Да почива в мир.

Явно човекът, когото сме помислили вечерта за господин Парашкев беше неговият брат.

– Това нямаше да се случи, ако оня Попйорданов не ги беше пратил.

– Попйорданов – това е фамилното ни име.

– Какво? Значи… той е брат ти?

– Христо Попйорданов, да, а аз съм Парашкев Попйорданов. Ама вие не знаехте ли?

– Ами тогава защо му беше въобще да издава брат си, че укрива еврейско семейство в дома си?

Нещо в ума му явно се проясни. Позамисли се как да подреди мислите си и рече:

– За да не бъде хвърлено никакво подозрение върху нас, ние (разбирайте: мен, жена ми, брат ми, Стоянови и госпожа Мария) трябваше да се преструваме, че взаимно се издаваме. Така оставяме къщата си да бъде претърсена, докато вас сме ви пратили при някого от останалите и у нас няма да има следа от укриване.

– Искате да ни кажете – обадих се аз, – че сте играели двойна игра?

– Наречи го както искаш момче. Помагаме (всъщност се правим, че помагаме) на германците, докато крием вас и същевременно излизаме от водата сухи. Затова ако сте чули през нощта нещо от брат ми то това е било… как го нарече? Двойна игра?

Червенина заля лицето ми и сестра ми ме хвана за рамото.

– Оплетохме конците – рекох с глас, който аз едвам чух. – И сега човекът си отиде… Сърдечно ви молим за прошка – насълзен се обърнах към единия от нашите спасители.

– Не си криви душата момче – прегърна ме човекът, заради когото исках земята да се разцепеше на две и да падна в нея от срам. – Христо много ви обичаше и си отиде докато ви спасяваше, за него по-голям покой от това едва ли щеше да се намери. Самия той деца си нямаше, затова на вас гледаше като такива – видях сълзица да се стича по бузата му.

– Но – започна баща ми – защо не знаехме за него?

– Той искаше да бъде незабелязан, боя се, че винаги го е правел. Не можеше да използва дома си за да ви помогне, защото къщата му е на видно място, нямаше как да останете незабелязани там, пък и той беше нещо като наш шпионин. Всичко, което чуваше от тях, ние научавахме от него. Предаваше и на останалите къщи. Уви, не всички успяха да се справят с укриването и някои бяха прибрани… Много тежко го приемаше. Да остави да хванат вас, означаваше да хванат и останалите, които укривахме, защото ние щяхме да ви търсим и неволно да издадем всичко. Осъзнал го е много бързо и решил да не остава нещата на случайността… Работата е там, че германците до последно не издадоха кога заминават, а именно – рано тази сутрин…

По-силни струи сълзи рукнаха от очите ми и от тези на всички останали. Госпожа Мария донесе малко вино и всички поляхме за спасителя.

Господин Христо Попйорданов – починал в навечерието на 8. срещу 9. Март 1943 г.

Герой помогнал за избавянето на повечето еврейски семейства на цял един град – тъй го и запомниха всички.

Из спомените на Елисей Паси

 

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

март 2024
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Ad
Ad