Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Николай Венелинов Шукеров – СУ „Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Рудозем

ИЗХОД

Септемврийското слънце бавно гаснеше в далечината, когато внезапен порив преви украсените с есенни багри дървета, подпрели с яките си гърбове напукания, но корав зид на Багаровата вила. Портата се хлопна с трясък, а после издаде пронизителен звук, подобен на плач, изтръгнат от гърлата на несмазаните, покрити с ръжда панти. Двуетажната постройка, сякаш въздъхна уморено. Към овехтялата фасада се понесоха рой жълтеникави листа, удариха се в студените стени и се строполиха на купчини  пред прага. Атаката на есенния вятър се усети и в кабинета на Екзарха. Повеят отвори и без друго скърцащия прозорец, изду завесата като корабно платно и застави разпръснатите из бюрото листове хартия  мигом да оживеят. Беловласият мъж, свали очилата си, изправи се и накара старата дограма отново да простене, докато крилата се затварят. Приближи се до полицата и взе малка, но дебела книга с кожена подвързия и голям надпис със златисти букви „БИБЛИЯ”. Седна зад бюрото си, сложи отново очилата си и започна бавно да разгръща книгата на книгите.

Пръстът на стареца се плъзна по пожълтялата хартия и се спря на втората книга от Петокнижието – Изход. Изход, изход… И Стефан Софийски търсеше изход. Много пустини бе преминал през живота си, много пъти бе излизал от Египет, но ето че от тая вила изход нямаше. Изход! Погледът му се плъзна по изхабените страници и се спря на следните думи:

„… и възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Йосифа, и рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас; да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя…”

Изгнаникът затвори очи и за миг му се прииска да извика в съзнанието си образа на Моисея, но вместо това от мъглата на спомените най-неочаквано изплува разтревоженото лице на равина Хананел. Екзархът се сепна, прокашля се продължително и се вслуша в ритмичния звук на дъждовните капки по зацапаното стъкло на прозореца. Валеше, тихо като плач, но настойчиво, сякаш нечии пръсти нервно почукваха отвън. Екзарх Стефан се облегна на стола си, изкашля се отново и се замисли. Замисли се за онези дни, когато господарят на новия райх, подобно на онзи фараон, бе решил да затрие сънародниците на стария равин Хананел. Спомни си за оня празник на светите братя, май 1943 г., когато десетки люде от сутринта бяха окупирали митрополията и търсеха съдействието му. Особено добре си спомняше Хананел и спътниците му – Адолф Чаймон и Менахем Мошонов. „Ний живи няма да напуснем София!” – това бяха думите на равина, които се бяха запечатали в паметта на софийския митрополит. Спомни си и че същата вечер писа писмо до царския съветник Павел Груев, дори се сети и за част от съдържанието му – „…чpез ваc, дълбокопочитаеми  г-н  П. Гpyев, най-близкия на Цаpя ни cъветник и най-добросъвестния мy cлyжител, прося от Негово Величество милост за евреите!”

 Мм, да–а-а…  Негово величество, Борис III, цар на българите. Екзархът си спомни  изражението на покойния владетел, светлите му очи, осанката, но си спомни и непреклонния характер на Кобурга. Но такъв беше и Стефан Софийски, и той беше интелигентен и твърд, беше добър оратор, беше и рязък! Неговите думи тогава ехтяха в ушите на мнозина:

 „Аз ще отворя всички манастири и ще прибера евреите там, ако ти позволиш те да бъдат натоварени на влакове и изведени от България. Пък нека някой да има кураж да влезе тогава в храма!”

 И това не беше единственият път, когато митрополитът се обръщаше към царя така заплашително! Знаеше се онази прословута телеграма с дръзката закана „Борисе… Не преследвай, ако не искаш да бъдеш преследван. С каквато мярка въздаваш, с такава ще ти се въздаде. Помни, Борисе, Бог следи делата ти от небето.“ Басовият глас на владиката разтреперва цялата „Св. Неделя”, когато по време на служба, притеснен за съдбата на евреите, от амвона се обръща към множеството: „Всеки, който посегне на български евреин, анатема ще провъзглася от този амвон!“

 Чу се гръм, стъклата потрепериха, засилиха се дъждовните капки, като куршуми заудряха по стрехата. Сякаш безброй малки крачета маршируваха по старите керемиди под напора на вятъра. Така топуркаха и малките крачета на Соня Вайс, която заедно със свои приятели вървеше подир владиката. „Не бойте се, деца, ще имате и наука, и игра, и бъдеще!”- екзархът си спомни собственото си обещание, своето изпълнено обещание.

Не беше лесно да доведе тая мисия докрай, не беше лесно да изведе из Египет и отците от Синода. Трудно бе да отхвърлят изкушението на оня златен телец, на оня идол, който иска да се снишиш, да се слееш с конюнктурата и да замълчиш, защото е удобно. „Радостта е обща и скръбта е обща. Затова страда ли един човек, страдат всички с него. Гонен ли е един, гонени са всички.” Това прозрение остана оттогава, то съдържа подобно на скрижалите мъдростта на Онзи, който стори завет с Моисея.

Погледът на Стефан Софийски се спря върху вехтата икона на светата Троица,    усмихна се, пое дълбоко въздух и се наведе отново над книгата. Този път, за да види отново думите на друго обещание: „ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, – няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой”.

„Амин”- рече изгнаникът, затвори светото писание и се приближи до прозореца. Дъждът беше спрял, гаснещата месечина плахо се оглеждаше в неподвижните локви и сякаш се усмихваше на собственото си отражение. Стефан Софийски понечи да отвори прозореца, дограмата издаде пронизителен писък, но втурналият се внезапно полъх го заглуши. Екзархът вдиша дълбоко и се заслуша в тишината. Обърна се отново към старата икона, откъдето го гледаха очите на СИНА ДАВИДОВ, който заяви на света, че само истината ще ни прави свободни, а над него стоеше ВЕЧНО СЪЩЕСТВУВАЩИЯТ, който поиска милост вместо жертва. Екзархът се прекръсти, обърна се и се загледа на изток, там откъдето вече се показваха лъчите на новия ден.

 

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

март 2024
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Ad
Ad