Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Стела Николова, първо място в VІ национален литературен младежки конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Фани

„Когато падащите звезди се приземяват в Бухенвалд”

19 Март 1943 г. (Бухенвалд, Германия)

  • Тихо, тихо… Не плачи! Ще ни чуят долу! Спокойно. Тук съм. Майка ти е вкъщи и те чака. Тихо, хайде заспивай… Пак ли писа писмо? Ще ни хванат… Пощальонът се страхува.

1 Март 1943 г. (Бухенвалд, Германия)

„Здравей, Мамо! Как си?

Аз… добре съм. Държа се. Днес беше тежък ден. С татко ни разделиха, но аз съм тук- с леля и Сима.  Добре сме. Липсваш ми…

Фани”

  • Какво правите още тук? Хайде бързо под душовете и вземайте новите дрехи! Проклетници! Не ме гледай! Върви!- крещеше главнокомандващата, която служеше на някой си там важен, определящ съдбата на Фани, Сима и човеци като тях- с ярки звезди. Те блестяха… въпреки че светлината им бе загубена в мрака на Бухенвалд.

Март 1943 г. (Бухенвалд, Германия)

„Здравей Мамо, Как си?

Аз съм добре… Живея… Днес ни отпратиха с един камион.  Натъпкани един до друг, а звездите се допират, дори се удрят помежду си, сякаш опитвайки се да засияят отново…. Всеки ден идват още хора- натоварени в камиони с вагони за добитък, с мънички прозорци, през които гледат отчаяно навън. Изглеждат уплашени, загубили надежда. После изчезват. Чуваме хорски приказки, че ги водят в лагер, близо до нас. Но аз съм смела… Не се страхувам!

Тук е студено. Понякога замръзваме, но аз и Сима се топлим в шкафа. Онзи до моето легло. Ръката ми трепери. Ще ти пиша скоро! Липсваш ми, Мамо!

Фани”

Така искам да я зарадвам, че сме живи и жадуваме да се прегърнем, затова като пиша тези писма в съзнанието си, вярвам, че мама ще ги получи.

  • Хей, деца, Добре ли сте?- попита загрижена леля Ана.
  • Фани, какво има? Защо гледаш така? Зле ли ти е? Искаш ли вода? Нямаме много… Но ще помоля другите.
  • Не, лельо Ана, добре съм нищо ми няма. От една година вече съм тук, липсват ми мама и татко. Боли ме… Боли ни всички. А толкова много искам да живея! Да правя добро! И Сима иска, аз знам, и всички, които сме тука затворени като животни, измъчвани…

16 Юли 1943 г. (Бухенвалд, Германия)

„Здравей, Мамо! Как си?

Времето тук, при нас, минава бавно и мъчително.  Доста време си мечтаех, да се видим живи! Живота тук не е живот, мамо. Шкафът, в който се крием, се чупи. За малко да ни чуят последния път. Пак убиваха, мамо, колят ни. Но аз искам да живея още… Обичам те!

Фани”

  • Сима, какъв искаш да станеш, когато пораснеш?- попитах любопитно аз, докато мъкнех и разнасях тежките тухли от разрушените къщи с другите в лагера.
  • Искам да съм полицай, за да предпазвам хората от беди и да им помагам. А ти? – полюбопитства той, въпреки тежкия товар от тухли на гърба му.
  • Аз искам да бъда лекар, за да помагам на хора, като нас. Но сега най- много искам да съм свободна!- въздъхнах тежко.

Вечерта, когато настъпи вечерният час, се чуха силни викове.  Хиляди стъпки на войници оглушаваха коридорите на звездната сграда. Така я наричах най- често, защото мразех истинското й име.

  • Бързо Сима, Фани… В шкафа! Бързо! Ще ни видят!- изкрещя леля Ана.
  • Шкафът ще се счупи, последния път за малко да ни открият!- противоречах аз. Чувах рева на жените и децата, чувах и изстрелите. Усещах множеството отнети животи и мечти.

Нямах време. С последни сили се скрих под леглото. Стъпките по коридора приближаваха все повече. Вратата се отвори и те влязоха в стаята. Стреляха навсякъде, по всички. Счупеният шкаф, в който се бяха скрили Сима и леля Ана се отвори. Нацистите ги убиха! Убиха ги…

23 Септември 1943 г. (Бухенвалд, Германия)

,,Здравей, Мамо! Как си?

Сима и леля Ана вече ги няма. Останах сама. Всеки ден чувам писъците и виждам тъмната еврейска кръв на пода. Мен не ме намериха. Но защо да живея?! Убиха всички! Другият път ще ме открият… Знам… О, мамо! Искам да съм при теб, да те видя, да те прегърна! Страх ме е… Обичам те!

Фани”

30 Септември 1944 г. (Бухенвалд, Германия)

„Здравей, Мамо! Как си?

Днес за първи път излизам навън- от седмици. Липсват ми всички. И ти ми липсваш, Мамо! Ръцете ми треперят и трудно пиша, и главата ме боли. Опитвам се да мечтая, да вярвам, че си жива. Не знам дали четеш писмата ми, но знам, че ще се срещнем някъде там… в двора на нашето място. Обичам те, много и завинаги!

Фани”

30 Март 1945 г. (Бухенвалд, Германия)

„Здравей, Мамо! Как си?

Това писмо е последното, което пиша. Вчера в лагера съобщиха, че ни предстои далечен път с онези камиони за добитък, препълнени с паднали звезди. Ще отидем някъде и аз не знам къде. Казват, че е път към ада- или пък среща с другите от лагера, със Сима, леля Ана. Не знам какво да чувствам? Не се страхувам вече… Уморих се!

Откакто съм тук все поглеждам към оградата от тухли. Какво ли има отвъд нея? Ами ако само тя ни дели? Ако ти си там и ме чакаш? Помниш ли как се забавлявахме на двора до разрушената ограда? Аз стоях от другата страна и протягах ръце, за да те докосна! И в Съботите призори те чаках там отново.Така много искам да съм свободна! И Сима искаше…

Та пиша ти това писмо преди смъртта…  Не се страхувам, не плачи! Не знам в кой ден ще си отида, но ще те чакам там… в някой наш двор.

Сбогом мамо! Ще те чакам на нашето място!

Твоя: Фани”

Мария

„Когато звездите засияват отново”

19 Март 1943 г. (Бургас, България)

  • Здравейте, получавали ли сте писма скоро?- запитах бързо, задъхана от тичането.
  • Не, Мария, последните писма от лагерите бяха отпреди месец… Нямам нищо за теб- отвърна с въздишка добродушният пощальон. -Напоследък идваш често. Тревожи ли те нещо?
  • Откакто Фани и Питър ги няма се чувствам тъжна и самотна. Преди седмица в списъците с имената на загиналите, разбрах, че мъжът ми се е споминал, но името на Фани не беше там. Надявам се да е добре! Искам да я открия, да я прегърна! Много ми липсва!
  • Ще я откриеш, сигурен съм! Щом дойде писмо- ще го донеса. – успокояваше ме пощальонът.

16 Април  1944 г. (Бургас, България)

Какво да правя… Мина цяла година, а Фани я няма. Наскоро разбрах, че Ани и Сима са в списъка. Дано Фани да е добре. Там-сама… О, този ден-черен, пропит със сълзи. Взеха я! Не можах да я спася.

Всеки ден с болка в сърцето поглеждам черните списъци, запълнени с имената на загиналите в лагерите жени, мъже и деца. Всеки ден се моля…  Вярвам, че ще я видя пак, че ще я прегърна.

20 Декември 1944 г.

  • Пристигнаха, госпожо! Всичките писма … от Фани. Жива е!- радостно тичаше пощальонът.

Взех ги, влязох вкъщи и с треперещи ръце, побързах да ги отворя. Зачетох ги, сълзи се стичаха от очите ми. Болеше ме… Болеше ме за моето дете, там, само с нечисти хора. Убийци на човеци и мечти…

4 Април 1945 г.

Получих и последното писмо от Фани. Страхувам се за нея… Сълзите не пресъхват,  а сърцето ми бе свито от болка и мъка. Трябва да замина! Ще успея ли? Съботата наближава… Призори? Но как ще я спася? Дали е жива? Не искам да умира… Да ме чака там…

Първа Събота от Април 1945 г. (Бухенвалд, Германия)

Студено е. Тъмно… През отворената пукнатина в стената познах тази „наша ограда”. Опитах се да махна няколко тухли,  увеличавайки процепа. Зазоряваше, а отворът беше малък и недостъпен. Премахнах още тухли и видях, съзрях моето момиче. Тя бързаше към мен безстрашна и смела. Виждах я! От очите ми се стичаха сълзи, не можех да спра… Исках да я прегърна, да я докосна! С последни сили съборих още тухли. Фани ме гледаше. Беше готова да се бори.

На прага на очите нацистите се обърнаха към нас. Крещяха и стреляха. Аз подадох ръка през отвора. Докоснах я и я поведох към светлината. Бяхме заедно- в нашата градина. Вятърът долавяше звуци на празненство.

Беше ден. Съботен… На земята лежаха две тела. През онзи отвор леко се докосваха две ръце, две съдби. Сега пред тях се задаваше нов свят- щастлив и вечен. Те гледаха тъжните хора с раираните дрехи и вече знаеха, че краят е близо.

 

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

март 2024
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Ad
Ad