Преди 30 години на днешната дата музикален Париж остава без един от най-ярките си представители – Сердж Генсбур. Той е един от най-талантливите, но и скандални личности във френското общество. Потомък е на украински евреи, емигрирали в Париж през 1919 година след окупацията на Харков от руските болшевики.
Серж, или по-скоро Люсиен Генсбур, както е истинското му име, се ражда в Париж на 2 април 1928 година. Баща му е музикант и го учи да свири на пиано още от съвсем невръстен. Въпреки, че Париж го познава и като поет, актьор, режисьор и дори художник, музиката е визитната му картичка за френската култура. Първоначално работи като учител по музика и рисуване, свири на пиано в различни заведения. По време на Втората световна война семейството му бяга от френската столица и следите му от музикалната сцена се губят за известно време. След завръщането му в Париж изпълнява свои авторски песни и пише музика и текстове за певицата Мишел Арно, което го поставя под прожекторите и го налага като една от водещите фигури във френската популярна музика. Негови песни изпълняват Бриджит Бардо, Катрин Деньов, Далида… Повратен момент в живота му е срещата с Борис Виан през 1958 г. Следва бурен период на скандали, но и на награди. Участва и в много филми. Изключително популярен е с провокативните си текстове и широкото разнообразие от музикални стилове, в които работи. Считан е за култов изпълнител и композитор за 70-те и 80-те. В песните на Генсбур има всичко – поезия, чувство за хумор, провокация, отчаяние, любов, секс, алкохол. А също и джаз, реге, рок, фънк… Той е и красив, и грозен. Самотна фигура във френската култура, Генсбур е не само певец – и писател, и актьор, и режисьор, и художник. Но той е преди всичко брилянтен композитор и изключително талантлив поет, който си играе с френския език по индивидуален начин.
А защо е скандален? Заради жените и бохемския си начин на живот, разбира се. Считан за най-важната фигура на френския шансон, той е прочут и с провокативни и скандални проявления, които са предизвиквали вълнения, разделяйки френското обществено мнение.
След като първия му брак с Елизабет Левитски приключва през 1957 г., Серж Генсбур има много силно разгласена в публичното пространство и страстна връзка с Франсоаз Антоанет Панкраци, която е дъщеря на богат бизнесмен, който би могъл да поддържа луксозните им навици. Бриджит Бардо също се поддава на очарователното обаяние на Серж Генсбур. Връзката им е кратка, но бурна. Следва срещата му с Джейн Бъркин, която продължава 12 години. По същото време, или поне в началото, той има връзка и с американската актриса Мариса Беренсън.
След раздялата си с Бъркин, Серж Генсбур се завръща към най-верния си другар: алкохолът. Той веднага се потапя в либертински и бохемски лайфстайл. След редица пиянски нощи в развратни клубове в Париж идва новата му любов Каролин фон Паулюс – известна още като Бамбу. В края на 80-те среща Катрин Деньов и пише за нея емблематичната песен Dieu est un fumeur de havane, преди да запише за нея цял албум. Изиграва изключително важна роля и в кариерата на Ванеса Паради – пише две от най-значимите песни на певицата.
Какво излиза – колкото жените са важни за Генсбур, толкова и той е важен за тях. Но най-важното е създадената музика. Песенното му наследство остава завинаги в съкровищницата на френското изкуство. Извън него са и лежерно поднесените, сякаш между две дръпвания на неизменната му цигара, крилати фрази. Сред тях е популярната: „Когато нямаш това, което обичаш, трябва да обичаш това, което имаш.”
Ето и още няколко, които да прибавим към запознанството си със Серж Генсбур:
- Не знам какво трябва да се прави, но знам какво не трябва да се прави.
- Разхождащият кучето си е в началото на повода.
- Любовта е слепец с розово бастунче.
- Получих сърдечна криза. Това доказва, че имам сърце.
Всъщност, именно сърдечен проблем слага край на живота му. Умира от инфаркт на 2 март 1991 година.
Източници: https://liternet.bg/, https://ofrench.com/, https://impressio.dir.bg/, https://24smi.org/
