За първи път до българския читател достига цялата трилогия на нобелиста Ели Визел –„Нощта”, „Зората” и „Денят”. Тя е възприемана като едно от класическите произведения на литературата за Холокоста. За нея авторът споделя: „В „Нощта” присъства онзи, който разказва, докато в останалите две произведения това е онзи, който слуша и задава въпроси“.
Всъщност, „Нощта” – една от най-известните книги за Холокоста, публикувана през 1955 г., е позната на българския читател от първото издание на романа през 2003 година в издателство Сиела. Новият превод от френски, вече като част от трилогията, излезе през 2020 година. Днес до нас достигат и другите две книги – „Зората” и „Денят”.
Ели Визел / Елиезер Визел/, роденият през 1928 г. в Трансилвания писател и общественик с унгаро-еврейски корени, преживява целия ужас на Холокоста. Той е едва 15-годишен, когато семейството му е депортирано в концлагера Аушвиц. Там загиват майка му и по-малката му сестра. По-късно в друг лагер – Биркенау губи и баща си. В края на войната Корпусът за подпомагане на деца поема грижата за четиристотин младежи, оцелели от Бухенвалд, които отказват да се завърнат по родните си места в Централна Европа. Ели Визел е сред тях.
Написал е над 50 художествени и документални творби. Почетен от над сто университета със званието доктор хонорис кауза, Ели Визел е председател на катедрата по хуманитарни науки в Бостънския университет. Сред присъдените му многобройните международни награди са наградата „Медисис“ (1968) за „Просякът от Йерусалим“ и наградата „Ливринтер“ (1980) за „Завещанието на един убит еврейски поет“. Носител е още на Президентски медал на свободата, Орден на Британската империя, Орден на почетния легион на Франция и Голям кръст за заслуги към република Унгария. През 1986 г. получава Нобелова награда за мир.
„Нощта” на Ели Визел е една от най-разтърсващите книги за Аушвиц. Тя е разказ от първо лице за спомените му, за раздялата и загубата на семейството, лагерите, глада, студа, побоите, мъченията и чувството на срам, че е оцелял, а баща му не е.
Романът „Зората“, публикуван през 1960 година и издаден на български език в началото на 2021 година, е продължение на “Нощта“. В него Ели Визел разказва как един човек се превръща в убиец.Може да има времена, в които не можем да предотвратим несправедливостта, но никога не бива да има времена, в които не протестираме срещу нея. Това ни казва с тази книга Ели Визел, който ни среща с Елиша и ни прави съпричастни към борбата, която се води в него. А дали и ние понякога не водим подобна борба?
„Оцелял от Бухенвалд, Елиша знае много добре: онзи, който извърши убийство в името на някой политически идеал, губи своята човешка същност. И все пак ционистката групировка, към която принадлежи, е готова на всякакви жертви в името на Израел. Цяла нощ се приготвя да изпълни смъртната присъда. Призори той вече не ще бъде човек“.
През април от печат ще излезе и третата част на трилогията – „Денят”, публикувана през 1961 година. В нея майсторските описания на Визел за това, как личността осмисля историческата трагедия, сполетяла него, семейството и народа му, са вложени в мислите, мечтите и спомените на главния герой. Разкъсван от дилемата между живота и смъртта, се връща отново и отново към въпросите за смисъла и цената да оцелееш при изтреблението на цял един народ, влиянието на Холокоста върху съвременния характер на евреите и загубата на вярата у човека, изправил се лице в лице с масовите убийства и човешкото изтребление.
Един мъж е тежко ранен при уличен инцидент. Транспортиран в болница, седмици наред се бори с болката. Измъчват го спомени и страхове. Възвръщенец от Втората световна война, той се е опитвал да заживее отново, да върви изправен, да бъде щастлив. Но част от него е все още там, в миналото. Мъртвите отказват да бъдат погребани. След нощта и зората настъпва денят. Мъртвите търсят хора с открити сърца, в които да се настанят, за да ги превърнат в свои свидетели.
Ели Визел посвещава целия си живот на борба с антисемитизма и расизма, както и за равните човешки права. Той постига много по време на апартейда в Южна Африка, опитва се да привлече вниманието на света към страданието на босненците по време на геноцида в Сребреница и на гоненията срещу кюрдите. През 2007 г. е нападнат с нож от скинар в Сан Франциско, който отрича съществуването на холокоста, а само две години след смъртта му през 2016 г., домът, където е роден, е вандализиран с расистки графити.
„Винаги трябва да заемаме страна. Неутралитетът е в полза на насилника, никога на жертвата. Мълчанието насърчава мъчителите, никога измъчваните“ е един от най-запомнящите се цитати от речта му през 1986 г., когато приема Нобеловата награда за мир.
Неговият най-голям ужас, че историята ще се повтори, никога не го напуска. Той е все така актуален и днес, когато наблюдаваме огромен ръст на анитисемитизма и на хората, вярващи, че Холокоста е измислица.
Струва си да помислим над още няколко фрази от Ели Визел:
„Никоя човешка раса не е по-висша от друга. Никоя религия не е по-висша от друга. Поставянето под общ знаменател е грешно. Само расистите го правят.”
„Не искам моето минало да се превърне в нечие бъдеще.”
„Колкото повече задаваме някои въпроси, толкова по-опасни стават те.”
„Страданието на хората, където и да е, касае всички, където и да са те.”
Източници: https://www.capital.bg/, https://licatanagrada.com/,https://skif.bg/, https://my-book.bg/