Център за еврейско-българско сътрудничество

Четирима от Кюстендил подтикнали Димитър Пешев да спаси евреите

Един от тях е търговецът Асен Суйчмезов, който е обявен за праведник на света от  Яд Вашем.  Веднага след новината ултранационалисти чупят прозорците на къщата и магазина му.

в. 24 часа/10.04.2018 г.

От 4 март 1943 г. започва депортирането на 11 343 евреи от “новите земи” на царство България – Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия, директно по железниците през Югославия или с параходи от Лом към лагерите в Полша. Ангажиментът, който България поема към Германия с подписаното в края на февруари споразумение обаче е за изпращането на 20 хиляди евреи. То е парафирано от функционера на службата за сигурност към Третия райх и съветник по еврейските въпроси на германското посолство у нас Теодор Данекер и комисаря по еврейските въпроси към българското правителство Александър Белев.

Сватбената снимка на Асен Суйчмезов и Зора в началото на 2-те години на ХХ век

За допълване на цифрата правителството прибягва към акция за насилствено събиране на евреи на 9 март 1943 г. в Кюстендил, Дупница. Горна Джумая, Пловдив и Пазарджик. В крайна сметка обаче те не са изпратени към лагерите на смъртта в Германия, а заповедта за депортиране на евреите от старите предели изненадващо е отменена.

Хиляди български евреи са спасени благодарение на решителната намеса на зам.-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. Той прави това под натиска на четирима кюстендилци – депутата Петър Михалев. търговеца Асен Суйчмезов, Владимир Куртев и адвокат Иван Момчилов. Години по-късно участниците в Кюстендилската акция, както влиза в историята този случай, са обявени за “праведници на народите на света” от израелския институт “Яд Вашем” за спасяването на евреи.

 

Цар Борис ІІІ

Как обаче се развиват събитията през март 1943 г., разказва внукът на Асен Суйчмезов – Асен Милчев, журналист, писател, издател, преводач от словашки.

Асен Суйчмезов е роден в Кюстендил през 1899 г. Завършил е местната гимназия, която по онова време е била едно от най-добрите училища в страната,  и Ломската гимназия. Наследил занаята на баща си – притежавали кожарска работилница и се занимавали с шапкарство. Асен развил бизнеса, създал няколко магазина, бил и търговец на едро. Правел и щандове по панаири в чужбина.

Суйчмезов с дъщеря си Лили в София през 40-те години на ХХ век 

9 август 1967 година. Суйчмезов приема гости от Германия в къщата си в Кюстендил, заради което след това е привикан в милицията на разпит защо поддържа отношения с „вражески елементи“, където е и бит.

Със съпругата му Зора имат две деца – Лилия и Григор. “Били са доста богати хора. Дори от баща си знам един куриозен спомен: един ден обрали магазина и понеже баща ми много се ядосал, дядо го успокоил: Не се ядосвай, Гришо, ще има и за крадците, и за нас”, разказва Милчев. Той е син на Григор Суйчмезов от първия му брак – с Христина Милчева, която е юрист, журналист, автор на много изследвания и книги, специалист по възрожденска дърворезба.

И така, да се върнем на историята с евреите. В началото на март в Кюстендил започват да се носят слухове, че евреите ще бъдат изселени. Сред тях настъпват суматоха и безпокойство, но никой не потвърждава официално. Като влиятелен човек Асен Суйчмезов бил близък с полицейския началник. Дочува от него, че евреите от Кюстендил ще трябва да заминат за трудови лагери в Полша, но нищо повече.

Суйчмезов имал много приятели евреи – дюкяните им били един до друг по чаршията. Те започнали един по един да отиват при бай Асен, както го наричали, и със сълзи на очи да му поверяват да им пази бижута и ценности.

На 8 март лошата новина е съобщена официално – три дни по-късно евреите трябва да се съберат на гарата за извозване. Тогава дядо Асен и негови съграждани се събират в кафене да обсъдят какво да предприемат. „Пращат баща ми Григор, който по това време е ученик, да отиде с колело до гарата и да види дали са дошли вагоните, които ще натоварят евреите“, разказва Милчев. Вагоните наистина били вече са там, но на страничен коловоз.

Ето какво е записал в спомените си, които днес се съхраняват в държавния архив в Кюстендил, и самият Суйчмезов: “В началото на март 1943 г. евреи – мои комшии по дюкани, дойдоха при мен и със загриженост ми казаха, че от Скопие са донесени казани, черпаци и пр., които да послужат за тях при депортирането им, което щяло да стане тези дни. Това падна като тежък камък на душата ми, още повече като си спомня, че преди около месец бях в Скопие и там видех как на депортираните евреи от Македония им продават чаши, чинии и пр. останало от покъщнината им. За да ги успокоя, им казах, че навярно ги връщат за в София, че не се е чуло за Кюстендил такова нещо. Но нали техният нюх е голям, научили, че били пратени за кюстендилци, които скоро щели да бъдат депортирани.

Аз, който съм съсед с дюканите на повечето евреи и с които живея още в детинство, се загрижих и се чудех как може да им се помогне. Те почнаха да идват при мен, да ми говорят, да плачат, да ми се молят нещо да се предприеме по тоя случай. Намерих за нужно и се срещнах по тоя случай с адвоката Иван Момчилов, с когото вече най-сериозно говорихме и който каза, че и него канили и молили. Той обаче като по-стар и опитен ми каза това да се върши не открито и очебиещо, че противниците от така наречените патриотични организации дебнат и може да ни увредят. Аз се чудех какво бих могъл да направя, за да им бъда полезен, като не влизам в никаква политическа партия.”

Тогава импровизираният таен съвет решава, че на 9 март делегация от 40 души, представители на обществеността от Кюстендил, ще замине за София, за да разговаря със своя депутат и зам,- председател на Народното събрание Димитър Пешев. На другия ден обаче на сборния пункт се явяват само четирима души – т. нар. Кюстендилска четворка: Суйчмезов, Михалев, Момчилов и Куртев. “Но куражът ни беше не за 40, а за 400 души“, пише Суйчмезов.

От София обаче има заповед да се внимава какво става в града, за да не се допускат вълнения и недоволства, и те разбират, че са следени. Затова правят конспирация – качват се във файтон, но не отиват на гарата, която била блокирана, а до съседното село Копиловци. И оттам вече вземат влака за София.

Отиват право при зам.-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. Първо в дома му, а след това той ги вика и в парламента.

Това е разказът на Суйчмезов за срещата: „Въведоха ни в нещо като кабинет и приемна и ето ти го Димитър Пешев ни посреща и представи на няколко души депутати, които седяха на столове и пиеха кафе. Той каза: Господа, това е делегация от Кюстендил, дошла да се отмени депортацията на евреите. Че като ни грабнаха тия момчета, че ни прави родоотстъпници и какви ли не други работи, че като се завъртя едно голямо пререкание, па нали и аз не бях нито чиновник, нито служител държавен и не им се боях, им наказах повече работи. “Как – казвам – може една малка държава като нашата да предава свои поданици на друга да бъдат избивани? Че какво ще каже историята утре за нас? Ние дойдохме, спасявайки нашите евреи, да спасим честта на българския славянски народ. Че кой ще изтрие това петно от челото на нашето Отечество утре: когато историята ще си каже тежката дума?”

След това заедно с Димитър Пешев групата се отправя при министъра на вътрешните работи Петър Габровски. Следва нов разговор и размяна на тежки думи. Накрая Габровски, Пешев и депутатът Михалев отиват някъде, а когато часове по-късно се връщат, съобщават добрата новина: Депортацията е отменена! Така ешелоните на смъртта от България не тръгват.

Прибирайки се в Кюстендил, Суйчмезов вижда, че прозорците на къщата му и на тази на Момчилов са напълно изпотрошени. “И след това дядо е имал неприятности – не са го затваряли, но ултранационалистите пробвали да му палят магазина, чупили витрините. Викали му “чифутска подлога”, разказва Милчев.

Последните години преди 1944 г. Асен Суйчмезов е и председател на Популярната банка в Кюстендил. И ако покрай историята с евреите търговецът имал проблеми с отношението на свои съграждани, то истинските му неприятности започват след 9 септември, въпреки че имал леви убеждения.

„Дядо ми е бил лявомислещ човек и много помагал на комунистите преди 9 септември, давал им и пари”, казва Милчев. “В къщата ни в подножието на Хисарлъка нощем понякога идвали партизани. Мръсни и брадясали. Пълнели са раниците им с пити кашкавал, тенекии със сирене и други хранителни продукти, складирани в огромното мазе. По ирония на съдбата в навечерието на 9.09.1944 г. същите тези партизани са провели „акция“ – безсмислено са разрушили вилата в местността “Памука“ в околностите на града”, разказва внукът. Къщичката в Осоговската планина се стопанисвала съвместно от няколко видни кюстендилски фамилии – доктори, адвокати, търговци, включително и дядо му. Била малка постройка със сайвант и по една стая за преспиване.

След 9-и септември  Суйчмезов е подгонен заради богатството си. Новата власт му отнема всичко – магазини, къща, пари. Още повече, че той отказва да влезе в БКП.

Бил принуден да продаде хубавата си къща в центъра на града. Днес на мястото й е галерията на Владимир Димитров – Майстора. Привикван е в милицията и бит, защото смятали, че има скрити пари, но отказва да им каже за сметките си в Швейцария, каквито в действителност нямал.

„Един от поводите милицията да привика дядо ми за поредната „обработка” е било желанието на един началник да конфискува, може би за себе си, масивната му стоманена каса. Дядо ми упорито отказвал да я предаде, предполагам по сантиментални съображения – напомняла му е за времето, когато е бил финансово силен и независим човек”, разказва Милчев.

В края на 50-те години Суйчмезов отново е викан на разпит в милицията, този път заради връзките на дъщеря му с Германия – тя е завършила Американския колеж в Ловеч, следвала е във Виена и има много германски приятели, които я посещават до края на живота й.

След този тормоз спасителят на евреите заболява от диабет, ампутират му крака.

В последните години от живота си не живее лесно. Еврейските му приятели, повечето от които отдавна преселени в Израел, обаче не го забравят. Помага му пенсията от 50 долара, която получава оттам.

На лятна почивка в общата вила в местността „Памука“ край Кюстендил. Най-отпред е Асен Суйчмезов, момчето без шапка зад него е синът му Гришо, а вдясно на него е съпругата му. Снимка: личен архив на Асен Милчев

Суйчмезов е един от първите българи, обявен за праведник от „Яд Вашем” – още през 1973 г. Продължава да държи връзка с много от спасените и благодарение на него евреи.

 

 

 

Внукът на Суйчмезов Асен Милчев разказва историята на дядо си. Снимка Румяна Тонева

От детските си години Милчев пази спомен – как дядо му имал стара пишеща машина на бюрото, с която пишел писма до приятелите си в Израел. Дори научил и внука си да пише на нея. Сега тази машина и едно малко кожухче, изработено от Суйчмезов, са сред нещата, дарени от внука му за музея на Димитър Пешев в Кюстендил.

От студентските си години пък Милчев разказва друг куриоз – по това време живеели в София, но апартаментите им с баща му били един срещу друг от двете страни на бул. “Патриарх Евтимий“. Един ден той получава колет на името на Асен Суйчмезов (в онези години още носел тази фамилия), в който имало екзотичните в онези години за България портокали. “Пускаха такива само за Нова година в специалните магазини и имаше километрични опашки. Бяха изключително вкусни портокали, и до днес не съм ял такива. После разбрах, че са били изпратени на дядо ми, а пощальонът объркал номерата и фамилиите”, разказва той.

През 1997 г. Суйчмезов е награден посмъртно от президента Петър Стоянов с орден  „Стара планина“ като спасител на българските евреи и е обявен за почетен гражданин на Кюстендил.

Дънов поискал от царя да скъса указа за депортация

Интересна история за ролята на духовния ръководител на Бялото братство Петър Дънов в спасяването на евреите разказва Асен Милчев. Знае я от последния съпруг на майка си – Светослав Славянски, който дълги години бил дясна ръка на Учителя.

В края на 30-те години на миналия век Славянски бил начело на издателство “Безсмъртни мисли” – елитарна американско-еврейска библиотека с философска литература. Същевременно той се занимавал и с Бялото братство – водел финансовите въпроси, организирал е лагерите в Рила и всичко останало.

Ето и историята:

Тогавашният равин в София д-р Ашер Хананел е бил много близък с Учителя. Един ден той отива и казва на Дънов. че съществува опасност за депортация на евреите.

Учителя веднага инструктира Славянски да се включи в издаването на транзитни визи за по- бързото изселване на евреите в чужбина. Дори го пращал да ги придружава до Истанбул.

След това Дънов вика Любомир Лулчев, който също бил член на Бялото братство, но и бил съветник на цар Борис Трети. Праща го при царя с посланието, че ако допусне българските евреи да бъдат изселени, родът му ще бъде преследван до девето коляно.

Тръгва Лулчев да търси царя, но той се крие и никой не казва къде е. Няма го във „Врана”, нито в “Чамкория”…  Когато Лулчев се връща при Учителя, той се затваря за кратко в съседната стая и след това го праща в Кричим.

Там Лулчев открива царя и му предава думите на Учителя. Двамата отиват в София при вътрешния министър Габровски, където царят взема указа за евреите от касата му и го скъсва.

Петър Дънов с близкия до него о.з. подполк. Любомир Лулчев

 

 

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

март 2024
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Ad
Ad