„Йеридот Ахронот”
Трудно е да се сбогуваме с лидера Шимон Перес, предизвиквал чувство от удовлетворение до завист, възхищение и презрение, любов и омраза. Трудно е да се сбогуваме заради усещането, което ни бе създал – че ще е тук завинаги.
„Не се тревожи”, би отвърнал на шега Шимон Перес на всекиго, който би се осмелил да спомене възрастта му или пък би го закачил за отказа му да излезе в пенсия. „Няма да забравя да умра“. И както обеща, не забрави. Така Израел загуби един от най-великите си политици и държавници, един от най-темпераментните и вълнуващите обществени символи, които познаваме от самото създаване на държавата.
Перес не беше просто един от многото политици или публични фигури. Той бе вечният оцеляващ, Фениксът, които не знаеше кога да остане на земята и постоянно се издигаше от пепелта и политаше въпреки всичко и винаги към нови висоти.
Перес притежаваше невероятната способност да се ядосва на критиците и да ги пренебрегва едновременно. „Не им обръщай внимание“, би казал той на всеки, който се пита как ще отвърне на различните критици и на онези, които просто злословеха. „Кои са те? Какво са направили? Продължавай напред и след няколко години никой няма да помни кои са били те.“
Гневът му нямаше спирка, когато не харесваше това, което чува, но въпреки това той успяваше да убеди себе си и околните, че не го интересува какво говорят за него. Тази необичайна комбинация вероятно му помогна да остане в политиката и в публичното пространство толкова много десетилетия.
Той не винаги имаше пряко влияние върху събитията, не винаги бе в центъра им, но винаги бе наясно с обществената ситуация и настроения в страната – дори ако успееше да вдигне кръвното на половината израелско общество, докато се опитва да спечели разбирането и любовта му. И освен това той търсеше и получаваше възхищението на целия свят, в който вървеше като крал сред кралете, като принц сред принцовете, като гигант сред гигантите.
Трудно е да се сбогуваме с Шимон Перес заради илюзорното чувство, което създаде и подхранваше с думите и действията си, че ще е тук завинаги. Редом с често критикуваните си идеи и инициативи, които неведнъж го извеждаха до ръба на консенсуса, Перес отгледа една легендарна фигура, по-голяма от живота – своята собствена. И той наистина бе по- голям от живота, категорично по-голям от героите в мътния обществен живот, които се установи през последните години. Затова той предизвикваше удивление и завист, възхищение и презрение, любов и омраза.
Той знаеше как да си проправя път през различните светове, в които плуваше с толкова талант и умение – сега в света на нанотехнологиите и изследванията на мозъка, час по-кьсно влизаше в схватка в калната политика на Партията на труда и на прашасалите й институции. Той никога не се предаваше и никога не избегна битка.
Единствено в годините, които прекара в президентската резиденция, той овладя склонността си да се впуска в публични битки и възприе поведението на обединител на нацията, който успяваше публично да уважава премиера Бенямин Натаняу, въпреки силното несъгласие на Перес към неговата политика на международната арена.
Само веднъж Перес реши да действа по различен начин, докато беше президент, и това бе в чувствителния период на слухове за евентуален израелски удар по Иран. Тогава Перес предприе решителни действия, за да предотврати операцията, която според него бе военна авантюра от страна на премиера Натаняу и военния министър Ехуд Барак. Без да се колебае, Перес събра влиятелни обществени фигури и представители на медиите, за да изложи тревогите и страховете си от една акция, която според него би имала катастрофални последици за поколения израелци. И се успокои едва тогава, когато се увери, че военната операция вече не е на дневен ред.
Когато го питаха защо не изказва мнението си за ситуацията около мирните преговори с палестинците, Перес напомняше националния си статут. Докато живееше почти сам в президентската резиденция, защото съпругата му Соня остана в Тел Авив, Перес успя да спечели обичта на цялото общество, към която се стремеше упорито през целия си обществен живот. Той обичаше тази любов, обичаше националния си статут и запази това чувство, тази почти любовна връзка и след като напусна президентството. Бе получил достатъчно неуважение и презрение през годините.
Трудно е да се сбогуваме с Шимон Перес и заради неговия противоречив имидж – гигантски образ, пълен с противоречия, интригуващ имидж заради способността му да води разговор като с равен както с президента на САЩ Барак Обама, така и с Хана от движението Кибуц.
Перес мечтаеше до небесата и можеше и да се провали с гръм и трясък, но винаги продължаваше напред. Винаги искаше да е иноватор, да се върви напред, да се прокарват пътища, които понякога изглеждат невероятни, и не си даваше и миг покой. Когато го питаха защо не си взема отпуск, казваше, че най-добрата му ваканция е на работа, и повеждаше екипа си на „ваканции“ на юг и на север, където заедно с него прегръщаха кози, говореха за Давид Бен-Гурион и облагородяването на Негев.
Трудно е да се сбогуваме с Шимон Перес, защото той бе велик ционист и патриот. Може би има хора, подобни нему, но никога няма да има човек като него. Нека почива в мир.
в. Еврейски вести, 14 октомври 2016 г. стр.1, стр. 9
