Център за еврейско-българско сътрудничество

100 г. от рождението на прочутия фантаст – евреин Айзък Азимов

Ценителите на фантастиката в литературата вероятно знаят, че авторът на „Аз, роботът” Айзък Азимов има еврейски корени. Тази година се навършва столетие от рождението на големия писател – чудесен повод  да му отдадем почит, като припомним неговия живот.

Айзък Азимов /рождено име  Исаак Озимов/  е американски писател на фантастични и научно-популярни творби и биохимик. Роден е /според документите му/ на 2 януари 1920 година в Петровичи, малко селище в Смоленска област, днешна Беларус, населено предимно с евреи, в семейството на Анна Рахил Бертрам-Азимов и Йехуд Азимов. Родителите му се местят в САЩ, когато той е на 3 години. У дома те говорят само на идиш и английски, така че Азимов никога не научава руски.

Едва 5-годишен, той вече може да чете и по всичко личи, че ще има интерес към литературата. Увлича се по списанията за научна фантастика, а самият той започва да пише на 11 години, като тогава продава и първите си разкази.

1939 година ще се окаже повратната в кариерата му. Тогава той пише и публикува разказа „Падането на нощта“, в който далечна планета, която никога не е познавала тъмнината, е обзета от мрак, който води до разпадане на цивилизацията. Този разказ ще бъде определен от критиката като най-великият научно-фантастичен разказ, писан в историята на човечеството.

Завършва Колумбийския университет през 1939 г. и получава там докторска степен по биохимия през 1948 г. Прекарва три години през Втората световна война във въздушната експериментална станция на Филаделфийската флотска корабостроителница. След края на войната е набран в Армията на САЩ, отслужвайки малко по-малко от девет месеца, преди да бъде освободен с почести. По време на кратката си военна кариера се издига до ранга на ефрейтор благодарение на машинописните си умения и едва избягва участие в атомните опити на атола Бикини през 1946 г.

След завършването на докторантурата си Азимов се премества в Бостънския университет, с който остава свързан оттогава нататък. От 1958 г. постът му вече не е свързан с преподаване, тъй като той вече е пълноценен писател, но някои особености в американската академична система позволяват да остане на него.

Айзък Азимов внася в литературата термина „роботика“, без изобщо да предполага, че е въвел нова дума и че ще стане създател на цяло едно течение.

Един от най-интересните факти около творчеството на Азимов е, че именно неговата „Галактическа империя“ е част от сюжетите, вдъхновили сагата „Междузвездни войни“.

На основата на неговите разкази са направени филмите „Двестагодишен човек“, с Робин Уилямс и „Аз, роботът“, с Уил Смит.

Макар да предвижда, че хората ще заживеем с роботите и да усеща пътя, по който се е устремила цивилизацията, той е сигурен в едно: „… нищо няма да замени книгата в бъдеще, така както нищо не е могло да я замени в миналото.“

Айзък е клаустрофил – харесват му малки, затворени пространства. В първия том на своята автобиография той си припомня желание от детството да има будка за списания в Нюйоркското метро, в която би могъл да се затвори и да слуша тътена на минаващите влакове, докато чете. Азимов има страх от летене и използва самолет само два пъти през живота си – веднъж по време на работата си във Флотската въздухоизпитателна станция, и веднъж при връщането си вкъщи от военната база на Оаху през 1946 г.

В по-късните си години Азимов открива, че му харесва пътуването с круизни кораби и на няколко пъти става част от „забавленията“ по време на круиза, изнасяйки научни беседи на кораби като Куийн Елизабет 2.

Физическата му сръчност е много лоша. Никога не се научава да плува или да кара велосипед, но все пак успява да се научи да кара кола, след като се премества в Бостън, Масачузетс.

Широките интереси на Азимов включват участието му в организации, посветени на оперетите на Гилбърт и Съливан и детективските истории за Ниро Улф на Рекс Стаут. Той е виден член на „Бейкър Стрийт Ирегюлърс“, водещото общество за Шерлок Холмс. От 1985 г. до смъртта си през 1992 г. той е президент на Американската асоциация на хуманистите, като е наследен на този пост от своя приятел и колега-писател Кърт Вонегът.

Самият Айзък написва или редактира над 500 тома, а общият брой на написаните от него писма и пощенски картички е оценен на около 90 000. На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов, две различни награди „Айзък Азимов“ и списанието „Asimov’s Science Fiction“.

Айзък Азимов си отива от този свят на 6 април 1992 година поради тежка бъбречна и сърдечна недостатъчност. Установено е, че при операция за поставяне на байпас му е прелята кръв, заразена с HIV.

Най-тъжният аспект на живота днес е, че науката събира знание по-бързо,отколкото обществото събира мъдрост”, гласи един от цитатите на големия писател.

И още: „Насилието е последното убежище на некомпетентния.”

Струва си да припомним тези негови думи, нали?

Източници и снимки:

https://www.vesti.bg/

https://bg.wikiquote.org/

https://ciela.com/

https://www.10te.bg/

https://magnifisonz.com/

 

Свързани публикации

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad
Ad

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

февруари 2020
П В С Ч П С Н
« ян.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829