Център за еврейско-българско сътрудничество

111 години софийска синагога

Преди 111 години на днешната дата – 9 септември отваря врати най-големият сефарадски еврейски храм на Балканите – софийската синагога. Тя е и една от трите най- величествени испано-еврейски синагоги в Европа.

Построена е на мястото на старата синагога „Ахава и хасед”, което в превод  от иврит означава „любов и доброта”.

Да надзърнем в историята:

До Освобождението на България в София е имало 4 синагоги. По онова време близо една трета от населението на града било еврейско. След предприетото мащабно преустройство на столицата много от съществувалите до 1878 година сгради, с ред които ри от синагогите, са разрушени. Еврейската общност построява безистен на мястото на четвъртата синагога, а доходите, които той носи, заедно с полученото от общината обезщетение за съборените им молитвени домове са началния капитал за изграждането на днешната синагога.

Сградата на Централната софийска синагога е гордостта на българската еврейска общност. Изградена е с доброволни пожертвования на софийските евреи. Равинът д-р Еренпрайс и председателят на еврейската  общност Езра Сол канят арх. Фридрих Грюнангер  от Виена да изготви проект за синагогата.  Същият архитект е автор и на други знакови сгради в столицата – Семинарията, Двореца, Централната баня, Богословския факултет и др. Основният камък на строежа на синагогата е положен на 13 ноември 1905 година. Само за четири години  арх. Грюнангер  успява да организира и завърши строителството.  В основата на архитектурното бижу са вградени надгробни камъни от старо еврейско гробище, а имената  десетимата „най-заслужили“ личности за нейното изграждане са изписани върху стената й. Стойността на строежа възлиза на 437 000 златни лева.

Строежът, започнал през 1905 година, е готов и синагогата отваря врати през септември 1909 година.  Импозантната сграда наподобява синагогата във Виена, по-късно разрушена от нацистите. Храмът е с огромни размери и може да побере около 1300 души. Полилеят в главната зала е от месинг, изработен е във Виена по проект на Фридрих Грюнангер   и е най-големият в България.  Теглото му е 1700 кг.

Синагогата се състои от централна куполна постройка и притвор. Залата за молитви има осмоъгълна форма. В четирите ъгли  са разположени полукръгли ниши с правоъгълни помещения между тях, а над тях е молитвеното помещение за жени. Върху подиум от бял мрамор се издига олтарът, ограден с красив парапет. Подът е покрит с венецианска мозайка.  Архитект Грюнангер е вградил в синагога еврейски символи, опирайки се главно на числото осем, което има важно символно значение в юдаизма. Но както и да описваме интериора, няма да е достатъчно – величествената красота на храма трябва да се види и да се усети.

Освещаването на синагогата  става на 9 септември 1909 година. Подробности за тържеството четем чрез http://stara-sofia.blogspot.com/ във в. „Реч” от 10 септември 1909 година:

„Пред голямото монументално здание на синагогата, се бе събрал народ да чака пристигането на царя и царицата. От двете страни на улицата бяха наредени в шпалир юнаците на еврейското юнашко дружество.

От входните врата да олтара в шпалир са наредени посрещачите. Черквата отвътре е широка и светла; арките, колонадите и куполата са построени в красив мавритански стил, анкадрирани със староеврейски орнаменти в сладки, приятни тонове и злато. Прозорците са тоже в стил сьс стъкла, нарисувани художествено с орнаменти. На голямата купола виси един разкошен полилей, с 70 лампи всички обсипани с типичните еврейски гербове, цветя и орнаменти. Олтаря е изработен от мрамор: отпреп балустрата — също от бял мрамор, върху нея са поставени металически кандилабри. Зад балустрадата е поставен балдахин със два стола за Царя и Царицата. Скинията е тоже от бял мрамор с колонки и орнаменти от скъп разноцветен камък; На горния й корниз под куполката се чете „Знай кому се кланяш“, издълбано с големи, черни букви на стар еврейски език. Занавесите на скинията са от богати платове, бродирани със сърмени цветя и букви — текстове из еврейското свещено писание.

Всички мобели, столове, банки и пр. в черквата са изящно изработени и издържани в общия стил. Цялото здание на Синогогата е за около 1 милион лева. Макар че тази сума, сравнително, е малка за такава хубава голяма сграда, обаче по своята монументалност, по своите декорации отвън и отвътре синогогата е днес най-великолепното издържано в стил архитектурна работа в Столицата.

Партера и ложите са препълнени с цвета на еврейското общество в София и много официални лица, някои от бившите министри, директора на банката, генералите Агура и Диков, Н. В. Преосвещенство с дякона си. От ляво в ложата до олтаря бяха насядали всичките министри по следния ред: Малинов, Паприков, Мушанов. Николаев, Такев, Ляпчев и най-накрая Кръстев. Горе в ложите са насядали министрите воглаве г-жа Малиновица, наред с аристократките еврейки, които правеха изрядно впечатление със своите великолепни костюми и изящни прически. Присъствуваха представителите на столичната преса, на които бе отредено специални места в първата ложа в партера.

Пристигането на Цар Фердинанд и Царица Елеонора

От улицата се чу гръмогласно ура; Царя и Царицата със свитата си влязоха в храма. Царя бе посрещнат от главния равин, свещениците и строителната комисия и поздравен с установеното религиозно приветствие. Хорът запя химна „Барух-Аба“ (Добре дошел).

Когато Царя доближи балустрадата, която дели олтаря, нему бяха поднесени от председателя на строителната комисия ножици, с които той отряза корделата, която бе завързана на главния вход на олтаря. Равина покани Царя и Царицата в олтаря и ги отведе къмъ балдахина; те бяха облечени скромно, — царя — с бели дрехи, с очила на очи, подпираше се на бастун, царицата в тъмна дреха, покрита с тантелена бяла връхна дреха.

Бе поканен Негово Високо Преосвещенство да заеме специално отредения за него стол зад балустрадата, от ляво, срещу царя и царицата. Всички присъствующи стояха прави с шапки на глави, с изключение на министрите и слушаха хора, който пееше тържествени химни ту на еврейски, ту на български, акомпаниран от орган. През туй време Царя разглежда публиката. Окото му се спря на министрите. Те не знаяха бива ли да си наложат цилиндрите или не. Царя с жест на ръката си им забележи да наложат и те изпълниха неговата воля — тъй той ги избави от трудното положение, в което се намираха.

Занавесата на скинията се отвори; отвориха двете врати на скинията и зад тях копринената завеса. Главният равин и други няколко свещеници донесоха и положиха в скинията свещените книги (Тори), украсени с металически орнаменти във вид на корони, с малки звънчета и със скъпи платове, бродирани със злато. Скинията се затвори. Главния Равин се качи на катедрата и държа една прочувствена реч на чист български език, описа историята на евреите в България и в частност – София, историята на еврейската църква и оная на новопостроената синагога. Отправи благодарности към царския дом, българския народ и към скромните ратници, виновниците за въздигането на синагогата.

След речта на Равина започна молебствието. Отвори се скинията, взеха се няколко книги от нея и главния равин почна молитвите на български език. Това бе псалма за царя и династията му. Същата псалма бе изпята от първосвещеника с най-стара еврейска мелодия, на която хора отговоряше с други хубави староеврейски мелодии. Скинията се наново затвори. Царят си взе сбогом с главния Равин и излезе по същия начин, както бе посрещнат. В това време хорът пееше химна „За Царя“, композиран нарочно за случая.“

Историкът Аврам Таджер в книгата си на ладино „Notas Historicas“ („Исторически бележки“) разказва за откриването на синагогата: „Девети септември 1909 г. ще бъде исторически ден за българските евреи. На този ден бе открита Софийската синагога. Това е не само един голям празник за евреите от столицата, а и ден, в който е издигнат престижът на българските евреи. С откриването на Софийската синагога уважението към еврейската общност и към цялото българско еврейство неимоверно нарасна. Всички магазини бяха затворени както за празник, и цялото българско население поздрави чедата на Израел по случай празничното откриване на синагогата.“

От откриването си до днес храмът е бил затворен единствено в периода 1943-1944 г., когато повечето евреи от София са депортирани в провинцията.През Втората световна война при бомбардировките на София на 13 април 1944 г. в синагогата пада бомба, но за късмет не избухва. Вследствие на вибрациите, причинени от бомбата, прекрасните цветни витражи са изпочупени. Засегнати са балконът и няколко колони в главната зала. Унищожена е и известната юдейска библиотека на общността.

През 1982 г. е направен опит синагогата  да се трансформира в концертна зала, но еврейската общност и лидерите на синагогата категорично се противопоставят. През 1956 г. сградата е обявена за паметник на културата с национално значение.

Днес, 111 години от този паметен за евреите ден, софийската синагога продължава да събира българските евреи. Техният брой е значително намалял, затова балконът не се използва,  а в  големия салон с 400 места се извършват богослужения само по време на големите еврейски празници и събития. Мястото за всекидневните молитви  е малко помещение (мидраш), вдясно от входа.

От 1992 година към синагогата е създаден Еврейски исторически музей. В него има две постоянните експозиции – „Еврейските общности в България” и „Холокостът и спасяването на евреите в България”. Те представят еврейската религия, бит и култура, както и историята на общността от заселването й по тези земи до създаването на държавата Израел. Акцент в музея е спасяването на много български евреи по време на Втората световна война.

Източник: http://stara-sofia.blogspot.com/, https://www.sofiasynagogue.com/, https://opoznai.bg/

Дигитална книга

SUPPORT US!

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!

Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

септември 2020
П В С Ч П С Н
« авг.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930