Една уникална скулптурна композиция отличава Лидице като място с директна препратка от история към бъдеще, предизвикваща паметта на човечеството. Малкото селце в Чехия влиза в зловещите анали на Втората световна война с извършеният през 1942 година там безмилостен нацистки геноцид. Всички мъже от селото са убити на място, а жените са отведени в концентрационни лагери и погубени там. Най-голяма жестокост е проявена към децата – от селото са отведени 88 деца. Шест от тях, които приличат на арийци, са отведени в Германия с цел да бъдат асимилирани, а останалите са унищожени в газовите камери на лагера Химли.
Повод за проявената нечувана жестокост е убийството на Райнхард Хайдрих, висш нациски офицер и райхспротектор на протектората Бохемия и Моравия. Той е ранен от чешки партизани на 27 май 1942 година и осем дни по-късно умира. Тази новина е шок за нацисткият елит, защото Хайдрих е един от най-важните му и зловещи представители. Германците реагират светкавично и в следващите няколко дни проверяват повече от 36 хиляди къщи в 5 хиляди градове и села. Арестувани са 3 хиляди души, от които за една седмица са екзекутирани 157. Хитлер иска жестоко наказание за убийството на Хайдрих и то се стоварва върху чешкото село Лидице на 20 километра от Прага, където се извършва едно от най-масовите кланета в Чехия. Нацистите се подлъгват по дезинформация на Съюзниците, че атентаторите са дошли именно оттам и с това смъртната присъда на селото е подписана. На 10 юни Лидице е напълно унищожено, всички сгради в селото са разрушени и изгорени.
През 1945 г. на мястото на разрушеното Лидице е издигнат паметник и е създаден музей. Близо до него селото е изградено наново през 1945 – 1949 г. 143 жени от Лидице се завръщат у дома и след двугодишно издирване 17 деца са върнати на майките си. Съвременното село от 150 къщи постепенно възниква с огромната помощ на доброволци от цяла република, както и от чужбина. Старото село е запазено като мемориал, включително общия гроб на лидичани, паметник и музей, а между него и новото селище през 1955 година е открита „Градина на мира и приятелството“, където са засадени хиляди розови храсти от различни части на света.
Днес в Лидице ни посрещат 82 деца от бронз, които призовават: Хора, спрете и чуйте посланията на децата, убити във война. Композицията е дело на скулптура Мария Учитилова Кучова.
Каква е историята на този изключително въздействащ мемориал?
Престъплението в Лидице оставя тежка следа в историята на Чехия, но докосва дълбоко и сърцето на Мария Учитилова. Тя е завършила Художествената академия в Прага при професор Отакар Шпаниел и е преподавател изобразително изкуство в специализирано училище в Прага. Автор е на множество пластики, портрети и медали. От 1969 г. тя непрекъснато работи върху Паметника на детските жертви на войната, първия по рода си в света. Идеята й е да изработи бронзова композиция която да бъде символ на децата, загинали във война. Среща се с оцелелите майки, за да разбере физическите характеристики и личностните черти на децата, и да разгледа техни снимки. Нужни са й повече от 20 години, за да изработи 82-те скулптури на децата в естествен ръст. Мнозина й помагат — първо със снимки и истории, а след това събират и пари в помощ на работата й. Ателието, в което работи по скулптурите, е посещавано от хора от целия свят, които остават шокирани от видяното и спонтанно започват да събират средства за паметника.
През март 1989 година фигурите на децата от гипс са готови. Обещаните парични помощи обаче не идват и това налага първите три статуи да бъдат отлети в бронз чрез собствени спестявания на скулптора.
Същата година Мария Учитилова неочаквано умира, видяла готовата творба на живота си единствено в своето въображение. Съпругът й Иржи Хампел решава да продължи работата на Мария. До 1995 година с помощта на дъщеря им Силвия, Анна Нешпирова от Лидице и създадени за целта сдружения в Прага и Пилзен, той успява да изработи в бронз още 30. През пролетта на същата година на отреденото за паметника място е направен бетонен пиедестал, облицован с гранитни плочи. Готовите скулптури са монтирани и с тях първите 30 бронзови деца са завърнати в Лидице.
От 1996 до 2000 година, когато са поставени последните 7, скулптурите са инсталирани една по една по различно време. Днес от мемориала, разположен на поляна с изглед към старо Лидице, долината „наблюдават” 42 момичета и 40 момчета, убити през 1942 г.
Замисълът на скулптора Мария Учитилова е изпълнен:
„От името на света връщам 82 деца на нацията в родината им като поучителен символ на милионите деца, убити в безсмислените войни на човечеството.
Хора, спрете и чуйте посланията на убитите деца!
На всички езици в света моите статуи говорят без думи, и това е, което правя за вашите деца!”
През ноември 2010 г. от скулптурната група е открадната бронзова статуя на момиче с височина около 1 метър. От оригиналния модел е отлята нова статуя и е инсталирана на първоначалното й място – на преден план вдясно.
Заедно с мемориала Яд Вашем в Израел, паметникът в Лидице е може би един от най-трогателните монументи на загиналите в безсмислена и жестока война.
Източници: https://www.razkritia.com/, tocka.com.mk, https://www.chr.bg/, http://www.lidice-memorial.cz/, https://neobiknoveno.com/, https://en.wikipedia.org/
Снимки https://omyworld.ru/
