Навършиха се десет години от атентата на 18 юли 2012 година срещу израелски туристи, пристигнали на почивка в България. Разследването, ходът на делото в първата инстанция на българския съд и произнасянето на присъдите продължи цели осем години.
Предвид натрупаното сред обществото негативно мнение към българската правосъдна система на някого този дълъг срок на разследване и съдебно дирене може да се стори прекалено дълъг. Прегледът на всички детайли по работата на разследващите органи и съдебното дирене показва обаче, че през това време е извършена огромна и прецизна работа от страна на съответните органи, довела в крайна сметка до изясняването на всички съществени подробности около атентата и неговите извършители. Но нека минем към безспорно установените вече факти.
На 18 юли 2012 г. малко след 17 ч. израелските туристи, пристигнали със самолет от Тел Авив вече излизат с багажа си след паспортния контрол. Те е трябвало да бъдат извозени до Слънчев бряг с три автобуса, паркирани срещу изхода на залата за пристигащи пътници на летище Бургас.
Час по-рано единият от атентаторите – Мохамед ел Хюсейни, вече е в залата за пристигащи. Снове нервно из нея и следи полетната информация. Записите от охранителни камери показват, че предишните няколко дни той е наблюдавал внимателно пристигането и на други групи израелци. Знаел е за колко време излизат и как и къде се качват на автобусите.
В този ден, когато извършителите са определи за извършването на атентата, Хюсейни се присъединява към първите пътници, които се отправят към единия автобус, и прави опит да постави раницата си в багажното отделение. И би успял, ако един от израелските туристи не беше проявил бдителност. Той спира действията на атентатора с думите: „Вие не сте от нашата група, не бяхте в самолета. Не сте за този автобус.” Става малка разправия, намесват се и други израелски туристи… Секунди след това избухва мощен взрив.
Атентаторът, петима израелци и шофьорът на автобуса, който по това време се намира пред багажното отделение загиват, мнозина са ранени. Автобусът е обхванат от пламъци, настава суматоха, линейки и пожарни коли с вой пристигат бързо на летището.
Първоначалното предположение е, че се е самовзривила горивната система на автобуса. Буквално за часове обаче разследващите успяват да съберат доказателства, които ще се окажат ключови за разследването и които неоспоримо водят до извода, че това е атентат.
Действията на израелския турист, който е попречил на атентатора Хюсейни да остави раницата си с взривното вещество в автобуса, фактически предотвратяват невъобразимо много по-голяма трагедия. Според събраните доказателства и обоснованите предположение на разследващите взривът е трябвало да стане в Ахелой, край една от бензиностанциите в града. Тогава пътят от летището в Бургас до Слънчев бряг минава през това населено място и там по това време е задръстено с леки коли. Трудно е да си представим какво би станало, ако планът на атентаторите бе реализират в цялост според техните планове.
Средствието установява и кои са останалите двама от атентаторите – Мелиад Фарах и Хасан Ел Хадж-Хасан. И тримата са ливанци, принадлежащи към военното крило на терористичната палестинска организация „Хизбула”. Тъкмо те, преценявайки отстрани, че раницата няма да бъде поставена в багажното отделение на автобуса, най-вероятно са задействали взрива, жертвайки пир това и своя съучастник.
С помощта на турските служби за сигурност е установена самоличността на атентаторите, фактите по преминаването им през Република Турция до влизането им в нашата страна. Чрез преглед на заснетото от много камери следствието установява и множество детайли по придвижването на атентаторите на територията на България. Фалшивите шофьорските книжки на Фарах и Хасан са намерени в кошче за боклук в Цар Калоян. Там, според показанията на таксиметровия шофьор, нает от тях да ги превози до границата с Рубъния, двамата са поискали да спрат в нощта след атентата.
Макар и фалшиви книжките осветяват и друга ключова следа – в Европол установяват чий е принтерът, на който са напечатани. Той е поръчан и доставен в печатната база на университета Al Imam Al-Ouzai в Ливан. Платен е от фирма на лидер на „Хизбула”.
Това е и един от тънките моменти в разследването и съдебния процес. За Израел и САЩ „Хизбула” е терористична организация, докато Европейският съюз, в това число и България, определят като такава само нейното военно крило. И точно това е отразено в обвинителния акт, който е от 100 страници, и в който никъде не се споменава името на „Хизбула” и няма доказателства за нейната връзка в случая.
Взривното вещество е внесено от родения в България ливанец Баласам-Александър Хотейт, който се оказва и член на Организацията за външна сигурност на Хизбула. Хотейт е внесъл у нас голямо количество и автомобилни аптечки. Интересното в тях са охлаждащите пакети, които съдържат 160 грама амониево съединение, използвано във взривната смес. Хотейт напуска страната месец преди атентата.
Осем години по-късно, на 21.09.2020 г., съдът произнесе присъди за двамата подсъдими за атентата на летище „Сарафово“ – доживотен затвор без право на замяна за Мелиад Фарах и Хасан Ел Хадж Хасан. Те са осъдени задочно и да платят над 100 млн. лева обезщетения на повече от 40 ранени и на роднините на шестима загинали в атентата. Тази присъда е потвърдена и от Бургаския апелативен съд като втора инстанция.
Но присъдата може да се изпълни само ако те бъдат задържани в държава, която би ги предала на нашите власти за изтърпяване на наказанието. Вероятността обаче това да стане е крайно малка.
