Център за еврейско-българско сътрудничество

Български студенти в ада на Бухенвалд

Денят е 11 април 1945 г. Съюзническите войски достигат до град Ваймар и обграждат лагера Бухенвалд, като освобождават затворените там. Тази дата, обявена за Ден на концлагеристите, е щастлив ден за останалите живи българи в този лагер на смъртта. Един от тях е студентът по архитектура в политехниката в Дрезден – Карл Кандулков, за когото разказват приятелите му доц. дфн Гено Матеев и Митко Гълъбов.

Карл Димитров Кандулков е роден на 16 юни 1920 г. в Севлиево, баща му е шивач и виден социалдемократ в околията. Карл носи името на Карл Либкнехт, а сестра му Клара – на Клара Цеткин. През 1939 г. Карл Кандулков завършва с отличие Средното техническо училище в София и започва работа при авторитетни архитекти. Отбива военната си служба в школата за запасни офицери в София, като през 1942 г. добива офицерско звание. Същата година записва да следва архитектура в Политехниката в Дрезден. Там е един от организаторите на студентското дружество “Христо Ботев” към БОНСС. Развиват културно-масови изяви, като например хора, в който той пее. Свързват се с немски социалдемократи като Оскар Яутце и Хелмут Хамър. През това време проф. Александър Цанков е създал задгранично правителство и през октомври и ноември 1944 г. набира доброволци за “Българския национален легион”, които да се сражават на страната на Третия Райх. При опита да запише в легиона 20-те български студенти по архитектура, сред които е и Карл Кандулков, среща категоричен отказ. В последните месеци на хитлеризма да хвърлиш български младежи в огъня на смъртта е морално престъпление, но в тази игра няма нравствени норми и императиви. На 16 ноември групата български студенти по архитектура е арестувана от Гестапо. Подложени са на изтезания в килия от бетон, мухъл, задух и без легло. Спят на смени на една дъска, храната е супа от трици. Постоянни побоища с камшик и метални тръби. След това ги прехвърлят с белезници в лагера “Радеберг” на 30 километра от Дрезден. Условията са ужасни, работата е непосилна и много лагерници загиват. На тяхно място докарват други. В две бараки са 400 души на дървени нарове, без отопление и дрехи. На 18 февруари 1945 г. 50 лагерници са натоварени в животински вагон, без отопление и в задух. Пътуват два дена и три нощи без храна и вода. Пристигат в Бухенвалд в студ и мъгла. Есесовец ги преброява и от 50 души се оказва, че 16 от вагона са мъртви. На гарата нашите студенти виждат черупки от яйца и ги изяждат. Намерили в кошче за смет обелки от картофи. Видели ги пленени руски девойки-готвачки, които им сложили тайно варени картофи сред боклука. Борбата за оцеляване е била неописуема! Трябвало да пренасят трупове на мъртъвци до крематориума. Работели при нечовешки условия. На 11 април 1945 г. в Бухенвалд пристигат танкови колони на съюзническите войски и освобождават затворниците. Заварили много изтощени, умиращи и мъртъвци. Освободени са осем останали живи български студенти.

През 60-те години на миналия век арх. Карл Кандулков става кмет на Габрово. Той модернизира града и му придава европейски облик. Негово дело са Дома на културата с паметника на Емануил Манолов, сградата на общината, театъра, пет моста, като до единия на остров в река Янтра е издигнат паметник на основателя на Габрово – Рачо Ковача, Дом на хумора и сатирата, спортна палата, паметници и други забележителности.

СЪДБИТЕ НА НАШИТЕ ЛАГЕРНИЦИ

От групата студенти Борис Лалов от София умира в лагера на 28 март; Борис Петров от гр. Септемврийци умира на 8 април; Васил Дичев от с. Кръщлево умира на 6 март; Димитър Петров от Горна Оряховица умира на 20 март; Евстати Евстатиев от с. Радославово умира на 18 март; Илия Стоянов (Иката) е застрелян от есесовци на 11 април; Карл Андреев от с. Белимел е намерен край лагера Радеберг в масов гроб под номер 1046, Марин Павлов от с. Бабово е изгорен жив в крематориума дни преди освобождението, Ради Радев от Златица е разстрелян от есесовци.

Освободени са: Борислав Коцев от Русе, но той не успява да се възстанови и почива на 6 юни същата година; Франц Узунов от Враца – впоследствие завършва образованието си и се връща да работи в България, Стоян Хаджиандреев от гр. Пещера – работи като архитект в България; Лука Антонов от с. Брегаре – оженва се за германка и работи като архитект в Германия; Антон Иванов от Бургас – след лечение работи в България като архитект, Георги Георгиев от гр. Ямбол – работи като архитект в България; Димитър Димитров – лекува се продължително, работи в България като архитект; Карл Кандулков – лекува се 80 дни в болница, работи като архитект в България.

През 1988 година излиза книгата „Път през Бухенвалд”, написана от арх. Карл Кандулков и инж. Димитър Дичков. Тя е документален разказ за преживяното от тях в хитлеристките лагери на смъртта.

Източник: http://tretavazrast.com/

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

февруари 2024
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829  
Ad
Ad