Център за еврейско-българско сътрудничество

Известната бургаска учителка Веселка Бъклева: Децата се увличат, когато знаят, че правят нещо значимо

Интервю с Веселка Бъклева – учител по история и цивилизация в ППМГ-Бургас, носител на званието „Пазител на паметта“

Веселка Бъклева е учител по история и цивилизация в Природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“, град Бургас. Завършила е история и география във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в гимназията от 26 години. Участва в обучение на учители по история в Мемориалния комплекс за възпоменание на жертвите на Холокоста „Яд Вашем“ в Йерусалим. Ръководител на клуб „История, памет, настояще”. През 2019 година е удостоена със званието  „Пазител на паметта” , учредено от Център „Алеф”.

Госпожо Бъклева, съвсем наскоро Вие бяхте удостоена с една много специална награда – званието „Пазител на паметта”, учредена от Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф”. Какво означава тя за Вас?

Признавам, бях много изненадана от оказаната ми чест! За мен тази награда е  най – голямото признание  не само като учител по история,  но и като гражданин. Тя ми показа, че съм избрала верният път, защото паметта е това, което ни оформя. Паметта е това, което ни учи. Самото звание „Пазител на паметта” за мен е отговорност,  която аз виждам в популяризиране на акта за спасяване на българските евреи. Да разберат децата, че обединени от положителна идея, хората могат да постигнат всичко. С популяризиране на достойното човешко поведение в най-мрачния период от човешката история да им покажа, че човек винаги има избор. Както в миналото, така и днес. Смятам, че по този начин се изгражда активна гражданска позиция за всичко. И моята отговорност занапред е в това – да успея го постигна със своите ученици.

Как разчитате посланието, което се съдържа в званието „Пазител на паметта”?

Чрез съхраняване на паметта за Холокоста, учейки се от миналото как група фактори могат да доведат до разпадането на демократичните ценности, младото поколение да осъзнае, че бъдещето е отговорност на всеки гражданин във всяко общество. Аз трябва да науча децата да разпознават сигналите за опасност и да знаят кога да реагират. Не късно, а своевременно! За да има мир, трябва омразата и насилието трябва да се изкоренят! Затова казвам на децата: Вие сте промяната! Нашите управници и държавници не се обръщат към историята. Там всичко е закодирано. Даден е механизъм как могат да се справят с отделни ситуации. Има механизми, но трябва да се познават.

Какво предизвика Вашия засилен интерес към периода на Холокоста?

Интересът към темата събуди още моята учителка по история в гимназията, г-жа Янкова.  Желанието ми да опозная този период  през годините нарасна, защото се убедих, че темата за Холокоста е  една от най-ефективните теми  за разглеждане в контекста на демократичните институции и ценности, на основни морални въпроси, за анализиране на човешкото поведение и какво всъщност означава да бъдеш отговорен гражданин. Тя предоставя възможност за възпитание в дух на толерантност, уважение, зачитане на човешкото достойнство на всеки индивид.  Всъщност, днешните реалности налагат  да използвам уроците на  Холокоста, за да мотивирам учениците си да действат срещу стереотипите, предразсъдъците и дискриминацията както  в собствената си среда, така и извън нея. Смятам, че няма по-подходяща тема за изграждане у учениците нагласа за цялостно осмисляне на миналото и  разкриване на органичната му връзка със съвременността. Да, нито един исторически процес няма да протече отново по същия начин, по който е протичал, но  може да се появи в различни разновидности. Това учениците трябва да осъзнаят.

Доколко посещението Ви в Израел помага учениците Ви да навлязат  по-дълбоко и по-конкретно в темата?

Много помага на самата мен, и чрез мен – на тях. Лектори на семинара в „Яд Вашем”  бяха изтъкнати преподаватели от различни националности, които представиха нови разработки.  Още първият ден, когато д-р Бирте Хеуера използва картички,  свързани с Холокоста и антисемитизма, за да се представи всеки един от нас чрез тях, разбрах, че семинарът ще има и практическа насоченост. Това е нещо, от което ние, учителите, се нуждаем. За мен се оказа особено ценно, защото темата за Холокоста е изключително трудна и е много важно как ще я поднесем на учениците. Помогна ми и за работата по проекта „В памет на жертвите от Холокоста и социалната справедливост”, защото ни бяха представени механизми  как по интригуващ начин да събудим интелектуалното любопитство на децата по темата и да я представяме така, че да се окаже решаваш фактор за задълбочаване на интереса им към нея. Лекцията ,,За модерният антисемитизъм и нацистката идеология” на д-р Рафаел Ваго ми даде идея и възможност като използвайки знанията си от там, да реализирам на практика урок-дискусия с учениците на тема „Антисемитизмът днес”.

Кое остави най-дълбок отпечатък у Вас от визитата в Израел? Какво няма да забравите?

Посещението в „Яд Вашем” ми остави наистина незабравими спомени. Международната школа за изследване на Холокоста е уникална по своя характер, а страниците на свидетелствата са нещо, за което всеки учител може да мечтае.   Тя е не само школа за практически образователни стратегии, но и невероятен музей. Силно впечатление ми направи  Залата на имената, Страници на свидетелствата“, която съхранява паметта и увековечава наследството от средата на 50- те години на всеки един евреин, загинал от ръцете на националсоциалистите и техните сътрудници. Развълнува ме и разказът на Абрахам Бенхандор,  евреин от български произход, който впоследствие се преселва в Израел. Той говореше с огромна любов за България  и как след 30 години е имал възможност да се завърне, макар и за кратко, в така наречените „родни места”. Незабравима е и срещата ми с Нисим Мосек,  авторът на документалния филм ,,Салвадор- корабът на подбудените надежди”.

При преподаването по темата се акцентира само върху проявлението на Холокоста в България, или се прави паралел и с другите страни в Европа?

Да, точно затова отделям и повече часове, особено в 9 клас, когато се формира темата за масовото изтребление. Тогава  всъщност аз разделям на групи децата по темите, по които ще работим. Примерно, Холокоста в Германия, Холокоста в Полша и т. н. След това насочвам вниманието към деца- жертви на Холокоста,  към техните спасители… Така може да се получи по-цялостна представа за мащабността на тези най-черни страници от историята на човечеството. Но това не може да стане единствено и само в часа по история. За да може информацията да е максимално пълна, организираме вътрешноучилищни конкурси по различни теми. Миналата година акцентирахме върху Холокоста, тази година на  фокус е антисемитизмът. Миналата година участваха учениците от 10 клас, сега те са единадесетокласници и темата за антисемитизма се явява надграждане на базата на вече възприетите знания за Холокоста. Това е важно, за да осъзнаят как проекциите от миналото се наблюдават и в съвременността.

Вие оценявате извънкласната дейност като особено важна. Имате ли изпитани и резултатни похвати в нея?

Разбира се. Аз не случайно поканих „Алеф” да представи филма „Да помним”. Първия път бяха отделни ученици от различни паралелки, които проявяват интерес по темата. Те пренесоха впечатленията си от филма и се наложи втора прожекция, за да го видят и останалите. Така нараства интересът.  По същата причина тази година включих учениците от девети клас  в организираното от „Алеф” събитие по повод Международния ден в памет на жертвите от Холокоста. Веднага след това, което са съпреживели чрез филма за Ирене Сендлер, защото този випуск за първи път имаше директен контакт с документални кадри, отделих два часа по история, тъй като възникнаха много въпроси. Информацията стигна и до други деца и те имаха  възможност да се включат в работа по темата. Старая се децата да са социално ангажирани, да участват – било като наблюдатели, било като участници. Ако едната година ученикът е бил наблюдател, следващата вече ще се е участник. Изложбата за рисунки,„Холокоста през погледа на едно дете”, която направихме, например, предизвика масов интерес. Тя стана достояние на две общности – ученици и учители от две училища – нашето и Гимназията за романски езици, с която сме в една сграда. Учители в нея дори потърсиха контакт с нас във връзка с темата. Отделно децата правиха презентации, които представяхме в класовете поетапно. Най-добрите презентации бяха показани на видеостената на входа на училището. Ученици от Полша и от Испания, с които работим по проекта „Еразъм”, даже си правеха снимки на фона на кадрите от видеостената. Децата се увличат, когато знаят, че правят нещо значимо. Пример е работата ни по показателите за социална справедливост. Децата бяха много учудени, че България по социална справедливост е на 26 място от 28 страни. Това много ги жегна. И веднага я нарекоха страната на социалната несправедливост. Направиха флаери, раздадоха ги на бургаската общественост и се почувстваха значими. Защо? Защото могат да доведат до знанието на обществеността това, което те знаят. Чувстват, че са допринесли, макар и малко, за дух на толерантност, на разбирателство, за зачитане мнението на другия. В този смисъл, колкото повече дейности извършват децата, всичко преминава през тях, преосмислят го, толкова по-трайно е знанието.

До каква степен, според Вас, интерпретацията на историческите събития чрез изкуство помага за тяхното осмисляне?

Произведенията на изкуство са част от свидетелствата на всяка епоха. Успешно им  използване обаче е възможно само ако са усвоени техниките на историята, което ние правим в час. Тоест, алгоритъма, по който трябва да направим анализ на отделно историческо събитие, пресъздадено по художествен път. Но изкуството е начин да се събуди любопитство у учениците и да се подтикнат да мислят критично. Много е важна илюстрацията на историческите събития. Филма „Да помним”, който”Алеф” представи, филма за Ирене Сендлер, филма „Салвадор” са примери, от които правим изводи за въздействието им върху децата. Те не помръднаха, например, докато вървеше прожекцията на филма за бургаските евреи, с такова внимание наблюдаваха показаното на екрана… Специално за периода на Холокоста отдавам голямо значение и на конкурса „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. Това е начин на преосмисляне на миналото. Например темата „Да обичаш, въпреки”,  колко заряд има в себе си. Въпреки, че не всички могат заемат призови места, всички създадени от тях творби са ценни. Сборникът от първите пет издания на конкурса, който „Алеф”подари  на библиотеката ни, ще  помогне много на учениците. Книгата е чудесна, защото е на езика на децата. Това е много, много важно за нас, учителите.  Съвременното изкуство има дълг към историята. И то конкретно по тази тема… Затова съм толкова впечатлена от „Яд Вашем”! Историята на всяка жертва трябва да бъде съхранена. Те правят филмите си по такива лични истории. И тези лични истории децата могат да ги съпреживяват.. Винаги съм казвала, че не е важно да се цитира това, което казват историците, защото съвременността понякога оборва техните тези. Използвайте минало, използвайте съвремие, за да си направите верния за вас извод.

Съвсем естествено стигаме до въпроса за реакциите на учениците към това, което се случва днес, към  ескалацията на езика на омразата и антисемитизма в днешно време. Как реагираха те, примерно, на разлепените портрети на Хитлер на стената на съдебната палата в Бургас?

Целта  ми е младите хора в гимназията да разпознават символите на антисемитизма в днешно време. Те добре познават пирамидата на омразата от историята и знаят,  че всички негативни стереотипи, които се зараждат в обществото, не са много отдалечени от насилствени действия. Разстоянието много бързо може да бъде скъсено. И случилото се на 2о април с разлепените плакати пред Апелативния съд беше забелязано от децата. Това наложи в първия учебен ден да се съберат всички от клуб „История, памет, настояще”, за да се обсъди ситуацията.  Те споделиха тревогата си от случилото се в Бургас. Веднага възникнаха няколко въпроса: Как се е случило това в центъра на Бургас? Това е градът спасил, своите евреи! Първият град, в който има  площад ,,Толерантност”! Кой го е допуснал? Защо  точно пред Апелативен съд се случва?  След като обсъдиха проблема и дадоха своите идеи, децата оформиха декларация, в която се осъжда антисимитската проява в Бургас. Пуснахме я на видеостената в училище и така тя стана достояние на училищната общност.

Според Вас, на какво се дължат антихуманните проявления в съвременния живот?

Според мен причините за антихуманните прояви, за ескалацията на агресията са няколко. Преди всичко бих посочила предразсъдъците, съществуващите негативни стереотипи и дискриминация в съвременния живот. Колкото и да отричаме, те съществуват. Друга причина е липсата на социална справедливост.  Много е лесно да се манипулират хора бедни, които са излъгани в очакванията за демократични преобразувания и не са успели в живота. На тях им трябва някой да е виновен. Да е мишена на омразата. Лесно им е да мразят, а може би дори имат нужда да мразят. Много от участниците в неонацистки срещи са именно такива хора. Те са водени от желание да разрушават, води ги яростта! Причина според мен е и известно омаловажаване, неглижиране и игнориране като реални темите за антисемитизма и  ксенофобията в българското общество. Трудно е да се говори по тези теми. Защото трябва да се признае, че има антисемитизъм в България, а това не е удобно за някои. Реално тенденцията на разгръщане антисемитизма в България е изключително висока. И това в страната, която спаси своите евреи. Учениците търсиха отговор точно на въпроса: Чия е вината? На държавата, на обществото?  Как трябва да се намери пътя? Какво трябва да направят те? Промяната трябва да започне от всеки един от нас. Затова е нужно да се говори открито. Вина имат и държавните институции, и най-вече  съдебната система. Страшно се възмущавам от факта, че прокуратурата  отказа да образува досъдебно производство по повод направени надписи и  разлепени плакати с мотива, че те представляват лично мнение. Причини има и в нашата образователна система. Тя акцентира повече на знанията, а като че ли забравя за възпитанието и формирането на бъдещите пълнолетни граждани като личности с активна гражданска позиция. Ти може да си перфектен математик, но със своите дела като учител и със своето отношение по даден проблем трябва и да си образецът, който да следват децата. Всъщност, антихуманните проявления в съвременния живот са проблем на цялото общество. И когато организации като „Алеф”, като Шалом  призовават обществото да се изправи срещу това явление, наша е отговорността. Ние трябва да помагаме за доброто на всички ни. Имаме възможност да въздействаме и като учители, и като родители.

Какво бихте пожелали на учениците си, а и на останалите младите хора чрез това интервю?

Откривайте миналото, съхранете паметта, защото това е, което ни оформя като хуманни и толерантни хора в името на вашето бъдеще!

 

 

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

март 2024
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Ad
Ad