Център за еврейско-българско сътрудничество

Вияневски – магьосникът с цигулката

Не са много децата-чудо, оставили имената си в световната история на изкуството. Стане ли дума за музика, първите за които се сещаме, са Волфганг Амадеус Моцарт и Фредерик Шопен.

Тук към списъка с вундеркинди ще добавим още едно име – Хенрик Виенявски, един от най-известните цигулари на 19 век. От кои ли предци е невероятния му талант?

Роден е на 10 юли 1835 година в Люблин, Полша. Дядо му е с еврейски произход, бръснар от Венява. Баща му Тадеуш има магистърска степен по философия, медицина и хирургия и обширна медицинска практика. Майка му Реджина е дъщеря на варшавски лекар и покровител на изкуствата. Учила пиано в Париж, тя пренася музикалните си интереси в семейството. По-големият му брат е писател и пианист, единият от братята му-близнаци също се отдава на музиката – композира и свири на пиано. Домът на Виенявски е пропит с музика за пиано, но Хенрик избира цигулката. Когато е петгодишен, той е посветен в тайните на цигулката най-напред от Ян Хорнзиел, опитен музикант и учител, а след това от друг известен учител по цигулка – Станислав Сервачински. Хенрик постигна невероятен напредък на цигулката и прави първата си солова публична изява на седемгодишна възраст. Но Полша в онези времена не предлага възможности, за да се развива. През есента на 1843 г. осемгодишният Хенрик, придружен от майка си, пристига във Франция с намерението да учи в най-голямото музикално училище в Европа – Парижката консерватория. За съжаление, уставът на колежа поставя непреодолима бариера: Консерваторията приема само ученици над 12 години, и то само френски граждани. Все пак, след много усилия, на 28 ноември 1843 година Виенявски е записан със специален указ под номер 468 в регистъра на учениците в Консерваторията. Той започва обучението си там на 8 години и завършва с първа награда по цигулка на безпрецедентната 11-годишна възраст.

Хенрик остава още две години в Париж, усъвършенствайки техниката си при професор Масарт. Момчето вече не е само в столицата, тъй като майка му пристигна от Люблин заедно с изключително талантливия си по-малък син Йозеф, който ще учи пиано в консерваторията. Тя наема малък апартамент и създава домашна среда за двете момчета. И точно като в Полша, малкият парижки салон на Реджина е изпълнен с музика. Чести гости там са Едуард Волф (пианист и уважаван професор в Парижката консерватория) и неговите приятели, както и различни полски емигранти, включително Адам Мицкевич, който им рецитира свои стихове.

Междувременно Хенрик се заема да си създаде име като концертиращ цигулар. Изумително зрялото свирене на 11-годишното момче, както и първите му опити за композиция, срещат всеобщо признание. По-голямата част от тези произведения са загубени, а някои са известни само от рецензии на концерти.

На 30 януари 1848 г. Хенрик изнася рецитал в концертната зала Sax с брат си Йозеф и чичо си Едуард Волф и след това се сбогува с Париж за цяла година. Ескортиран от майка си, той тръгва на първото си чуждестранно концертно турне.

В края на март Хенрик пристига в Санкт Петербург. След пет публични концерта, предизвикали фурор,  Хенрик става любимец на петербургския елит. Канят го в салоните на аристократи и меценати, където често изнася импровизирани концерти. Сред тях са домовете на прочутия виолончелист граф Матеуш Виелхорски и цигуларя княз Николай Юсупов.

След Санкт Петербург Хенрик и майка му тръгват за балтийските страни. Цигулката му покорява Хелзинки, Ревел, Дерпат, Рига, Митава и Плоен, където очарова баронеса Анжелика де Роен и приятелите й. На път за Варшава Виенявски спира за кратко във Вилнюс, където се среща за първи път със Станислав Монюшко, един от най-значимите за Полша композитори от епохата на романтизма, който издига полския национален дух и полската култура. Дебютните изпълнения на Хенрик в препълнената зала на Варшавския театър срещат изключителни овации. В Дрезден близо четири месеца е гост на Карол Липински, който споделя с младия си сънародник огромния си опит в изпълнение и композиция и му разкрива тайни от  техниката на легендарния Паганини.

Разказаното до тук е достатъчно, за да си представим музикалната кариера на виртуозния цигулар.  Концерти, концерти, концерти…

На 11 април 1849 г. името му се появява отново в регистъра на учениците в Консерваторията, този път в клас по композиция на Иполит Коле. Брат му Йозеф, който току-що е завършил много успешно обучението си по пиано, започва да учи композиция по същото време. През лятото на 1850 г. и двамата братя издържат последните си изпити. Докато са още студенти, братя Виенявски изнасят различни съвместни концерти в Париж, които срещат признанието както на публиката, така и на критиците.

През септември 1850 г. братя Виенявски се сбогуват от приятелите си и заминават за Русия. По пътя си спират  във Варшава, където имат рядката привилегия да свирят в Pałac Łazienkowski – дворец на императрицата на Русия, която е на посещение в Полша. Следват концерти в поредица полски градове, където сънародниците им ги посрещат топло и изпращат с възхита.

Хенрик е само на 15, а Йозеф на 13, едва излизат от детството. Заедно те изнасят близо 200 концерта, навсякъде радвайки публиката и критиците, въпреки че някои отзиви изразяват опасения, че преждевременният успех на Хенрик може да се окаже пагубен за бъдещата му кариера. Е, това не се случва.

Второто турне на братя Виенявски включва 122 концерта и потвърждава най-високия ранг на младите артисти в тази част на Европа.

Опитът обаче показва, че индивидуалните личности на братята са твърде силни, за да продължат да изнасят съвместни концерти. Хенрик привлича светлината на прожекторите, докато Йозеф е в сянка. Различни критици забелязват това и предричат музикалната раздяла на братята. Наистина – решението да се отделят е взето през лятото на 1855 г. Това е раздяла, породена от здравия разум, а не от антагонизъм, и те продължават от време на време да свирят заедно концерти.

И така, след още дълъг списък на покорени от маестрото градове,  съдбата поднася на Хенрик и любов.

В края на октомври 1858 г. той заминава за Лондон,  поканен от известния импресарио, композитора и диригент Луи Антоан Жулиен  за участие в 20-та годишна поредица от концерти в Royal Lyceum Theatre. В продължение на седем седмици Хенрик участва в 40 концерта, през което време почитателите му щурмуват касите на театъра ден и нощ за билети.

Точно по това време Хенрик среща и любова на живота си –  Изабела. Майката на момичето е благосклонна, но бащата предпочита за дъщеря си мъж с по-солиден финансов произход. Съпротивата му срещу брака е пречупена с изричното условие Виенявски да сключи животозастрахователна полица за значителната сума от 200 000 франка.

В средата на деветнадесети век управляващите суверени на Европа се стремят да осигурят най-добрите инструменталисти като свои придворни солисти. Един от най-престижните постове е солист в двора на Санкт Петербург. Хенрик  прекосява река Нева с изричната цел да осигури тази позиция. На 25 април 1860 г. генерал Сабуров, директор на императорските театри, се обръща към придворния министър граф Адлерберг с предложението Виенявски да бъде назначен за придворен солист. Само четири дни по-късно маестрото получава новина за царското споразумение и още на следващия ден подписва тригодишен договор, който впоследствие е подновен два пъти.

На 8 август в Париж Хенрик Виенявски се жени за Изабела Хамптън в църквата Св. Андрей.  Преди да потеглят към Санкт Петербург,  младоженците пътуват до Лондон, за да получат благословията на родителите на Изабела, а след това до Люблин, за да видят родителите на Хенрик.

Задълженията на Виенявски в новата му работа включват участие в концерти, солови партии в оперни и балетни постановки в Болшой театър и преподаване на цигулка в Театралното училище. Създава и ръководи струнен квартет. И така – 12 години…  През ваканциите концертите продължават – Англия, Холандия, Франция, Дания, Швеция, Норвегия и Финландия…  През 1869 година изнася изключителен концерт в Константинопол пред публика от един човек:Султан Абдул Азиз.

Следващата крачка в кариерата на Виенявски е Америка. Екипът е в състав Антон Рубинщайн, Хенрик Виенявски и певиците Луиза Либхард и Луиза Ормени. За осем месеца изнасят 215 концерта в 60 града на източните щати.

Все пак, през 1874 година Хенрик и Изабела избират Брюксел за свой постоянен дом. Поема професорското място от свой колега в Консерваторията, което разширява и включва клас по камерна музика. Паралелно продължава да изнася концерти – в Белгия, Холандия, Франция, Германия, Полша… От концертите не го отказва и възникналото сериозно сърдечно заболяване – свиренето е неговия истински живот. В последните години от своя живот свири седнал. Умира в Москва на 31 март 1880 година. На погребението му във Варшава се стичат повече от 40 хиляди души.

Снимки: https://www.alamy.com/https://interlude.hk/, https://www.sheetmusicdirect.com/

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

февруари 2024
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829  
Ad
Ad