Автор: Андреа Данова, специалност: Хебраистика, СУ
Втората световна война е най-сериозният военен конфликт в историята на 20-ти век. Спрямо агресивната политика на много държави избухват множество конфликти предшестващи войната. Причина за избухването на Втората световна война е нахлуването на Германия в Полша на 1-ви септември 1939 година. Поради тези действия от страна на Германия, Франция и Великбритания ѝ обявяват война.
През септември 1939 г. германците нахлуват в Полша. Хиляди евреи биват убити през първите месеци на окупацията. Непосредствено след нахлуването в Полша германците започват да създават Еврейски съвет (Юденрат – „Judenrat” )[1] като инструмент за прилагане на нацистката политика по отношение на евреите. Еврейският съвет отговаря за спазването на германските изискания и по въпросите свързани с еврейските дела. Малко след окупацията германците започват да ограничават евреите до определени жилищни квартали в градовете, които стават известни като гета. Освен че евреите са почти отрязани от заобикалящата ги среда, затварянето в гето означава невъзможни условия на живот като пренаселване, принудителен труд и в много случаи глад. Тези условия са умишлени деяния, причиняващи смъртта на стотици хиляди евреи в гета. Това е и началото на унищожаването на европейското еврейство.
На 2 октомври 1940 г. Лудвиг Фишер, губернатор на Варшавската област в окупирана Полша, подписва заповедта официално да се създаде еврейска област (гето) във Варшава. Условията на живот в гетото са много трудни. Плътността на населението е крайна, има 146 000 души на квадратен километър, което означава средно 8-10 души на стая. Уличната търговия става необходимост за мнозина и всичко може да бъде обект на обмен. Германската администрация умишлено ограничава доставките на храна до минимум, което причинява гладуване сред населението от самото начало на съществуването на гетото. Контрабандата започва в момента, в който се установя еврейската област за пребиваване; жителите му биват принудени да живеят с 180 грама хляб на ден, 220 грама захар на месец, 1 кг. сладко и 1 кг. мед. Доставените дажби не покриват дори 10% от нормалните изисквания. Германските власти правят всичко по силите си, за да запечатат херметично гетото и да не позволят нито един грам храна повече. Около гетото се издига стена от всички страни, която не оставя и един милиметър открито пространство. Има бодлива тел и счупено стъкло до върха на стената. Гладуването и болестите (особено тифът) убиват хиляди на месец. От 22 юли 1942 г. депортациите до лагера на смъртта в Треблинка започват с повече от 5 000 евреи на ден. Между юли и септември 1942 г. нацистите транспортират около 265 000 евреи от Варшава до Треблинка. Само около 55 000 остават в гетото.
Ключови дати:
28 юли 1942 г. – Основаване на Еврейската Бойна Организация
В средата на първата вълна на депортиране във Варшавското гето до центъра за убийства в Треблинка се създава Еврейската Бойна Организация ЕБО (ZOB, Zydowska Organizacja Bojowa). Представители на три ционистки младежки движения – „Хашомер Хацар“, „Дрор“ и „Акива“, създават първата клетка на новата организация. Членове на партията „Поалей Цион“ се присъединяват към тях през октомври. По този начин е създадена ЕБО (ZOB). За кратко време се присъединяват и други младежки движения, както и не-ционистки партии като – „Бунд“. Командирът на еврейската бойна организация е Мордекай Аниелевич от „Хашомер Хацар“, който е само на 23 години. Ревизионистичното ционистко младежко движение „Беитар“ създава собствена бойна организация – „Еврейски Военен Съюз“ (ZZW).
На 22 юли 1942 г. германците започват масови депортации, които продължават без спиране до 12 септември 1942 г. По това време повече от 250 000 евреи от гетото биват депортират или убити. Това е т. нар. „Операция Райнхардт“ (Aktion Reinhardt). Еврейска бойна организация, формирана от членове на еврейските младежки организации, призовава евреите от гетото да се противопоставят на депортирането. Сведенията за избиването на евреи чрез специализирани подразделения на СС, т. нар. Айнзацгрупи (Einsatzgruppen) и концентрационни лагери вече са проникнали в гетото. Въпреки това ЕБО все още не е готова да организира въстание. След края на депортациите през септември, ЕБО се разширява, за да включи членове от нелегални политически организации и установява контакт с полските съпротивителни сили, които осигуряват обучение, въоръжение и експлозиви.
18-21 януари 1943 г. – Съпротива срещу германците
На 18 януари 1943 г. германците правят още една акция за депротиране в лагерите на смъртта. Нелегалното ръководство, вярвайки, че това е началото на окончателното депортиране, нарежда на силите му да реагират с оръжие. След като се оказва съпротива, германците решават да спрат депортацията. Този инцидент бележи повратна точка за по-голямата част от населението на гетото, защото по този начин Еврейската Бойна организация е обединена, планирани са стратегии, изградени са подземни бункери и тунели, както и се изграждат покривни пасажи. ЕБО разпределя позициите си из цялото гето. Евреите от Варшавското гето са готови да се бият до последно.
16 май 1943 г. – Краят въстанието
Последната акция е в навечерието на Пасха. Германците под командването на генерал-лейтенант Юрген Струп[2] започват окончателното унищожаване на гетото и депортирането на останалите евреи. Под ръководството на Мордекай Аниелевич евреите се залостват бункери и се възпротивяват на германската акция от април 1943 г.
След един месец на величествени боеве, германците взривяват Великата синагога във Варшава, която сигнализира за края на въстанието и разрушаването на гетото, а цялото гето е изгорено. Около 260 000 жители на гетото са депортирани в лагера за унищожение в Треблинка. Депортирането се извършва на площада Умшлаг (Umschlagplatz) – жп гара и прилежащ квадрат, разположен на ръба на гетото. Депортираните са натоварени в запечатани, заключени товарни автомобили с малко вода и лоша вентилация. Когато депортaцията започва, нацистите обещават, че хората, които доброволно съобщят за „трансфер“, ще получат три килограма хляб и един килограм конфитюр. След няколко дни доброволците спират да идват и нацистите пареминават към обсадни тактики: градските блокове са затворени и еврейската полиция премахва жителите на сградите по улиците. Германците извършат селекция, докато полски или украински полицаи търсят в изоставените домове за евреите, които са се скрили. Много евреи, скрити в сградите или, които се опитват да избягат от селекцията на улицата, са убити на място. Повечето евреи, подложени на селекция, са избрани за депортиране и изпратени на площад Умшлаг (Umschlagplatz). След депортирането в Треблинка между 55 000 и 60 000 евреи остават във Варшавското гето и те са сложени в няколко строителни блока. По този начин районът на гетото е изчистен. Повечето евреи имат усещането за голямо разочарование и много от тях се обвиняват, че не се противопоставят и позволяват на техните семейства да бъдат депортирани. На тях им е ясно, че ще споделят съдба на останалите. Въпреки че в гетото остават около 50 000 евреи след депортирането през януари 1943 г., генерал Струп съобщава, че след унищожаването на гетото са заловени 56 065 евреи; от онези 7 000, депортирани в концентрационния лагер в Треблинка, а останалите са изпратени в лагери за принудителен труд и лагера Майданек. Някои от участниците в съпротивиленията успяват да избягат от гетото и да се присъединят към партизанските групи в горите около Варшава.
Варшавското въстание става пример за евреите в други гета и лагери. Последвалите въстания обаче имат по-малък обхват поради изолацията, недостига на оръжие и враждебна обстановка и затова са неуспешни.
[1] “Юденрат” („Judenrat” ) – Германски Еврейски Съвет е орган, начело на еврейска общност, назначен от германските окупационни власти по време на Втората световна война, който отговаря за изпълнението на заповедите от нацистите, засягащи евреите, и за управлението на делата на Еврейска общност.
[2] Йозеф Струп (през 1941 г. променя първото си име с „арийскoто“ звучене – Юрген) е роден в Детмолд в Централна Германия през 1885 г. Той се присъединява към СС през 1932 г. До 1939 г. е СС оберфюрер (званието оберфюрер във Войските на СС е по-високо от полковник и по-ниско от генерал-майор и отговаря на званието бригаден генерал в Българската армия) и командир на полицейско звено.
