Ротарианци от бургаския клуб „Приморие” гледаха при изключителен интерес вълнуващият документален филм ”Да помним”. Разказът за съдбата на българските евреи по време на Втората световна война беше излъчен по покана на Сабетай Варсанов – един от създателите и почетен член на клуба,както и председател на Организация Шалом в Бургас. Това е втората прожекция на филма пред местни ротарианци. В края на ноември миналата година авторът на филма Алберта Алкалай го представи пред Ротари клуб „Пиргос”.
„Направихме този филм, за да знаят и помнят бъдещите поколения подвига на своите предци. Няма в историята друг народ, който така единно да е проявил своето човеколюбие и така смело да е защитил правото на живот на всеки, както го е направил българският народ”, каза след прожекцията на „Да помним” Алберта Алкалай, която е представител на едно от малкото останали в Бургас еврейски семейства и председател на Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф”.
Филмът повдигна множество въпроси, с което бе доказан интересът към темата. Ротарианците поискаха да научат повече за възникването на еврейското общество в града. Сабетай Версано разказа за построяването на синагогата през 1909 година и за уникалния факт, че България е единствената страна в света, в която преди началото на Втората световна война е имало по-малко евреи, отколкото след нейния край. „Това е прецедент в историята и Израел високо цени този жест”, каза той пред колегите си.
По време на дискусията беше коментирана жестокостта на хитлеристка Германия и нечовешкото отношение, на което са били подложени представителите на еврейския етнос на всякъде по света. Обект на коментари бе и открояващото се поведение на цар Борис III през този мрачен за световните анали период. Нито един евреин не е бил качен на влаковете, отредени да извозят евреите към лагерите на смъртта. Именно, за да избегне екстрадиране на българските евреи, цар Борис III създава трудовите лагери в страната. В един от тях е бил изпратен бащата на Сабетай Версанов – Нисим Версанов, който е и сред героите на филма „Да помним”.
Историята на Нисим Версанов е наистина затрогваща. Спомени за него разказа синът му Сабетай. Условията в трудовите лагери, които въпреки, че не са концентрационни, не са се отличавали с комфорт. Глад, мизерия и убийствен труд съпровождали живота в тях. Емоцията от всичко това Нисим носил до края на дните си. А усещането и страха от глада го карали винаги да крие коричка хляб под възглавницата си.
0 - 0
