Eвреи или „иврим“ означава в превод хората прекосили река Ефрат. Реката е основен символ във всички митологии. Тя винаги е ограждение на живота, а отвъд нея е небитието. Между живота и смъртта, реката е коректив на живота.
Аврам, патриархът на евреите, преминава Ефрат преди 6000 години, но също така „преминава” и всичко онова, което е било живота дотогава. Истинска революция в мисленето е възникването на идеята за Единния Бог, във време, когато човек е бил заобиколен от многобройни божества и тотеми. Триумф на абстрактното над сетивата е, че този Бог не може да бъде назован или изобразен. И това е така, за да не може някой да претендира, че познава Бог по-добре от друг, за да бъдат всички равни пред Абсолюта.
За пръв път, отвъд реката, човешкият живот има стойност и новият Бог не изисква човешки жертвоприношения. Посланието е просто – да се ограничи самоизбиването на човешкия род, да на се мултиплицира злото. Не са ли еднозначни примери за хуманност законите за освобождаване на роби всяка седма година, за връщане на земя придобита от друг, макар и в честна сделка, след 50 години на първия й собственик. Дори плодовете на дърветата през всяка седма година са оставени за сираците и бедните. Какво ако не отричане на варварството е и кашрута? Идеята за „кашера“/ чиста храна/ е да се спазва хигиена, както на тялото, така и на душата. За да се спази божията повеля „Не убивай!“.
Друг голям скок в идейния фундамент на юдаизма е демократичността. Не случайно Тората е дадена на еврейския народ в пустинята, на неутрална, ничия земя. За да няма национализъм в еврейското мислене или претенцията, че това е народ повече от другите. Наистина еврейският народ е избран, но не за привилегии, а за отговорност и дълг пред своя Бог, да спазва всички мицвот/ заповеди/.
Примерът от Мидраша за дебата между равина Елиезер и мъдреците е пример за демократичност на мнения, а също и демократичност в отношението между Бог и човек. Елиезер спорил с други равини и за да докаже правотата си, заповядал на реката да смени посоката си. Реката обърнала течението си. Равините отвърнали, че не вярват в чудеса. Тогава Елиезер призовал къщата, в която се намирали да се сгромоляса върху тях, в подкрепа на думите му. Стените се надвесили до пода. Равините се учудили защо някакви стени взимат участие в спора и отново отказали да се съгласят с Елиезер. Тогава той се провикнал: „Нека ако съм прав, да се чуе гласът на Господ!“. И Божият глас проехтял. Мъдерците, обаче и този път не се съгласили с Елиезер. Тогава Господ попитал: „Нима не ви е достатъчно, че чухте моя глас?“ А равините отговорили: „Ти ни даде Тората, а в нея е казано, че правото е на мнозинството на мъдрите. Тогава Господ се засмял и казал: „Моите синове не ме предадоха!“
Отношенията между Бог и човек са диалогични. Бог се вслушва в това, което човек го моли. Аврам пледира пред Бог да не унищожава Содом и Гомор, ако се намери дори и един праведник. Мойсей, като адвокат на народа си, моли Бог да не изпрати своя гняв на евреите, направили Златния Телец. И Бог приема молбите им, не унищожава народа си.
Първият, които нарушава словестността между Бог и човек е човекът. Бог търси Адам, вика го: „Къде си ти?“ А Адам откъснал вече плода на познанието се крие в Еден и не отговаря. Адам и Ева също не си говорят и никак не е случайно, че техните деца толкова бързо стигат до братоубийството.
В еврейското мислене липсата на диалог, на слово е по-страшна от смъртта. Защото Бог е слово, Тората е слово. Но след върха на страданието на еврейския народ – Холокоста , Бог се превръща в Мълчание…
В еврейската мисъл още от времето на Макиавейците се ражда идеята за мъченика. Невинен и праведен, които може да понесе и най-тежкото страдание. Така през Средновековието, цели еврейски общности са понасяли смъртта с „Шма Исраел“ на устните. Тяхната саможертва е осветена с блясъка на вярата и очакването на Месията. Но по времето на Холокоста няма нищо – нито вяра, нито безверие, нито грешка, нито наказание, нито надежда за възкресение, нито героизъм. Справедлив ли е Бог, който оставя всичко това да се случи?!
Наистина няма по-голямо наказание от това Бог да извърне лицето си и да се затвори в мълчание. Дори и за Йов, на когото Бог изпраща хиляди изпитания и поставя философския въпрос за страданието. В крайна сметка щастието идва и мъките му свършват, защото Бог му проговаря.
Из дневника на младата холандка Ети Хилесъм (1941-43г.) загинала в Аушвиц:
„Ще се опитам да Ви помогна Господи! Уви, Вие не можете нищо да направите за обстоятелствата, които ни заобикалят, за живота ни. Не Ви държа повече отговорен. Вие не можете да ни помогнете, но ние трябва да Ви помогнем, трябва да пазим мястото Ви в нашите души до края.“
Новата концепция за Бог след Холокоста е новата представа за Сътворението. Тя има аналогии с теорията на кабалистите, според които в началото Бог е изпълвал цялото Пространство и за да създаде света се свива в пълна контракция, изчезва. Така прави място за Битието. Това е наречено „цим-цум“. Означава, че за да бъдеш Създател е необходимо пълно отричане от себе си, от мощта и от Божественото в името на света и човека. Бог приема да бъде зависим от своите създания, следователно да има нужда от тях. Така, че риска от Злото вече е налице. Създавайки света, Бог се лишава от възможността да му въздейства. И това вече не е всемогъщият Бог, а един слаб и немощен Бог. Това не е Господ, които в „Генезис“ слиза в Содом и го унишожава, заради жалбите на майките, стигнали до него. По времето на Холокоста Бог не слиза на земята, за да помогне на тези, които го викат.
След тази огромна трагедия за еврейския народ провидението и божествената справедливост губят смисъл. Шест милиона невинни унищожени с бруталност и цинизъм не ни позволяват да вярваме, че Бог пази този свят.
Всичко е в ръцете на човека. От нас зависи дали ще позволим на Бог да се радва на Сътворението си. Може би вече е време човекът да даде всичко на Бог. Всичко онова, което Бог е вложил в него и света, изчерпвайки себе си до крайност. Цялата сила, съзнание и дух, които само човешката същност е способна да излъчи към своя Творец, като постигне единственото си призвание – да бъде Начало и Край…
Реката винаги ще продължава да мами евреите да я прекосят. И аз се опитвам да надникна от другата й страна.
Автор: Алберта Алкалай
