«Истинският свят е това, което ще създадем»
Шимон Перес
Светът е всичко онова, което ни заобикаля, което е истинско и реално. Но как решаваме кое е истина? И кое реалност? А какво изобщо са истината и реалността?
Истината е субективно понятие, тя е обективно отражение на съществуващата реалност. Обаче как може да бъде и субективна, и обективна? Всеки човек вижда света различно, възприема миналото и сънува бъдещето различно, защото изхожда от определена културна среда, има определени преживявания и гледна точка. Обаче с промяната на местоживеенето например и истината за даден индивид се променя, тоест истината е динамична. Възможно ли е въпреки различията в мирогледа истината да е една за всички? Не, но истината на един може да има допирни точки с истината на друг и тези допирни точки са средата и условията, в които са израстнали или в които в момента живеят, тоест тяхната реалност ги обединява.
Реалността от друга страна е съвкупността от съществуващите неща. Но човек не може да вижда, усеща абсолютно всичко съществуващо в дадения момент – например човек не вижда звездите през деня, но те продължават да са реални, да съществуват. Следователно човешката реалност е ограничена, тоест и неговата истина и ограничена, но съвкупността от всички човешки светове е неограничена. Тази съвкупност би трябвало да се нарича обективен или истински свят, защото всички мирогледи се припокриват в определена точка и създават необятната карта на света. Този свят е истински, защото множеството субективности се превръщат в обективности, тоест в проверени от повече хора факти, а щом е истински, то тогава той се променя. Но кой го променя? Този, който променя своята истина. Човекът.
Човекът Шимон Перес промени не само своята истина, а колективната истина на цял народ. Той е вярвал, че светът може и ще бъде спокоен, без войни – именно заради тези свои убеждения той не е участвал във Войната за независимост (война, изградила неговото поколение). И не само това – той, като министър на външните работи на Израел, през 1992-93 води тайни преговори с Ясар Арафат, ръководителя на Организацията за Освобождение на Палестина, които водят до договорите в Осло. Заради тези договори през 1994г. дели Нобелова награда за мир с Ясар Арафат и Ицхак Рабин, Министър-председател на Израел от 1992 до смъртта му през 1995г. По-късно на 26.10.1994г. Шимон Перес и Ицхак Рабин подписват Израело-Йорданския мирен договор, с който слагат край на 46-годишната война между Израел и Йордания. Освен това е бил привърженик на мира чрез икономическа взаимопомощ и на технологичния напредък – той е един от основателите на Израелския ядрен и технологичен сектор. През 1954 година Перес установява сътрудничество с френската ядренa промишленост и създава атомната програма на Израел, а през 80-те e признат като основоположника на Израелската старт-ап икономика. По-късно е вдъхновен от проучванията на човешкия мозък и вярва, че това е ключът към по-добро и мирно бъдеще. На 21 юли 2016г. бе последната му инвестиция в бъдещето на младежта – тогава основава Израелския иновационен център в Аджами, Яфа като целта на центъра е да се окуражат младежи от цял свят да работят в сферата на технологиите. На тази дата Шимон Перес казва: „Ние ще докажем, че иновациите нямат граници и бариери. Иновациите позволяват диалога между хората и между народите. Ще позволят на всички млади хора – евреи, мюсюлмани и християни да се занимават с наука без да бъдат дискриминирани.”
Той е бил поет, волна душа, мечтател, който е имал дързостта да действа, за да създаде бленувания свят, въпреки че е започнал сам – без подкрепата дори на съпругата му Соня, която доброволно се записала в Британската армия през Втората световна война. Силата на личността на Перес е задвижващата сила за промяна в един огромен мащаб – той е причината целият социално-икономически регион на Средния изток да се промени и повлияе от идеите на Шимон Перес за мир. С вътрешната си политика той прави Израел процъфтяваща държава и окуражава младите да се занимават с технологии – може би най-бързо развиващия се сектор в света, а с външната си политика тръгва по пътя на мира и осъществява няколко малки крачки към тази цел. Перес като политик играе огромна роля за потушаването на конфликтите на Израел с Палестина и Йордания и за това принос имат изключителният му характер, упоритост, високо образование и лидерски качества.
Силните личности като него творят историята – светът е динамичен именно заради техните действия, защото без действие няма промяна. А действието е нужда, необходимост човешка, защото ако човек не бе променял околната среда, той би бил изчезнал вид. Промяната има нужда от двигател, от изпълнител и силната личност, добрият лидер се явява в тези роли – първо съзира идеята, след това пътят към изпълнението й и започва да действа. Чрез своите действия хората като Перес създават нови неща в истинския свят, като го променят така, че да превъплътят идеите си в него, защото са длъжни да го сторят, за да бъдят удовлетворени от постигната промяна. Не случайно е казано, че всеки човек се ражда с мисия и тази мисия е да създаде идеалния си свят, да се развива в него, да го уголемява с мечти, които да преследва и осъществява. Без подтика от тези идеали за истинския свят, човек би бил инертен, неподвижен и външният свят не би се променял заради липсата на други, силни характери. Външният свят ще бъде враждебен за инертния, но за активния той ще бъде поле за изява, картина за рисуване и идеал за постигане.
Истинският свят е постоянно променящият се, влияещият се от постъпките и делата на отделния човек и на всички заедно. Този свят е създаван от хората, от всички хора заедно, но и от отделната личност, защото световете на индивидите си влияят едни на други, променят се както хората си влияят и променят. Без лидери като Перес и техните действия светът не би бил истински.
