Шимон Перес и неговият принос в измеренията на
общочовешкия хуманизъм
„Истинският свят е това, което ще създадем ”
Истинският свят, реално съществуващ е различен, многообразен. И богат, и беден, широк за някого, ограничен за други… Свят, в който всеки един човек има своето място, своята представа, своите чувства и емоции за него – за света. В палитрата му са заложени безкрайно много цветове и нюанси … И картината е винаги богата – живеят и доброто, и лошото, съжителстват и красивото, и грозното, присъстват и възвишеното, и зловещото… Той е като сезоните – редуват се зима, пролет, лято, есен. С падането на едно листо настъпват хиляди промени. Едно крехко и леко перце обръща цяла везна. Точно дребните промени в света са причина за големите последици в него. В забързаното си ежедневие често пропускаме дребните, но важни неща в живота. Смехът на малко дете. Тъгата в очите на един случаен минувач. Не забелязваме хиляди неща, които ни показват колко бързо тече времето. Как светът се променя, но дали към добро или лошо? Това е въпрос, на който всеки сам трябва да даде отговор. Въпросите, които си задавам са: ,, Как аз ще променя света? Как да го направя по-добро място за живеене? Какъв да бъде моят принос към хората? ” Защо си задавам тези въпроси ли? Вярвам, че всеки човек има мисия на този свят. Всеки човек създава нещо в живота си, което оставя следата-спомен след него. Затова сме тук, ние хората – да градим света около нас, а не да го рушим.
Често сме неуверени и не знаем какво да правим с живота си. Изпадаме в бездната на съмнението и огорчението. Виним света. Имаме нужда някой да ни подкрепи. Да ни изправи. Да ни научи да обичаме хората. Да мечтаем. Да вярваме силно, че човек може да промени света. Това е основата на хуманизма – вяра в човешките способности. Понякога и аз изпадам в тази бездна. Съмнявам се в човека и неговото предназначение в големия-малък свят. Щом изпадна в такива моменти веднага се сещам за цитата на Шимон Перес, който най-точно описва хуманизма: „ Най-голямото богатство на природата е човекът. Хората обогатиха земята, а не земята – народа.” Тогава премахвам сивия цвят от палитрата на своя живот и започвам да творя света около себе си – с любов. Желая да обогатя земята около мен.
Шимон Перес ме вдъхновява, а това са истинските и велики хора – тези, които чрез действията си и словото дават пример и те карат да бъдеш по-добър, да създаваш нещо качествено и стойностно. Талантлив и ерудиран човек. Дал толкова много не само на Израел, но и на света. Възродил великата еврейска държава. Човек, който е изпреварил времето си. Често съм се замислял за неговия живот. Едва на осемнайсет години става секретар на организацията ,,Трудеща се и учаща младеж”. Живял е във време на война и световни политически размирици. Преследвали са евреите и въпреки това е изразявал мнението си и се е борил за света, в който вярва. Колко осемнайсетгодишни младежи днес биха направили това? За момент оставате телефона си на страна. Погледнете света около вас и се замислете… Това ли е светът, в който искам да живея? Това е направил Шимон Перес и го е променил.
Днес е по-лесно. Медицината, технологиите са напреднали. Имаме право на свобода на словото и толкова достъпни начини, за да се изразим. Макар че светът, в който живеем днес е по-различен от онези дни – отново има война, атентати, убийства. Отново светът е полудял или, може би, хората в него. Често се опитвам да си представя света като една спокойна старица с бели коси и дълга бяла рокля – символ на чистото, уравновесеното, на житейската мъдрост, но това е невъзможно. По-скоро звучи нереално днес, защото хората в света не сме се поучили от историята. Отново светът прелива от агресия, а образът на тази красива старица се отдалечава от настоящето.
Образът й е бил крайно далеч и по времето на Холокоста. Време, в което са били избити шест милиона евреи. Пример за ,,човешката омраза”. Шимон Перес губи своето семейство тогава, но не изгубва вярата в човека. Не се променя. Остава верен евреин и години по-късно успява да модернизира Израел – ,,държавата на оцелелите евреи”. Този народ е дал толкова много на света, но сякаш винаги е страдал и минавал през изпитания. В ,,Стария завет” Мойсей е човекът, който спасява еврейския народ, а в двадесети и двадесети първи век Шимон Перес е този, който спасява Израел и се грижи за народа си. Бори се за неговото запазване и търси начини, по които да развива своята държава, своя народ. Той създава един истински свят и по-важното – свободен. Насърчава младите хора да вярват в себе си и да бъдат личности. Само това е показател за неговото величие и за любовта на евреите към него до последния му дъх. Най-важното, което е постигнал в житейски смисъл е, че е изживял достойно своя живот и е оставил огромно наследство след себе си.
Шимон Перес е един от многото хора, които изповядват религията (за мен е религия) хуманизъм. Той не само я е изповядвал, но я е предавал на хората чрез своите идеи. Някой ден бих искал да съм като него. Да създам истински свят, в който хората да гледат смело напред. Да умеят да прощават и да градят мечтите си. Често моите връстници се сблъскват с действителността и не вярват, че могат да я променят. Истината е, че всеки може да направи промяна. Светът е това, което сме ние. Ние го градим чрез нашите идеи. Чрез вярата си, мирогледа, идеологията, която носим в сърцето си. Ърнест Хемингуей е казал: ,,Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него.” Затова трябва да се борим за истинския свят. Вярвам в това и нося тази мисъл в сърцето си. Посадил съм корените й в съзнанието си.
Този свят, в който децата не гладуват, няма религиозно и политическо разделение. Старите хора достойно изживяват старините си, без да се молят за късчето хляб. Няма бежанци, няма атентати – има мир. Звучи като фантастика, утопия, но това е истинският свят, който аз искам да създам, а не знам колко е времето, което имам. Шимон Перес е казал: ,,Господ Бог е дал на всеки от нас триста и петдесет милиона минути от живота. И човек трябва да реши какво да прави с всички тези минути. Можете да ги харчите напразно. Но аз мисля, че самодисциплината се състои в това – да не губим времето напразно….”
Затова нека да не губим времето си, а да създаваме света, за който мечтаем, преди да ни бъде отнет от тези, които мразят и рушат. Не бива да забравяме Шимон Перес – символ на общочовешкия хуманизъм, удостоен с Нобелова награда за мир. Човек, запомнен с усмивката, която винаги грее на лицето му и се показва дори към недоброжелателите му. Човек, преминал през толкова много изпитания, маркирал посока, успял да прокара път, да създаде свят, на който днес всички се възхищават. Оставил е следа във времето. Остава и във вечността. За мен е пример.
Аз не знам накъде ще ме отвее животът. Ще търся, ще се боря. За моя свят. Ще продължавам да се уча, ще продължавам да творя – в името на по-добрия свят – без омраза, без агресия, без насилие, без войни. Защото… истинският свят е това, което ще създадем. Ние.
