Всяка година през първата неделя на септември отбелязваме Европейския ден на еврейската култура. Идеята възниква през 1996 г.в Бас-Рин (Франция) от Еврейската асоциация Бней Брит – Ложа „Хършлер“ в Страсбург в партньорство с Агенцията за развитие на туризма в Бас-Рин (ДоленЕлзас). От 1999 г. денят придобива широка популярност и се превръща в Европейски ден на еврейската култура – Ден на отворените врати, който се чества в близо 30 европейски държави. Всяка година организаторите избират една обща за всички страни тема. В България денят се отбелязва от 2000 г. насам с подкрепата на Съвета на Европа. Целта е да се покаже еврейската култура, традиции и обреди пред хората, извън еврейското общество, да се преодолеят антисемитизма и расистките настроения. Със своя самобитен светоглед българските творци от еврейски произход са обогатили българската култура и са я извели на световните сцени. Някои от тях дори и след като са напуснали страната ни са запазили българската си идентичност, отнесли са със себе си частица от българската духовност. Между тях са нобелистът Елиас Канети, един от най-ярките представители на експресионизма Жул Паскин, носителят на престижни международни награди Алексис Вайсенберг, вокалният педагог проф. Мати Пинкас. Евреите от векове живеят в България като част от уникалния модел на етническа толерантност заедно с българи, турци,арменци, власи, гърци и останалите народностни и религиозни малцинства. Връзката им с българската култура и изкуство е неразривна. Изкуството обединявахората, не ги разделя – на тази кауза са посветили творчеството си Валери Петров, Дора Габе, Анжел Вагенщайн, Морис Йомтов, Панчо Владигеров, Петър Ступел, Жул Паскин, Греди Асса, Давид Перец, Леон Даниел, Гриша Островки, Ицхак Финци и много други. България е заела своето място в световната култура благодарение и на емблематичните имена на поети, писатели, музиканти, артисти и режисьори от еврейски произход.
