Център за еврейско-българско сътрудничество

Исак Дунаевски – веселото еврейско момче в съветското кино

120 години от рождението на композитора

Чували ли сте тази песен?

„Ой, цветет калина в поле у ручья,
парня молодого полюбила я…”  

Може и да не се сетите за нея, но със сигурност сте чували „Широка страна моя родная…”  Припомняме ги, за да ви запознаем с техния автор Исак Дунаевски – един изключителен композитор  от еврейски произход. Сътворил е 13 оперети и 4 балета, композирал е музиката към десетки филми. Създал е нов тип популярни, масови съветски песни. Стилът им се основава на градската битова музика, джаза, оперетата.

И така – кой е Исак Осипович Дунаевски?

Роден е на 18 януари 1900 година в селцето Лохвица, Полтавска губерния на Руската империя, днешна Украйна, в еврейско семейство на дребен банков служител. Учи в музика и композиция в музикалното училище в Харков, където завършва със златен медал. След дипломирането си в Харковската консерватория – класа по цигулка, става цигулар и концертмайстор в оркестъра на града. От 1920 г. е композитор и диригент в Харковския руски драматичен театър, където дебютира и като театрален композитор.

През 1924 г. се мести в Москва. Става музикален ръководител на театри, пише своите първи оперети. Следващата му творческа директория е Ленинградския мюзик-хол, където е композитор и главен диригент. От тогава датира сътрудничеството му с Леонид Утьосов – естраден певец и киноактьор.  Поставя основите на стила „съветски джаз“, съчинявайки рапсодии-фантазии върху теми от народната музика, както и джазови интерпретации по мелодии на Верди, Римски-Корсаков, Чайковски. Заемства много от руския фолклор.

Заедно с кинорежисьора  Григорий Александров стават създатели на жанра „съветска музикална кинокомедия” . Първият им съвместен филм „Веселите момчета“ излиза по екраните в края на 1934 г. и донася на Дунаевски широка известност. Фокстротът му в този филм се окачествява като „холивудско парче”. Впрочем, самият филм  е създаден по каноните на жизнерадостните американски мюзикъли от 30-те години на ХХ век.

Дунаевски си имал неприятности за „новаторствата” – упреквали го в плагиатство, в подражание на Холивуд и „целия загниващ Запад”.

В крайна сметка работата във „Веселите момчета” възнесла композитора не само на професионалния Еверест, но и сред елита на тогавашното съветското общество – онова, което „с песен крачи из живота”.

И въпреки обвиненията, че е бил „придворен композитор” и е прославял тогавашния режим, Исак Дунаевски остава в историята като изключително талантлив музикант. През Великата Отечествена война  е художествен ръководител на Ансамбъла за песни и танци на железопътния транспорт, с който обикаля по цялата страна. Отново започва да пише на оперети. Може би така той просто е помагал на хората да останат живи в онова страшно време , внушавал им е оптимизъм и е претворявал в музика неистребимата радост, характерна за епохата, въпреки всичките й жестокости. И съвършено точно са го нарекли ”художник на човешката радост”.

В творчеството си се сблъсква с обичайните за сталинската епоха ограничения: партитурите на неговите произведения не се издават заради бюрократичното и пренебрежително отношение към „леката музика“, а в хода на борбата с космополитизма са забранени многобройни произведения на Дунаевски на еврейски теми.

„Бялата акация” е последното произведение на Исак Дунаевски – прекрасен образец на лирична музикална комедия. Композиторът пише лебедовата си песен с огромно увлечение, но смъртта го застига в разгара на работата – умира в Москва от инфаркт на 25 юли 1955 г.

Партитурата е завършена от Кирил Молчанов по скици на композитора, а премиерата е на 15 ноември 1955 г. За нея режисьорът Изакин Гришпун пише: „Колко е тъжно, че Исак Осипович не видя „Бялата акация” на сцена, не можа да стане свидетел на радостта, която даде и на актьорите, и на зрителите… Та той бе художник на човешката радост!”…

В България са поставяни две от оперетите на Исак Осипович – „Волният вятър” и „Бялата акация”.

Синът на Исак Дунаевски – Максим, роден точно 45 години и три дни след него, поема по пътя на своя баща и става популярен композитор. Завършва теоретичния факултет на прочутата ЦМШ – музикалното училище при Московската държавна консерватория. Пет години по-късно се дипломира и в теоретико-композиторския факултет на Московската консерватория със специалност композиция.

Сред песните, които създава, са хитовете в легендарния филм „Д`Артанян и тримата мускетари”, написани за спектакъл в Театъра на младия зрител в Москва.

През 1977 Максим Дунаевски създава свой поп- и рокансамбъл, наречен „Фестивал”. Но най-важната част от творчеството му е музиката към повече от 30 филма, сред които, освен прословутата поредица за мускетарите, са и „Карнавал”, „Зеленият фургон”, „Мери Попинз, довиждане!”, „В търсене на капитан Грант”, „Дванадесетте стола” и популярният киномюзикъл „Ах, водевил, водевил…”.
През май 2010 година в Театъра на киноактьора в Москва е представен най-новия му мюзикъл „Любов и шпионаж”, посветен на знаменитата Мата Хари.

Максим Дунаевски е автор и на попопера със заглавие „Саломе, принцесата на юдеите”. Бил е водещ на телевизионно предаване, посветено на оперетата, член е на журито на конкурса „Народен артист” и на експертния съвет към Обществената руска телевизия, който избира изпълнителите за „Евровизия”.
Между 1992 и 1999 Максим Дунаевски живее в САЩ, работи в Холивуд и пише музика към американски филми.

Елка Василева

По материали: https://www.bnr.bg/, https://karlmorgan.net/

Снимки: https://bg.legaltechnique.org/

https://karlmorgan.net/

http://operavarna.com/

https://bgr.news-front.info/

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

февруари 2024
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829  
Ad
Ad