Две истински свидетелства за трагизъм и величие, които могат да бъдат разказани отново
Журналистът в Свободна Европа Ивайло Везенков е разказал две истории, в които се преплитат трагизъм и човеколюбие. Достатъчно потресаващи, за да възбудят въображението да ги допише. Публикуваме неговия разказ като предизвикателство към младите литератори – ученици и студенти, които биха поискали да се включат в литературния конкурс на „Алеф”.
ИСТОРИЯ ПЪРВА ОТ ВЛАКА КЪМ ТРЕБЛИНКА
През март 1943 година един български военен лекар успява да измъкне пет деца от влаковете, потеглили от Беломорска Тракия към нацистките лагери. По същото време, в друга композиция пътува семейство Мизрахи от Македония. Никой от тях не се връща от газовите камери в Треблинка. И двата влака минават през България. Двете лица на историята обаче са различни.
д-р Павел Герджиков
По време на Втората Световна война д-р Павел Герджиков е офицер и главен лекар на вътрешното отделение на болницата в Банкя. Спасявал е не един и два човешки живота, но за да спре цял влак, пълен с обречени на смърт, медицинските познания не са били достатъчни. Нужен му е бил план. Благодарение на работата си и връзките си с политици, полицаи и военни успява да разбере къде край София ще спре влакът. “Заедно с медицинската сестра се качват в болничната камионетка и отиват да раздават лекарства”, разказва дъщерята на лекаря Полина Герджикова.
д-р Павел Герджиков, съпругата му и дъщеря му
Като военен той е имал право да проверява дали сред пътниците има болни. Измъква пет деца под предлог, че имат тиф и трябва да бъдат откарани в болница. В суматохата на това спасение едно от децата побягва и се връща във вагона. Всичко е трябвало да се случи изключително бързо. “Майките дори не разбрали какво става и че децата са спасени и това преследва баща ми като кошмар дълги години”.
Така четири деца се разминават със смъртта в газовите камери. За едно от тях се грижело приятелско семейство на Герджиков, а останалите били скрити в манастир край Велико Търново.
Помагал и на други хора като осигурявал фалшиви документи, с които удостоверявал, че не могат да пътуват. Здрави ставали болни, евреи придобивали нови самоличности, а пространството зад стената на библиотеката в кабинета му на улица “Бенковски” се превърналo с скривалище.
В продължение на година и половина там лекарят укривал приятелското си семейство Леви – баща, майка и две дъщери. “Спасявал е дори ранени германски войници, когато Червената армия идва тук, помагал е и на обикновени граждани, когато частната практика е била забранена. С риск за кариерата и живота си, защото вярва в Хипократовата клетва – да спасява”, казва дъщеря му Полина Герджикова. Още преди войната Павел Герджиков бил увлечен по екзистенциализма, според чиито идеи „човек е осъден да избира“. “Вие знаете, човек е сумата от своите избори, а баща ми прави един избор, който го извежда на пътя на любовта.”
ДРУГАТА ИСТОРИЯ ОТ ВЛАКА – ЧЕРНИЛКА И САМОТА
Историята от влака звучи по-различно в семейството на Виктор Мизрахи. Всички негови роднини достигат до Полша, където загиват в газовите камери на Треблинка. “Тъгата остава, мъката остава. Както често казвам, нашето поколение, децата на оцелелите, сме деца с комплекси. В детството си нямахме нито вуйчо, нито чичо, нито дядо, нито баба, нито съседи евреи, никого”, разказва Мизрахи по скайп от Македония. Спасява се единствено баща му. “Чернилката остава. И моите деца нямат никого. След смъртта ми и те ще бъдат сами.”
След присъединяването на България към Тристранния пакт българските власти следват антиеврейската политика на своя съюзник. Още през януари 1941 г. е прието антиеврейско законодателство и т. нар. Закон за защита на нацията. Две години по-късно е подписано българо-германското споразумение за депортиране на евреите от новите и старите предели на Царство България. Плановете за депортация предизвикват остра реакция от българската общественост, църквата, професионални съюзи, интелектуалци и политици. От сигурна гибел са спасени близо 50 хиляди евреи, живеещи на територията на България отпреди влизането на страната в Тристранния пакт.
Роднини на Виктор Мизрахи
През март 1943 година обаче започва депортирането към нацистките лагери на 11 343 евреи от новите територии под българско управление по това време – Беломорска Тракия, Македония и Пирот. Сред тях са и всички 84 близки и далечни роднини на Виктор Мизрахи.
“Прекланям се пред това, което са направили българите за спасението на част от евреите. Но властите? Да спасиш петима и да убиеш 15 души. Добро ли си извършил или зло”, пита Виктор Мизрахи.
Източник: https://www.svobodnaevropa.bg
А вие, млади литератори, какво мислите? Ако жестокото време на Холокоста и тези истории са докоснали сърцата ви, претворете ги чрез своето перо и въображение. Наградите за участниците в конкурса са повече от впечатляващи.
Как да участвате вижте тук:
