Големият български писател Георги Господинов публикува следния пост в социалната мрежа:
„Едно стихотворение на Йехуда Амихай за това как диаметъра или поразяващото действие на болката неспасяемо се разширява по време на война. Писано за други войни и други бомби, ако войните и бомбите могат да са други изобщо. Попаднах на него вчера в целия поток от тревожни статуси и с ясното съзнание, че не правя достатъчно, реших да го преведа на крак, през английския му превод, правен от самия Йехуда Амихай и Тед Хюз.
Диаметърът на бомбата
Диаметърът на бомбата беше трийсет сантиметра,
а диаметърът на поразяващото ѝ
действие – около седем метра.
В него – четирима убити и единайсет ранени.
Около тях, в по-голям кръг
от болка и време, са разпръснати
две болници и едно гробище.
Но младата жена,
погребана там, откъдето идва,
на повече от сто километра,
разширява доста кръга.
И самотният мъж, който оплаква смъртта ѝ
в далечен край на презморска страна,
включва целия свят в този кръг.
Няма да говоря изобщо за плача на сираците,
който стигна престола на Бог
и още по-нататък, правейки
този кръг безкраен и без Бог.“
Йехуда Амихай е роден през 1924 година във Вюрцбург като Лудвиг Пфойфер. През 1936 г. семейството му се премества в Йерусалим. Така той става пряк свидетел на изграждането на градовете там, на притока на хора и накрая на създаването и развитието на Държавата Израел. И фактически поезията му хроникира всички тези събития, които се случват пред очите му. А безпорната му поетическа дарба, тънкият усет към намирането на точната дума и автентичната мелодия, звучаща в неговите стихове, го правят един от най-известните и обичани израелски поети. Оценен като такъв и от звездата на английската поезия Тед Хюз.
Член е на Палмах – подразделение на Хагана (отбранителните сили на еврейската общност по време на британския мандат в Палестина) Той участва в Еврейската бригада на Британската армия по време на Втората световна война, а след това във Войната за независимост (1948) и Суецката война (1956).
Дълго време работи като гимназиален учител. Първата му стихосбирка е отпечатана през 1955 г. Световна известност името му получава през 1965 г. след възторжения отзив на Тед Хюз за него.
С творчеството на Амихай се свързва извършеният през 50-те години – 60-те години на XX век прелом в поезията на иврит, състоящ се в преориентацията от руската поетическа традиция към англо-американската.
Умира на 22 септември 2000 година в Йерусалим, Израел, където е погребан.
Ето още едно стихотворение на Йехуда Амихай в превод на Антония Апостолова:
Не приемай
Не приемай дъждовете, които падат твърде късно.
По-добре се забави. Направи болката си
отражение на пустинята. Кажи, че е писано
и не поглеждай на запад. Откажи
да се предадеш. Опитай и тази година
да живееш сам в дългото лято,
Яж от сухия си хляб, въздържай се
от сълзѝ. Не се учи от
опита си. Вземи за пример младостта ми,
завръщането ми посред нощѝте, написаното
от дъжда в годината отминала. Сега е
все едно. Погледни на твоите събития като на мои.
Всичко ще е както е било̀ преди: Авраам ще бъде
Пак Аврам. Сарра ще е Сара.*
*В Библията има момент, в който Бог се явява на Авраам, за да потвърди завета си с него, като му казва, че отсега нататък името на жена му ще бъде не Сара, а Сарра; неговото от Аврам ще стане Авраам.
