Център за еврейско-българско сътрудничество

Кръвопреливане заразило със СПИН един от великите фантасти на нашето време

Тридесет години от смъртта на писателя Айзък Азимов

Айзък Азимов е известен най-вече с фантастиката си, но е написал и множество научно-популярни книги, в които се опитва да обясни научни факти на достъпен и разбираем език. Един от най-големите му трудове е „Пътеводител в Библията”, който разглежда всички книги в Стария и в Новия завет и ги обяснява в историческия им контекст, без да засяга религиозния аспект на текста. Всъщност, схващането му е, че Бог не е рационално понятие и няма как да бъде научно обяснено, но в същото време в нито едно свое интервю писателят не се определя като атеист.

Роден на 2 януари 1920 година в село Петровичи (Смоленска област, РСФСР), населено предимно с евреи, в семейството на Анна Рахил Бертрам-Азимов и Йехуд Азимов, мелничар. Семейството емигрира в Съединените щати, когато той е на 3 години. Тъй като родителите му говорят с него само на идиш и английски език, той никога не научава руски.

Цялата биография на този човек е удивителен разказ за човешките любопитство, ум и трудолюбие, които могат да творят чудеса. Азимов е едва 5-годишен, когато се научава да чете. В магазина на баща му имало много списания с разкази. От тях се запалва по научнофантастичните четива. На 18 написва първия си разказ, а първия си роман – „Камъче в небето” – на 30.

Книгата е публикувана през 1950 година и става базисна за всички следващи от поредицата научнофантастични творби на писателя. За цялата си кариера Азимов е автор и редактор на над 500 книги. Веднъж го попитали, какво би направил, ако му остават няколко минути живот. Той отговорил, че ще започне да пише по-бързо.

Какъв е бил в личния си живот? Имал е два брака. С първата си съпруга – Гертруд Блугерман, живее близо три десетилетия – от 1942 до 1973 година. Синовете му Дейвид и Робин са от първия му брак. С втората си съпруга се запознава, когато й дава автограф. Джанет Опал Джепсон била по онова време начинаеща писателка и с една година по-възрастна от него. Двамата стават приятели и започват да пишат заедно. Така че Азимов намира в Джанет не само жената, но и съмишленика. Премества се да живее в дома й, още преди да се е развел, и година по-късно двамата се женят.

Бракът му с писателката го връща към фантастиката. Публикува книгата си „Самите богове”, в която действието се развива на планета, на която живее извънземна раса с три пола. Книгата излиза през 1972 година и днес звучи повече от актуално. Самият автор я счита за една от най-добрите си творби.

Двамата с Джанет си партнират много добре в писането и успяват да издават по няколко книги на година. Азимов е автор на идеите и сюжета, Джанет пише, а после той редактира текстовете. Така се ражда общата им поредица от детски фантастични книги за робота Норби.

Удивително е как този невероятно развит и прозорлив ум в книгите си е предвидил толкова много неща за бъдещето, които едва днес стават известни и разбираеми за хората. През 1964 г. вестник „Ню Йорк таймс” пита Азимов как си представя света след 50 години. Днес може да отбележим, че писателят е предвидил почти всички технологични постижения на днешния ден: тостери, автоматична кафе машина, тенджера под налягане и такава с таймер; казал, че старият тип готвене ще стане само хоби за маниаци; че ще има компютри с „мозъци”, но въпреки това те ще бъдат ръководени от хора; че компютърните дисциплини ще са в основата на учебния процес в училищата; че техниката ще работи на акумулатори; че 50% от енергията ще се произвежда от АЕЦ, но ще има и много слънчеви електроцентрали; че ще дойде времето на преносимите телефони (мобифони) и на безпилотното летене; че човечеството ще започне по-активно усвояване на Арктика и пустинните пространства; че раждаемостта на някои места по света ще бъде поставена под контрол и пр.

Завършва Колумбийския университет в САЩ. Преподавал е в Бостънския университет, с който остава свързан до края на живота си. Носител е на пет награди „Хюго” за период от близо 30 години – между 1963 и 1992 година; на две награди „Небюла” – за най-добър роман през 1972 и 1976 година; на мемориалната награда „Гранд мастър” на името на Деймън Найт (1987) и др. Името му неразривно е свързано е т. нар. Златен век на научната фантастика в световната литература, в която преди него са записали имената си Клифърд Саймък, Джон У. Кембъл, Хърбърт Уелс, Едуард Гибън и др. Заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк Айзък Азимов е признат за единия от големите трима писатели фантасти на своето време..

По-известните му творби са „Падането на нощта”, разказите за роботи, събрани в „Аз, роботът”, „Двестагодишният човек” и др. Много от сюжетите на Азимов са използвани в култовия сериал „Междузвездни войни”. Поредицата за „Фондацията” и тази за Галактическата империя и за роботите, които по-късно са обединени с „Фондацията“, са признати за класика в жанра.

Описват Азимов като човек, който страдал от доста фобии. Писателят имал много страхове – да лети, да плува, да кара велосипед и пр. Много трудно се научил да шофира. В книгата си „Азимов отново се смее” сам признава, че е истинска „анархия на колела” и изобщо, че не притежава никакви физически сръчности. Чувството му за самоирония било заразително, а като добър разказвач карал всички да се смеят с глас.

Що се отнася до научните му публикации и книги, още в колежа Азимов написва учебник „Биохимия и метаболизъм на човека”. Самият той смятал, че най-трайните му приноси ще бъдат неговите „Три закона на роботиката” и термините „роботика”, „позитронен” и „психоистория”, които влизат в Оксфордския речник на английския език. Сред научно-популярната литература под негово авторство високо оценени от научните среди са заглавията „Гравитационната гибел на Вселената” и „Светът на въглерода”.

Много биографи на Айзък Азимов са писали за неговата мистериозна смърт. Писателят умира през 1992 година, като официалната причина за смъртта му, която съобщават близките му тогава, е проблем с бъбреците. Няколко години по-късно обаче Джанет обявява, че истинската причина за смъртта на писателя е СПИН. Предполага се, че е бил заразен с ХИВ чрез кръвопреливане по време на сърдечната операция, която претърпява през 1983 година.

Азимов знаел диагнозата си и искал тя да бъде оповестена, но семейството било посъветвано да не го прави. В онези години болестта е още с неясен произход, а предположенията, че от СПИН боледуват само хора с определени сексуални контакти, се приемат нееднозначно в обществото. Чак десет години по-късно, когато науката знаеше повече за болестта и хората се отърсиха от старите предразсъдъци, съпругата на Азимов решава да разбули тайната.

Автор: Еми Марианска

Със съкращения

Снимка: impressio.dir.bg

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

април 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Ad
Ad