„Алеф” се включва в популяризирането на кампанията „Чета израелски автори”.
Леа Голдберг е сред писателите, наредени в пантеона на израелската словесност. Тя е известна поетеса, драматург и преводач, автор на песенни текстове, както и на книги за деца. С право можем да кажем, че е едно от лицата на литературен Израел.
Макар в поезията си да говори за самота и уединение с присъщата им трагична интонация, стиховете й са вдъхновение за много известни изпълнители. Откриваме ги в албумите на Хава Алберщайн, Йехудит Равиц, Нурит Гарон, Ахиноам Нини, Арик Айнщайн, Йоси Банай… Впрочем, за повечето от нас тези имена са непознати, но пък написаното тук може да предизвика интерес и да потърсим повече за тези певци. Да посочим дори само Хава Алберщайн, с нейните над 50 албума до 2004 година. Тя е една от малкото певици, на която израелската звукозаписна компания NMC прави изключителен реверанс – издава 16 CD с 218 песни, избрани от песните й през 60-те и 70-те години.
Ще разкажем за Хава Алберщайн отделно. А сега за продължим запознанството си с Леа Голдбърг.
Родена е на 29 май 1911 г. в Кьонигсберг, по онова време град в Източна Прусия. Леа (Лия) Голдберг прекарва детството си в Ковна, Литва. Когато избухва Първата световна война, семейството й се мести в Русия. Там се ражда братчето й Емануил, който умира от менингит, ненавършил и годинка. Този спомен преследва поетесата през целия й живот.
В края на войната семейството се връща в Ковна. Но бащата, заподозрян в принадлежност към комунистическата партия, е арестуван от литовските власти и жестоко измъчван. Той никога не се възстановява от преживяната травма и психическите му проблеми водят до развод. Това е втората трагедия, която се отразява върху Леа.
Още от детските си години бъдещата поетеса има голямо влечение към литературата и езиците. През 1933 г., след като изучава философия и семитски езици в университетите в Каунас (Литва) и Берлин, тя защитава дисертация върху диалекта Samaritan в университета в Бон. След като получава докторска степен, тя се връща в Литва, където преподава литература. Присъединява се към литературното дружество Petah и през 1932 г. стиховете й започват да се публикуват в пресата на иврит.
Благодарение на разрешение за имиграция, издействано от поета Абрахам Шлонски, през пролетта на 1935 г. Леа се премества в Палестина. Там тя се присъединява към групата на поетите модернисти Яхдав («Заедно»), към която принадлежат още Abraham Shlonsky, Nathan Alterman, Yaakov Horovitz and Israël Zmoura. През същата 1935 г. тя публикува първата си стихосбирка, наречена „Кръгчета дим” /Smoke Rings/.
Година по-късно майка й също емигрира и двете се установяват в Тел Авив. Леа Голдберг намира работа като литературен консултант в националния театър Habima, редактира и книгиза деца на издателство Sifriat ha-Po’alim. Работи като редактор и в Davar le-Yeladim и Orot Ketanim, списания за деца. Превежда най-важните произведения от чуждестранната класическа литература, пише литературни и театрални рецензии.
През 1949 година получава „Ruppin Award”, награда на името на Артур Рупин, ционистки мислител и водач, един от основателите на движението за мир Brit Shalom.
През 1954 г. е назначена да ръководи класа по литература в Еврейския университет в Йерусалим, където по-късно става професор. През 1963 г. Леа Голдбърг ръководи катедрата за сравнителна литература в същия университет.
Владеейки седем езика до съвършенство, Голдберг превежда на модерен иврит много литературни произведения от руски, литовски, немски, италиански, френски и английски. По-специално внимание заслужава нейният мащабен труд по превода на „Война и мир” от Лев Толстой, както и творби на Рилке, Томас ман, Чехов, Ахматова, Шекспир и Петрарка.
Ракът я покосява в Йерусалим на 15 януари 1970 г., когато е 59-годишна. Майка й доживява до 1983 година и получава вместо поетесата „Израелската литературна награда”.
Детските книги, написани от Леа Голдберг, като «Моите приятели от Арнон Стрийт» (1943 г.), «Какво прави? »(1949),« Кой ще живее в малката каюта? »(1959),« Апартамент под наем»(1959),« Вълшебства и чудеса»(1954),« Къде е Плутон? »(1957),« Отсъстващият човек от Кфар Азар »(1968) все още са много популярни и се считат за перли хебраиската литература за младите читатели.
Нейните стихове, говорещи за особено уважение към римата и ритъма, все още са популярни в израелската култура.
В нейна чест американския филолог-специалист по иврит Габриел Прейл пише поемата „Отсъствието на Леа“.
През 2011 година Голдберг е обявена за една от четиримата велики израелски поети, чиито образи да се появят на нова емисия банкноти.
Източник: https://www.iemj.org/
Снимки: https://www.researchgate.net/, https://www.goodreads.com/, https://lyricstranslate.com/
