Център за еврейско-българско сътрудничество

Логотерапията в търсене смисъла на живота

„След като изчезна последният слой подкожна мазнина и ние заприличахме на скелети, маскирани с кожа и парцали, можехме да наблюдаваме как телата ни се самоизяждат. Организмът разграждаше собствените си белтъчини и мускулите изчезваха. Тялото вече оставаше без съпротивителни сили. Членовете на малката ни общност в бараката измираха един след друг. Всеки от нас доста точно можеше да предвиди кой ще е следващият и кога ще дойде неговият ред.“

Цитатът е от книгата на Виктор Франкъл „Човекът в търсене на смисъл“. Книга, преведена на повече от 40 езика, от която до смъртта на автора й през 1997 година от нея са продадени 12 милиона екземпляра. Едно изследване на библиотеката към Американския конгрес показва, че това е една от десетте най-влиятелните книги на миналия век.

Съвсем естествено се налага сравнението с друга книга на същата тематика – „Един ден на Иван Денисович“ на Александър Солженицин, един дълбоко въздействащ литературен документ, новаторска творба, повлияла върху мисленето не само в Русия, а и отвъд нейните граници и също така една от най-значимите книги на XX век.

И в двете произведения червената нишка е оцеляването на човека в ужасяващите условия на концентрационните лагери, но пътят за постигането в двете книги е съвершено различен. Докато в творбата на Солженицин главният герой (всъщност самият автор) залага в стремежа си за оцеляване изключително на материалното и него е съсредоточен целият смисъл не толкова на живота, колкото на съществуването в ужасните условия, то Франкъл търси и вярва, че животът не е обикновено съществуване и че има своя смисъл дори в същите тези условия. За него дори в най-ужасните обстоятелства, когато сме изгубили всичко, когато страдаме от глад и студ, когато сме подложени на нечовешко отношение, дори тогава вътрешната сила на човека може да го издигне над външната му участ и той да избере и следва своя собствен път за оцеляване.

Но кой всъщност е Виктор Фарнкъл?

Роден е на 26 март 1905 г. във Виена семейство на еврейски чиновник. Още като ученик се занимава с психология и психоанализа, води кореспонденция с Фройд. След като учи психология между 1928 г. и 1938 г., създава младежка консултация. Почти по същото време работи в невропсихиатричната университетска клиника във Виена, от 1936 г. е лекар по неврология и психиатрия.

През 1942 г. е арестуван и три години е в концентрационния лагер „Аушвиц“. Родителите, брат му и съпругата му не оцеляват. Още през 1939 г. пише книгата „Лекарска грижа за душата“, но изгубва ръкописа в концентрационния лагер. С много усилия го възстановява и издава през 1946 г.

До 1970 г. ръководи Виенската неврологична поликлиника. Той е професор по неврология и психиатрия във Виенския университет и професор по логотерапия в международния университет в Сан Диего, Калифорния, има многобройни изяви като гост-професор и около 30 книги, преведени на над 22 езика.

Смисълът на живота според Виктор Франкъл е винаги конкретен, не генерално общ, а ситуативен, зависим от ситуацията. Животът винаги поставя пред човека конкретна задача, която той трябва да изпълни. Убеждението, че животът има смисъл е най-ефективната помощ при оцеляване в най-непосилни условия. Тук Франкъл цитира Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.”

Смисълът не може да бъде даден от някого, нито да бъде създаден от някого, смисълът може само да бъде открит. Той има своя собствена реалност, независима от съзнанието ни, той е феномен на възприятието.

Франкъл обобщава три ценностни категории, през чието осъществяване човек може да придаде смисъл на живота си. Към първата категория се причисляват „творческите ценности”, които ние осъществяваме при извършването на нашата работа и ако я извършваме съвестно. В тази ценностна област е важно да положиш себе си като личност, а не само като работник. Вторият извор на смисъла са „ценностите на преживяването”, които се осъществяват в съпреживяването на природата или възприемането на изкуството. Подобен опит, макар да е преходен, придава смисъл на живота ни. Защото във величината на един миг се измерва величината на цял един живот. И защото си струва да се изживее един цял живот заради един миг някъде в миналото. Третата категория са ценности, чието осъществяване зависи от това как човек се отнася към неизбежното страдание, когато не е в състояние да промени ситуацията. Преодоляването на страданието е процес на съзряване, в който постигаме вътрешната си свобода въпреки външната зависимост. „Следователно всеки човек по принцип, дори при такива обстоятелства, може да реши какво ще стане от него – в интелектуално и духовно отношение. Той може да съхрани човешката си доблест дори в концентрационен лагер.”

Страданието прави битието прозрачно, показва на човека, че е човешко да се страда, и така той се изправя пред истината на своето съществуване. За да има смисъл страданието, трябва винаги да се страда за „нещо” или „някого”, а не заради самото страдание, което е мазохизъм. Страданието само по себе си е безсмислено, ние придаваме смисъл на нашите страдания чрез начина, по който ги посрещаме, учи Франкъл. Или както пише равинът Харълд Кушнер в предговора си към „Човекът в търсене на смисъл“: „Не можеш да контролираш какво ти се случва в живота, но винаги можеш да контролираш какво чувстваш и правиш по отношение на онова, което ти се случва”.

На базата на всичко това Франкъл разработва собствено психотерапевтично учение, което още през 1926 г. обозначава с понятието логотерапия. То се смята за третата насока на развитие на Вианската психиатрична школа, като първата е на Фройд, а втората на Алфред Адлер.

Съществената разлика между логотерапията и другите психотерапевтични направления е, че първата е ориентирана към бъдещето, за разлика от обичайната психотерапия, която обяснява симптомите, разкривайки историята на тяхното възникване. Разбира се, и логотерапията не може да мине без биографичните измерения на човешкия живот, но тя не иска да се занимава с „археология на душата”, за да си изясни как се е формирал индивидът. По-скоро се занимава с „футурология на личността”, търси отговор на въпроса как един човек би могъл да устрои живота си. Стреми се да помогне на пациента да усети възможностите за смисъл. Наследственост, възпитание, околна среда или с една дума, миналото – са от значение, за да бъде разбран пациентът, но никой според Франкъл не трябва да бъде затворник на собственото си минало.

Франкъл неведнъж подчертава, че човек може да превърне страданието си в постижение, когато осъзнае смисъла му. Вярата в този случай е от голяма помощ, защото човек може да осъзнае, че независимо от страданията в миналото Бог винаги е до него и го е предпазвал от най-лошото и че без него не би могъл да понесе всичко. Човек може да осъзнае кои неща запазват своята стойност във времето. Така религията оказва психотерапевтично действие.

Волфрам Курц, евангелски теолог в Гисен, терапевт и дългогодишен председател на Германското общество за логотерапия и екзистенциален анализ, подчертава философската основа на логотепарията. „Този, който поставя въпроса за смисъла в центъра на лекарската практика, се занимава с философия, независимо дали иска, или не. Защото животът се състои в това да възприемеш самия себе си в своята проблематичност и да дадеш добър отговор на това.”

След живота в няколко концлагера, след като всички негови близки стават жертва на Холокоста, Виктор Франкъл продължава живота си като вярващ евреин. В „Човекът в търсене на смисъл“ той обръща внимание на едно „съвпадение”. В Аушвиц изгубва ръкописа на първата си книга, който е скрил в палтото си. Предавайки своите дрехи, в замяна получава изтънелите дрехи на лагерник, изпратен в газовата камера. В джоба на новопридобитото палто вместо своя ръкопис намерил една-единствена страница, откъсната от еврейски молитвеник с най-важната еврейска молитва — „Шема Израел“.

Виктор Франкъл умира на 2 септември 1997 г. на 92 години във  Виена. Оставя след себе си множество публикации по своето учение логотерапия. В което прави и връзката зависимостта между психологическата нагласа на човека и религията. Но макар изповядващ една от световните религии – юсаизма, той все не вярва, че някога ще се стигне до една универсална религия. Според него по-скоро човечеството върви към лична, дълбоко персонализирана религиозност, чрез която всеки ще намери своя персонален, много личен език, с който да се обърне към Бог.

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

февруари 2024
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829  
Ad
Ad