На 2 юни в Израел се отбелязва Денят на Йерусалим – Йом Йерушалаим. На този празник е посветено стихотворението на Мони Папо „Прости Йерусалим”, което е великолепна илюстрация колко дълбоки могат да бъдат корените на любовта към родината.
Мони Папо е български евреин, роден в София, но принуден да замине за Израел от тогавашните власти в България, които използват семейни здравословни проблеми, за да го оставят без препитание и жилище. Живее в Израел до смъртта си през 2005 година.
Инженер по професия, но литератор по призвание, Мони Папо издава 14 книги. Член на СБП и на СИП , на СБЖ, той е търсен и уважаван кореспондент на вестниците „Труд“, , „Вечерни Новини“ и „Дума“.
Превежда от иврит на български двама от най-известните израелски поети – Натан Йонатан и Йеуда Амихай. Макар и далеч от България, Соломон Папо създава истинско литературно богатство, в което България присъства неизменно. Принуден да напусне родината, той я запазва в сърцето си завинаги и й посвещава прекрасни стихотворения!
Стихотворението „Прости Йерусалим” е от стихосбирката му „Българиада”.
ПРОСТИ ЙЕРУСАЛИМ
Прости Йерусалим за любовта ми късна
за срещата отлагана със векове,
и затова, че в мен едва сега възкръсна
желанието за теб да пиша стихове
Прости, Йерусалим, за моя вик сподавен.
бушуващ в мен от хиляди лета.
Прости и затова, че ходът ми бе бавен,
към твойта непозната , чужда светлина.
И за забравата прости, че все витае,
над прагове , бащи и синове:
за древната земя , че винаги е била
Земя на бог един, а не на богове.
В ужасните войни, залегнал в полумрака,
аз стрелях редом с теб, но от окопи свои.
И мислено се хвърлях в атака,
защото тез войни не бяха само твои.
Прости великодушно ти, Йерусалим,
за раздвоената любов, която ме изгаря.
На тебе верен съм докрай аз син,
но не забравям своята България
Затуй и скитам аз от брод до брод, .
от Хайфенския рид, до пиринските ритли
и смесвам пътища, слънца и род
и българските със еврейски ритми.
Как тази раздвоеност ме мори!
Как този свят жестоко ме разкъсва!
И днешното, примесено с преди,
във мене всеки ден възкръсва.
Скришом палма посадих в пръстта
-под връхния топлик на Галилея,
за да поглеждам често към дома,
под чийто покрив мислено живея.
Възкача ли се аз на Мусала,
с очите диря пламенната фея
и и подвиквам с хиляди гърла,
че трудно е без нея да живея
И днес, съзрял за тези си слова, .
събрал в сърцето си звезди,
аз свеждам побелялата глава
в поклон дълбок към две земи.
