Има хора, за които колкото да четеш или слушаш, никога не е достатъчно. Техният живот е като шапка на фокусник – не се знае какво ще излезе от там. Такъв човек е Шарл Азнавур. Преди три години той напусна земния свят, но това, което остави, е достатъчно доказателство за безсмъртие.
Вярно е, че специфичният му глас и песните, които е изпял през своя 93-годишен живот са основното, с което светът го помни. Биографията на Шарл Азнавур сама по себе си е любопитна, но като че ли проследява предимно пътя му на музикант. Той е изпял повече от 1200 песни, продал е 180 милиона плочи, участвал е в 80 филма… Всъщност, киното е едно от трайните увлечения на певеца. Първата му камера е подарък от Едит Пиаф. С нея той снима от 1948 до 19982 година, като създава свой своеобразен филмов дневник. Няколко месеца преди да почине започва работа по собствения си филм “Шарл за Азнавур”, като систематизира заснетото през годините.
Днес добавяме още един щрих към историята на живота му, извън запечатаното на лента и описаното в книгата биография.
Малко известен е фактът, че семейството на Шарл Азнавур е спасявало евреи в окупираният от фашистите Париж. Годината е 1941-ва. По това време бащата е мобилизиран и на Шарл се пада отговорната роля да издържа семейството. Той продава вестници и бракувани стоки, с приятели събират изоставени разбити велосипеди и ги поправят, за да ги продадат или разменят за хранителни продукти. Една вечер Азнавур-баща неочаквано се появява, избягвайки арест като по чудо. От тогава домът на семейство Азнавур става място за срещи на френската съпротива и пристан за бегълците от фашисткия режим.
Семейство Азнавур помага най-вече на евреи, арменци и руснаци. Шарл и сестра му Аида са въвлечени в конспирацията и участват във всичко – от намирането на храна, лекарства и документи за укритите арменци и евреи до отвличането на вниманието на патрулите. Всъщност двамата израстват на улицата и се оправят доста по-добре от родителите си, които така и не научават добре френския. Полицията и Гестапо наблюдават семейството и редовно посещават жилището им, но не откриват нищо – приятели и добри съседи своевременно ги предупреждават за опасността.
След войната семейство Азнавур не тръби за своята дейност, защото за тях да помагат е неотменна, естествена част от живота. Подвигът им става известен през 2017 г. , когато израелската държава отличава певеца и сестра му с изключително престижния медал на името на Раул Валенберг (IRWF) за неоценимата помощ, спасила стотици евреи по време на фашистката окупация на Франция. Медалът връчва лично президентът на Израел Реувен Ривлин.
Източници: https://www.cash.bg/, https://eva.bg/, https://www.vesti.bg/
