Панчо Хараланов Владигеров e български композитор, пианист, диригент и педагог. Роден е на 13 март 1899 г. в Цюрих, Швейцария. Има брат-близнак Любен, който става цигулар. По-голямата част от живота си прекарва в България, където умира на 8 септември 1978 г. Родът на родителите му е от Шумен.
Своето образование по теория и композиция Панчо Владигеров започва още на 10- годишна възраст при проф. Добри Христов във София. След смъртта на баща му през 1912 година заминава със семейството си за Берлин, където учи в Академичното висше училище за музика. Там следва теория и композиция при проф. П. Юон и пиано при Х. Барт. Завършва през 1920 г. класа по композиция на проф. Г. Шуман и проф. Ф. Гернсхайм.
Панчо Владигеров е обучил в изкуството на композирането и свиренето на пиано български и световно известни музиканти, като Алексис Вайсенберг и Милчо Левиев. По време на пребиваването си в Берлин от 1912 до 1932 г., Владигеров печели като композитор два пъти Менделсонова награда. Първият приз, получен през 1918 г. е за „Концерт за пиано и оркестър Nr. 1“, а вторият – за оркестрациите на „Копнеж“, „Страст“ и „Изненада“ от клавирния цикъл „Десет импресии“ през 1920 г.
В продължение на 11 години (1920-1932) пише музиката към спектаклите на великия немски режисьор Макс Райнхард, които са поставяни в „Театър ан дер Йозефщад“ във Виена и в „Дойчес Театър“ в Берлин.
След завръщането си в България през 1932 г. Панчо Владигеров става един от основателите на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“ и основоположник на Българската композиционно-педагогическа школа. Освен това в продължение на 40 години е професор по пиано, камерна музика и композиция в Националната музикална академия, което е единственото висше училище за професионални музиканти в България, включващо пълния спектър на музикално-теоретичните и изпълнителски специалности.
Приносът на Панчо Владигеров към творчеството в различни жанрове е огромно. Автор е на 5 концерта за пиано и 2 за цигулка и симфоничен оркестър; камерна музика; 38 авторски вариации на инструментални пиеси за различни инструменти със съпровод на пиано; над 50 концертни обработки на народни песни за глас и пиано (или оркестър); 20 солови песни с пиано, 10 хорови песни с пиано или оркестър; музика към постановки в „Дойчес Театър“- Берлин, „Театър ан дер Йозефщад“ – Виена, Народен театър – София и др.
Владигеровото творчество започва своя път към световна слава от началото на 20-те години на ХХ век. Тогава произведенията му „Универсал Едисон“ започват да се издават на ноти и грамофонни плочи в Берлин и зазвучават в камерните зали из цяла Европа и САЩ. Самият той е бил канен в десетки европейски държави, където е изнасял свои концерти за пиано и пиеси. През 196 9г. получава наградата „Готфрид фон Хердер“ на Виенския университет. Неговото име носи националния и международен конкурс за пианисти и цигулари в гр. Шумен, а сценичното и симфоничното му творчество е записано на 4 комплекта по 7 грамофонни плочи от „Балкантон“. Много от произведенията му, като Българска рапсодия “Вардар”, стават емблематични за българската музика.
Панчо Владигеров е представител на така нареченото второ поколение български композитори и има заслугата на основоположник и първомайстор на редица жанрове в българската музика като инструменталния концерт, цигулковата соната, миниатюрите за цигулка и пиано, клавирното трио. Съвършеният му оркестров стил го нарежда сред създателите на българския симфонизъм, а изключително богатото му клавирно творчество го поставя на челно място в българската клавирна музика.
Държавната музикална академия носи името на проф. Панчо Владигеров от 1995 година. От 2004 година той е патрон на и НУМСИ – Бургас.
Домът в столичния квартал „Лозенец”, където композиторът е живял, днес е къща-музей.