Солмаз Камуран е съвременната Шехерезада на Турция. Романът й „Естер” е доказателство за неоспоримият и талант на разказвачка. Неслучайно книгата е продадена в огромен тираж и и носи най-престижната награда – за най – добър роман за 2001 година.
„Естер” е своеобразен исторически роман оплетен около приказка. Историческата основа на книгата обхваща почти цял век, век на бурни промени, началото на великите географски открития, на Борджиите, Кървавата Мери и Сюлейман Великолепни…
Отправната точка на романа е 1492 година – годината на изселването на сефарадските евреи от Испания. Кралица Изабела и крал Фердинанд ги прогонват от пределите на държавата си, твърдейки, че те подронват устоите на държавата и авторитета на Светата католическа църква. Султан Баязид II им предлага убежище и голяма част от тях се установяват в големите балкански градски центрове и в голям брой български градове, тогава под Османско управление.
В сърцето на книгата е и приказката за рода де Толедо, към който принадлежи и главната героиня, чието име носи и книгата, Естер. Род сефарадски евреи, прокудени от Испания. Род загубил дом, но не и корена си. Запазил от дома си в Испания само едно – чукалото от портата – нежна женска ръка, обхванала топка – предавано от съдбата от поколение на поколение – подобно железния светилник от великата едноименна книга от тетралогията на Талев, ням свидетел на трусовете в семейството, обединител, център на родното и символ на вечното търсене на родна стряха, порта, дом.
Авторката вещо рисува средновековен Истанбул, непревземаем град, разположен на връх, заобиколен от три морета, мултиетнически град, приютил хора от всякакви националности и религии, град, свързващ континенти и култури. Майсторският й изказ директно извиква града пред очите ви, такъв, какъвто е бил през средновековието, град на паши, сараи, султани, харем, тесни сокаци, могъщество, приказни богатства и жестоки предателства и обрати на фона на историческата действителност на времето. Умело преплита съдбините на араби, гърци, евреи… нации различни и с различна вяра, но по човешки приличащи си.
Книгата на Солмаз Камуран „Естер” е един живописен, уникален, неповторим и увлекателен урок по средновековна история. Рисуван със сърце в краски ту пролетни, ту есенни, с хора различни, пламенни, устремени, кротки и трескави. С вещина и майсторство, с познато отнякъде сладкодумие на ориенталска омайница, авторката пресъздава едно време отдавна отминало, но топло в сърцата толкова нации сред които и турци, евреи и българи.
Пречупен през призмата на мирогледа на Солмаз Камуран светът е пъстър, примамлив и истински. Да се докоснеш до този ярък къс от историята и до човешката съдба, залегнала в сърцето на книгата, воден от сръчното перо на авторката, е несравнимо удоволствие за душата.
Солмаз Камуран
Солмаз Камуран е родена през 1954 год. в Истанбул. Последователно учи в „Таш мектеб” в Гьозтепе и колежа „Маариф” в Кадъкьой. Завършва Стоматологичния факултет на Истанбулския университет. На 11 год. печели конкурса на Детското радио за написване на разказ, на 17 год. публикува в списание „Янсънма”. Четиринадесет години работи като зъболекар, след което се посвещава изцяло на литературата. Автор е на редица текстове за научно-популярни предавания по телевизията и пътеписи.
Сред по-известите произведения на авторката са: романите „Вятърът на Дарданелите”, „Минта”, които предстои да бъдат отпечата ни в България в първата половина на 2010, „Скелетът на един леврак”, „Банка”,; повестта „Една жена, един мъж и скелетът на един леврак.”; сборник разкази „Лунната пътека”; автобиографичната книга “Убийството на копринената буба”; разследването „Казвайки държавата да не е разбойник”
Превела е редица книги от английски, редактор е на книгите на писателя Четин Алтан /за когото е омъжена/, фигура в литературния и политически живот на Турция. Четин Алтан е познат на бълг. читатели с книгата си „Небе колкото длан”. На него принадлежи и фразата, че „Съвременна Турция е затворена в пространството между джамията и казармата.” Поради политическите си възгледи не веднъж се е изправял пред съда, лежал е и в затвора.
По думите на самата авторка „България не е далечна за нея страна” – баба ѝ по майчина линия е изселничка от Русе. Освен, че е чудесен писател, Солмаз Камуран е и добър художник!
