Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Алис Минкова, 9 клас, СУ „Петко Р. Славейков“, гр. Кричим

Спасение

Разказът се посвещава на Ивет Анави, която е вложила изключителни усилия за запазването и развитието на сефарадска култура и традиции на пловдивските евреи.
Текстът се преплита с историческата действителност, но през призмата на художествената измислица! В разказа Ивет Анави е събирателен образ на стотици истории.

За съжаление, въпреки всички усилия българската държава е приела антисемитското законодателство и е депортирала над 10 хиляди евреи.
                                                                                                                            От авторката

2020г.    

     В малката болнична стая светлината проникваше съвсем леко откъм полутъмната завеса. Въздухът бе изпълнен с аромат на дезинфектант. Ивет Анави[1] лежеше със стискаща болка в гърдите на болничното легло, покрито с бели чаршафи.
В коридора всекидневно се чуваха тежките стъпки на медицински работници. Времето в болницата бе спряло. Дните се превърнаха в седмици, седмиците в месеци.

Лицето на Ивет се бе впило, а очите пресъхнали от безсънните нощи.
На сутришната визитация, тя поиска от сестрата да ѝ даде лист и химикал. Волята на твореца винаги е надделявала над бродещата смърт.
Възрастната жена се подпря върху пластмасовата масичка, премести полека системата и започна да пише.
   

Баща ми ме наричаше сърничка. Бях кротко дете. Казвах неща, само когато ми задават въпроси.
В момента съм пораснала сърничка и живея в свят, пълен с вълци[2].  Датата е 23 януари 1941г. Правителството на Богдан Филов прие “Законът за защита на нацията”. Беше ме страх. Студът хапеше пръстите ми. В началото болеше, но след като свикнах, ръцете ми изтръпнаха. Бях примирена с много неща, но не и да се чувствам като обида за човечеството. Жълтата звезда на рамото не ме правеше по-малко жена и по-малко човек. Напротив, аз бях една от многото мъченици в пантеона на нашия изстрадал еврейски народ.
     Библиотеката бе моята врата към безкрайни светове, където думите оживяваха и буквите танцуваха  Хава нагила[3]. Книгохранилището събираше в себе си богатство от знание от различни области – от история и наука до изкуство и литература. Навсякъде бяха разположени читателски столчета, където хората можеха да се потопят в своите мисли.
На рафтовете с раздел “философия” стоеше и моята любима книга. Неин писател е италианският философ – Николо Макиавели. Обичах да чета “Владетелят” и да размишлявам над редовете. Все още нося листче с цитата, който ме е вдъхновявал през житейските неправди: Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото!
Писах го всеки път, щом надписът избелее, а хартийката се намачка. Ах, така ми се иска да пренапиша живота. Искам…да предупредя всички за надвисналата опасност от вълци. Чувам ботушите им как тропат.
Искам…да покажа на онези чудовища, че историята е съдница, но и морална учителка. Не, не ги мразя! Съжалявам ги и те от майка са раждани.
Помни, мой мили Ели[4], че нашият народ се е скитал в пустинята, не е имал собствена държава, били сме нарочени от нацистите за нищожества, но сме оцелели и възкръснали от пепелищата.
Не забравяй, сине и самоотвержената помощ на българите! И знай, че който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена!

                                                                 1 март 1941г.

     Ивет се хвана за ръба на мивката и наблюдава няколко секунди как сълзите ѝ се стичат от бузите в канализацията. Погледна към огледалото. Видя топлите си кафяви очи да се давят. От ъгъла им забеляза червена следа, размазана по стъклото. Започна да търка с палец петното от червено червило, но то обагри кожата ѝ.
     От радиото се чуваше гласът на Цар Борис III, който обяви, че България се е присъединила към тристранния пакт. Министър-председателят Богдан Филов е сложил подписа си на безумния документ в двореца Белведере[5] във Виена.
“…..Господа[6] народни представители, външната политика на страната ни в тези съдбоносни времена е окончателно установена. Тя продължава да се провежда от правителството с твърдост и решителност в рамките на Тристранния пакт и на пакта против Коминтерна…… 
Думите на царя свистяха като куршуми.

След споразумението Белев-Данекер[7]

     Докато Ивет се прибираше, забеляза, че кварталът е празен. Когато стигна пред дома си, вратата бе широко отворена. Въпреки уплахата успя да осъзнае, че на повечето къщи вратите също бяха широко отворени.
С плахи стъпки прекрачи прага. Беше настанала пълна бъркотия – счупени стъкла, разпръснати дрехи по пода….тогава видя майка си да лежи без дъх на пода. Жената, която обича най-много бе просната мъртва в локва кръв. Опита да събере мислите си, но бе невъзможно.
Отвън се чу ръмженето на кола. Мъжки гласове крещяха заповеди. Ивет потърси място да се скрие. Изтича до кухнята, взе нож и се шмугна зад плота.
Непознатите тичаха по етажите. Един от тях извика:
– Намерете оцелели, ако не ще я изгорим!
Паника обзе Ивет. Преди да спре да наднича, видя войник да идва към нея. Замръзна напълно, но неконтролируемата уплаха я накара да изпищи.
Мъжете изпсуваха и се насочиха към нея. След няколко секунди над главата ѝ стояха дулата на десетина оръжия. Тя се надяваше, че няма да я убият. Сърцето ѝ падна в стомаха.
– Как се казваш? – попита главнокомандващият.
– Ива! – излъга ги през сълзи Ивет.
– Какво търсиш тук?
– Прибирах се от магазина. Чух изстрели и се скрих. Българка съм.
– Изчезвай, видим ли те отново…лично аз ще те застрелям!
     Ивет стана от пода. Изтича по стълбите. Не погледна повече назад.
В двора на еврейското училище нацистите бяха събрали десетки евреи. Разпозна свои близки и приятели.
Момичето се отправи към дома на Обрейко Обрейков[8].

март-май 1943г.

     В следващите дни Димитър Пешев се възползва от успеха си в блокирането на правителствените планове за депортация.
Вложи целия си политически опит, за да напише протестно писмо към председателя на Народното събрание. Добави подписите на своите четиридесет и двама колеги. Те осъдиха остро държавната анти-еврейска политика и настояха за промяна.
На следващото важно събрание, Богдан Филов предложи вот на недоверие срещу Димитър и го отстрани от поста подпредседател.
Безпрецедентният труд в защита на подложените на геноцид доведе до резултат и депортацията бе предотвратена успешно.   
    
В този град населението е свързвано не само чрез историята, но и дългогодишните връзки на съседство и приятелство. Вестта, че нацистката машина настоява за предаване на еврейските граждани заля селището. Както се случва в най-тежките моменти, истинските характери на хората изплуваха на повърхността.
Пред училището се събраха десетки интелектуалци, съседи и приятели. Всички
до един въоръжени с общ идеал – правото на живот за всеки.
Пловдивският митрополит водеше тълпата. Той се изправи пред множеството и заяви:
– Ако изпратите евреите в лагерите, аз ще легна на релсите пред заминаващия влак.
В сърцата на събралата се група имаше нещо повече от протест. Това беше пробудилата се сила на общността.
    
Просветната сграда се превърна в острие на съпротивата и доказателство, че солидарността е по-силна от всяка жажда за кръв. Жителите бяха събрали смелост и воля да застанат един до друг, образувайки щит от човешки тела и души. Никой не избегна опасността. Скоро полицията притесняваше всеки, подписал се на подписката за спасяване на евреите[9], но до края на войната опитите за възстановяване на нечовешкото престъпление не дават резултат.


2020г.

     Слънцето бавно залязваше, обгаряйки небето с топли нюанси от златисто. Постепенно огненото кълбо се стопи в меките обятия на хоризонта. Остави след себе си сладки оттенъци от смесването на цветовете от палитрата на חַיִים (Хаим).[10]
      Двама творци стояха един срещу друг в надпревара с времето – остатъците, от това което имаме на този свят.
Ивет изтръска ръката си и добави последни щрихи към писмото до своя мил син.
    
     Иска ми се писмото ми към теб, никога да няма край. Животът е кратък и несправедлив.
Надявам се, че успях да бъда майката, която аз така и не успях да имам. Ти си плод на най-голямата ми любов, която ще нося завинаги в сърцето си. Бъди горд, но и осъзнат човек. Зачитай себе си и не подценявай никога личността си, защото в теб се крие сила, способна да промени света. Не забравя никога кой си и с гордост почитай корените си, защото те не са клеймо а светлина, по – ярка от звездите!
Посвещавам ти едно стихотворение. Написах го в бурята, когато мечтите бяха мое най-сигурно убежище.

Спасение

Може би всичко, което трябва да направим
е да оставим писалките си
Поетите рисуваха…

Може би всичко, което трябва да направим
е да оставим барабаните си настрани
Музикантите танцуваха…

Може би всичко, което трябва да направим
е да оставим обувките си настрани
Танцьорите написаха…

Може би всичко, от което се нуждаем трябва
да върнем в книгите си обратно
Писателите изпяха…

 

[1] Ивет Анави – родена на 26 декември 1919 година в Пловдив. Потомка е на стара еврейска фамилия. Смятана е за първия глас на избавлението. Уведомява Обрейко Обрейков за случващото се след 9 март 1943г., който информира бъдещия патриарх Кирил. Работи като библиотекар в Народната библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив. Ивет Анави е автор на Разпиляна броеница. Еврейски следи по пловдивските улици“. Умира от усложнение на Covid-19 през 2020г. в Пловдив  
[2] Wolfsangel – Заедно с много други рунически символи, нацистка Германия присвоява Wolfsangel. Появява се като част от дивизионните знаци на няколко Waffen-SS части, включително прословутата 2-ра SS танкова дивизия „Das Reich“. В резултат на това той се превръща в символ на неонацистите в Европа
[3] Хава нагила – еврейска народна песен, често изпълнявана по сватби и тържества, известна сред еврейската общност
[4]Ели Анави – син на Ивет Анави. Към момента е председател на РОЕ “Шалом” – София.
[5]Белведере – бароков дворцов комплекс, построен през 1721 – 1722 по поръчка на принц Евгений Савойски във Виена.
[6] https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100438395 – звуков файл с речта на Борис III.
[7] Споразумение между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник СС хауптщурмфюрер Теодор Данекер. Подписано е на 22 февруари 1943 г. в София.
[8] Обрейко Обрейков – На 9 март 1943 г. приятелят на Обрейков, Димитър Пешев, му се обажда по телефона и го запознава с подготвяното изселване на евреите от България, като го моли за помощ. От своето положение в средите на индустриалците и с подкрепата на митрополит Кирил, синовете му Личо и Стефан Обрейкови и чиновниците на фирмата му организират събрание относно необходимите за предприемане мерки.
[9] Депортациите са спрени след силна обществена реакция, в която основни действащи лица са Светия Синод на Българската православна църква, депутати, подписали писмото на подпредседателя на Народното събрание – Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов, както и на синдикални лидери и обикновени граждани.
[10] חַיִים  (Хаим) В превод от иврит – живот/ Ивритско-български речник
217 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

април 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Ad
Ad