„Всеки е нужен някому….някъде“
,,Линда е мома,мома еврейка,
а люби българин.Майка и дава
брат и не дава да люби българин.
Линда стоеше пред огледалото
брат и премина зад огледалото.
Във ръце държи острия си нож
Че го забоде в Линдино сърце.
Линда падаше и ридаеше:
-Ази загиват,ази умирам
Заради българин.
Това е стара градска песен, която ме върна в миналото.
В един прекрасен, зноен летен ден разчиствах старите си вещи от таванската стаичка на къщата, в която на времето живеехме. Намерих много играчки от детството си. Всяка една си имаше своята история –хубава или не чак толкова приятна.Любопитсвото ми се възбуди и се почувствах уютно сред стари спомени. Отворих и прегледах всички големи и малки кашони.Бяха пълни с изрезки от списания,имаше картички и послания.Изведнъж погледът ми се спря на малък пожълтял бележник .
Първата страничка беше празна, но втората ме озадачи ,с по-малки букви беше написано категорично и със замах: „Мама успя да се спаси от Аушвиц!“ Разгърнах с разтреперани пръсти следващата страничка.Чий ли е този дневник? Мислите ми бушуваха неподредени. Рут! Та това е тя, моята прабаба, която отдавна вече е звездичка в небето. Случило се е много преди аз да се родя.Колко много ми е разказвал моят дядо за нейната блага и нежна усмивка. Моят дядо-колко ми липсва!Често преди сън му разказвам колко съм послушен и как добре се уча. Искам да е горд с мен. Винаги ме молеше, когато съм свободен да почистя праха от вещите на тавана и да ги подредя. И да внимавам да не изхвърля нещо ценно. Сега като че ли го виждам пред себе си – усмихва ми се и ми казва: „Прочети! Трябва да знаеш корените си и да ги пазиш! Ние сме евреи и да помниш-не сме малцинство!“ Милият ми дядо Валентин – винаги е бил до мен и винаги ме е изненадвал със силата на своя дух! С огромно любопитство отгърнах следващата страничка:
Чета дневника на неговата майка Рут. Разбирам, че нейните дядо/Колю Даскалов/ и баба й/ Софи/ живеели в Пловдив.Той учителствал,а тя се грижела за сина им Виктор/род.1927г/, а в 1930г. съм се родила и аз – Рут
20 февруари 1940година –България все още не участва във войната.Колко страшно… какво ли ще стане с нас?Тук някои хора говорят за гонения срещу евреите…
18май1941-Със семейството ми се подготвяме за моя 11 рожден ден. С мама ще правим торта и много се вълнувам. Всичките ни роднини ще ни дойдат на гости.
25 май 1941година. Днес е моят 11-ти рожден ден. Не знам дали родителите ми…
Липсват страници…или някой умишлено ги е откъснал?!
“Да си знаеш корена“,звучаха в ушите ми заръките на дядо.Ще почета още малко и трябва да направя родословно дърво…аз,Давид на кое ли стъпало ще се подредя.Зная от часовете по история,че от християнско време евреите са преследвани,но за истиски геноцид се говори по време на Втората световна война.Тогава са избити 6 млн.евреи.Разтърсващ факт!!!С настървение отгръщам лист след лист…
Май 1941г…Война!Колко страшно…Не се събрахме за рождения ми ден.
Прелиствам набързо и търся отговор.Защо са ги преследвали след като моите прадядо и баба са носели християнски имена?
5 Октомври1941г. – Тати заговори,че трябва да се преместим,за да се спасим.
19 Ноември1941г.- Обичам града и квартала,харесвам и името си,но мама ни обясни,че трябва да се покръстим и да сменя името си…Колко тъжно,но е за наше добро!
22ноември 1941гВече съм РУЖА- ще трябва да свиквам.По-ужасното беше,че днес в училище учителката задължи всички еврейски деца да носят жълти шестолъчни звезди.Всички започнаха да им се подиграват и да ги наричат годеи.
9декември1941г.-Днес една съседка ме попита как се казвам.Казах й , но последва въпрос:“Даскал Колю не беше ли женен за еврейка?“Вечерта разказах на родителите си.
2януари1942г-Отново бягаме…този път много далече, в Родопите,където татко си намери работа като учител.Каза ни също,че трябва да бъдем много благодарни и за покръстването, и за преместването на поп Кирил, от Пловдив.
5 март1942г.-Сега сме по-спокойни,но вчера семейството ми беше много разтревожено, заради наши близки, които ночаквано са изчезнали и дни наред от тях няма и следа?!
20март – Днес тичах от училище до нас,презглава и едва дочаках родителите си…Новината беше ужасна!!! Еврейските деца не дойдоха днес…
Прелиствам до край с голяма надежда,но уви няма повече страници…
Вместо родословно дърво ще свържа откритите факти в една много кратка история – историята на моя род.
През далечната 1926 година между момичето еврейка Софи и младия учител Кольо Даскалов пламва любов,която завършва с щастлив брак.През 1927 г. им се ражда син Виктор,а след три години в 1930 г. и дъщеря на име Рут.Животът им бил пълен с радост и спокойствие.Дошли страшните години на 40-те от миналия век.В страната било пълно с немски войници. В средите на будните и интелигентни,добре осведомени жители на Пловдив се заговорило за гонения срещу евреите
За да предпази семейството си от тях Кольо го мести в квартал далече от еврейския.Там, по съвет на младия свещеник отец Кирил,той покръства съпругата и децата си с български имена. Най-много от това страдала малката Рут.
Баща й имал и други тревоги.Брат й станал член на РМС (младежка комунистическа организация) и се занимавал с опасна дейност за времето.Силно притеснен и очаквайки полицейска проверка ,той решил да премести семейството си в малко родопско село където директорът му е намерил учителско място.До края на 1943 година те живеели там.Софи много страдала от раздялата с близките си,но когато разбрала за спасяването им се успокоила.След 9. IX. 1944 година заживели отново спокойно.Виктор върнал жеста на отец Кирил като го спасил от интерниране от новата власт,обвинен в помощ на немците,които били на квартира в дома му.Всички членове на РМС били на почит след преврата .Ружа започнала работа при военните.През 1950 г се омъжила за Божидар Ташков от Жеравна. До 1957 година живели с сина си Валентин в Бургас на ул.,,Цариградска“. Към КЕЧ войските във Варна,получава званието майор.През 1962 година умира от рак на белия дроб. Погребана е във Варна.Това е историята на една умна и будна жена,изживяла детството си във страх и младостта си в тъга и разочарования.Поклон пред паметта ‘и.
Прабаба ми София е оцеляла по чудо.Какво е да се спасиш от лагер на смъртта като Ашвиц?! Прочетах,че АУШВИЦ – БИРКЕНАУ в 1942 – 44г. става основен център за унищожаване на европейското еврейство.В Аушвиц 2 са построени 4 съоръжения за избиване.Избиване,унищожение,смърт,смърт,смърт…
Освобождението започва от края на 1942г. до окончателното рухване на Райха – май 1945г.Към края на войната нацистите започват да евакуират затворници от лагерите към вътрешността на Германия. Стотици хиляди еврейски затворници са убити в „Походите на смъртта“.За жертвите на Холокоста свободата идва твърде късно. Оцелелите насочват енергията си да изградят живота си отново, но Европа е за тях гробище,където не намират свободата – като евреи и като хора.
Аз съм се родил в свобода и не проумявам защо е било нужно това системно масово убийство на евреи,депортации в Европа?!Ние сме неделима част от българския народ.
Ние сме общество с гражданска позиция. И днес, и винаги е било така :защитавали сме националните интереси и България.
Нека днес ние и тези след нас, помнят,че от антисемитизма до Холокоста е само една крачка. Антисемитизмът има много лица…Да изкореним предразсъдъците и омразата.
Човек е жив, докато го помнят, затова аз ще продължа да търся корените на моя род.
Днес евреите не носят отговорност за политиката на Израел. Интегригани сме в европейското общество и сме благодарен народ – помним жертвите,спасените, но и спасителите.
За това има световен център Яд Вашем, за документално изследване и възпоминания на Холокоста. Това е и кауза на Шалом и на много неправителствени организации по света –да помним и да не говорим с езика на омраза, а с езика на изкуството.