Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Росена Добрева, 9 клас, СУ „П.К Яворов“, гр. Стралджа

Д-р Атанас Костов –  Праведник на света

 

Историята, която ще ви разкажа, започва от мен, но завършва с разказ за един човек, който е показал голяма смелост в едно страшно време. Човек, чието име трябва да се знае, а за делата му да се разказва!

 

Аз съм еврейка. Хубаво е да можеш свободно и без страх да кажеш кой си, какъв си! Родена съм в София, през 1929 г.  С родителите ми се местехме в различни жилища, защото нямахме собствено.  Баща ми не беше със стабилна професия, той се казваше Сами. Спомням си, после в моя паспорт и лична карта Самуил  го направи чиновничката. Майка ми се казваше Матилда. Имахме богата семейна история.  Баба ми, казват,  дошла от Сараево и заживяла в Дупница със своя мъж. Овдовяла много рано. Оснатала сама с  шест деца. Как ли е живяла тази силна жена? Искаше ми се да науча повече за нея и живота й. През 1948 година тя се изсели в Израел. Така почти прекъснахме връзката с нея, но интересът ми към нея е жив и днес.

 Другата ми баба, майката на баща ми, е дошла от Одрин и говореше много лошо български. Баща ми от Разград идва в София и се жени за майка ми, която пък е дошла от Дупница с майка си и сестрите и братята си. И така  са се запознали.  По споразумение  са се оженили, не знам как е станало. И така съм се появила аз.

Детските ми спомени са свързани с това, че  у нас се говореше ладино. И от страна на майка ми, и от страна на баща ми говореха на ладино. Караха ми се на ладино. А иначе говорехме на български. Баща ми държеше обезателно българският ни да бъде изряден, обезателно!

През войната за нас и всички евреи настъпиха трудни времена- смениха ни имената, нашето семейство го изселиха  в Разград ( баща ми много трудно уреди да сме в родния му град). Тогава съм била едва 12 годишна и не съм осъзнавала какво точно става с нас. Може би са ме пазели. Много ме пазеше баща ми от неприятни неща и всичко някак си омекотяваше, за да не ме тревожи. Но с годините, осъзнавайки и връщайки се назад, макар и с толкова неясни спомени знам едно, че това ,което се е случвало, е ярък пример за жестокост и безчовечност.

           Още по- страшно стана през 1943 г. когато започна депортирането на българските евреи в концлагери. От близките си зная, че  когато новината за това достига до широката общественост, избухват  протести в цялата страна. Българската православна църква, интелектуалци и обикновени граждани се обявяват  срещу депортациите с искане за спасяване на техните съседи евреи.

Някои български семейства открито крият и приютяват своите еврейски съседи и приятели.

По време на война много  хора проявяват героизъм, като рискуват собствения си живот, за да помогнат на другите. Един такъв герой е д-р Атанас Костов, забележителна фигура, изиграла важна роля за спасяването на живота на  евреите в  Скопие и в цяла Македония. Спомням си, че по- късно, след края на войната, баща ми често вечер ни разказваше за него. Когато ни разказваше историята на този милостив и смел човек, очите му светеха, лицето му се оживяваше. Баща ми всеки път преживяваше историята на доктор Костов.

Атанас Костов се е родил  в  Македония. Семейството  му се мести в София, той завършва медицина, но съдбата отново го връща по родните места.  Мобилизиран  е и изпратен в Скопие. По това време Македония   става част от новите български административни територии. Там той се занимава с организацията на медицинското обслужване. Бил деен мъж, обичал професията си, мразел войната и насилието.

Когато нацистите окупират България през 1941 г., те започват да изпълняват своя ужасяващ план за унищожаване на евреите, което предизвика страх и отчаяние в еврейската общност. Сред този хаос е и д-р Костов, който изплува като фар на надежда.

Личната позиция на д-р Костов е категорично против антиеврейските и дискриминационни политики спрямо евреите. Той се противопоставя на тази дискриминация и предлага да уреди на еврейските си колеги работа в малки и отдалечени места. Така се опитал да ги предпази и в същото време да им осигури препитание – по това време на евреите им е забранено да работят.

След подписването на споразумението за депортация на евреите от Белев, комисар по еврейски въпроси и Теодор Данекер, представител на Айхман в България, през февруари и март 1943 година българската полиция събира над 7000 евреи в складовете на тютюневата фабрика „ Монопол“ в Скопие, за да ги депортира в лагерите на смъртта.

Д-р Костов  разбира, че отново е време за действие, защото неговите еврейски приятели и колеги са изправени пред нова заплаха- много по- голяма този път. Пише настойчиво на българските държавни служители и предупреждава, че ще се разпространят епидемии, ако еврейските медицински специалисти бъдат депортирани. След получаване на отрицателни отговори от директора на полицията в Скопие и от министерствата на вътрешните работи и здравеопазване, д.р Костов лично отива до София, за да направи всичко възможно да подсигури свободата на колегите си. Умолява, убеждава, заплашва, че ще напусне поста си…. използва всички средстава, но постига това, за което е отишъл. Молбата му е удовлетворена и от София изпращат заповед за освобождаване на евреите – лекари и фармацевти. Така Атанас Костов успява да освободи своите колеги.

            След няколко дни Берлин съобщава на германския консул в Скопие за реда за освобождаване на евреите лекари и фармацевти от лагера. Но евреите не се съгласяват да напуснат без семействата си. Смелият мъж взима присърце това искане и подновява усилията си да го осъществи. Оново показва, че не се страхува да застане на страната на справедливостта и  доброто. Той получава разрешение от българското правителство и така спасява 58 души.

            Неговите невероятни героични действия не само спасяват животи, но и изпращат силно послание към света. Д-р Атанас Костов показва, че обикновените хора, водени от състрадание и силен морал, могат да се издигнат над жестокостите на войната и да окажат значително влияние. Неговата непоклатима вяра в човешките права блести през мрака, вдъхновявайки другите да предприемат действия срещу несправедливостта.

Като признание за смелите си действия, д-р Костов получава множество признания и отличия след войната. Въпреки това той остава смирен, като винаги подчертава, че всеки би направил същото на негово място. Неговата скромност  допринася за дълбокото въздействие на  историята му, напомняйки ни, че героите могат да бъдат намерени на неочаквани места.

Баща ми разказваше, че след края на войната и при новия режим всички спасени са застъпват и помагат на своя спасител до смъртта му през 1961 година.

Обичах да слушам историите, които разказваше татко! Научавах  много за своя народ; за изпитанията, през които е преминал; за хора, чиито имена са свързани с нашето спасение. Точно тези истории никога няма да забравя и ги разказвам на децата и внуците си – защото истината трябва да се знае, историята трябва да се помни!     

Използвана литература:

  1. Даниела Колев,, България-Израел. Разкази за две страни и две епохи’’
  2. Виртуална библиотека на Център ,,Алеф“

 

378 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

април 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Ad
Ad