Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Християна Германова, 12 клас, ПГЧЕ „Васил Левски“, гр. Бургас

Списъкът на Атанасов

 

I

 

03.07.1940г.  Париж, Франция

   Студеният дървен лък преминаваше бавно, но болезнено по отпуснатите струни на старата цигулка. Из кухата ѝ утроба се носеше безгласното стенание на ония, чийто глас войната бе заглушила. Подобно на свещена молитва, то се издигаше нагоре към небето, окрилявано от тихия шепот на младия цигулар: ,,Господи, помогни ми, за да им помогна и аз!” .  Боян сне цигулката от рамото си и погледна към догарящата восъчна свещ. Кроткият  ѝ пламък осветяваше угрижените очи на младия мъж.  За последно  той  разгърна тефтера си и погледна към списъка с имената на мъжете, които се опитваше да спаси.

,, ….

  1. Атанас Андонов, роден в Пловдив на 04.01.1905
  2. Аврам Несимов, роден в София на 08.02.1924г.
  3. Борис Пилософ, роден в София 06.03.1925г.

                                                                                              …. „

– Помогни ми, за да им помогна и аз, Господи. – Прошепна отново цигуларят  и затвори вратата на кабинета си.

 

II

 

Дъждовните капки се стичаха по железопътните релси, оставяйки след себе си звънливия шепот на дъжда. Прохладният бриз бе някак различен в ранното утро. Той събаряше цилиндрите на бързащите мъже и огъваше чадърите на дамите в опит да привлече вниманието им. Търсеше някого на когото може да разкаже за страданията на ония, чиито лица бяха покрити  с траурното було  на войната, но уви – единствено го слушаха множеството безмълвни куфари, наредени на перона. Боян погледна нетърпеливо към  големия часовник, който се намираше пред девети коловоз. Дъхът му секнеше от бушуващото в гърдите му вълнение, но и от коварната примка на страха, която пронизваше кожата му със студените си вериги.

– Хер Атанасов? –  плътен мъжки глас  привлече вниманието на Боян.

– Добър ден, генерал Шмидт! – поздрави  го развълнувания мъж и допълни:

– Благодаря ви, че отделихте от времето си.

– Въпросът, който желаете да обсъдим налага уединение, Хер Атанасов. –  отвърна  хладнокръвно немеца. – Нали не предполагате, че кафето на парижката гара е мястото, където ще се реши съдбата на вашите български еврейчета? Заповядайте в кабинета ми.

 

III

 

– Ще пиете ли нещо, хер Атанасов? – предложи набързо немецът, докато настаняваше госта си.

– Благодаря за гостоприемството, но ще откажа, генерал Шмидт.

– В такъв случай ще карам по същество.

 Немецът  посочи лежащата на разхвърляното си бюро червена папка, върху която беше написано: ,, Atanasovs Liste”,  след което  каза :

– Разгледах списъка ви. Това което ме смущава е присъствието на двадесет еврейски имена в него.

– И какво смущаващо намирате в това, хер генарал?

– Като представител на българското консулство навярно сте запознат с отношението на немската страна към еврейския народ. Ако не сте, ще ви запозная.

– Хер Шмидт. – започна придобилият изведнъж увереност Боян. – До този момент Българското царство не е издало закон, който да ограничава правата и свободите на еврейските  граждани.  С оглед на тези факти не мисля, че има проблем  за двадесетте души, които споменахте преди малко.

 – За да допусна българските ви еврейчета през териториите, владение на фюрера, трябва да се допитам до по-висша инстанция.

    Вълнението отново забушува в гърдите на Боян. Желанието му да помогне на онези уплашени мъже,  които се опитваше да спаси в това нехуманно военно време, скърши коварната примка на врата му. Боян се усмихна, след което каза:

– Генерал Шмидт. Ако ние не се справим с такъв дребен проблем, касаещ издаването на няколко паспорта, то защо са ни назначили на тези позиции?

Думите на Боян поласкаха егото на високомерния му събеседник. Лека усмивка огря студеното лице на генерал Шмидт.

–  Успяхте да ме спечелите, хер Атанасов. Ще издам паспортите и ще уредя въпроса с транспорта. Мисля че ще бъда готов до месец и половина, което означава, че лицата от списъка ви ще бъдат транспортирани до България.

– Радвам се, че успяхме да се споразумеем. – отвърна  Боян.

– Но, почакайте хер Атанасов, това не е всичко. – Шмидт постави пред младия мъж лъскава писалка и лист хартия, след което продължи: –  Ще ви помоля писмено да се съгласите с условията на нашата договорка, за да започна оформянето на документацията още днес.

– Колко ще ми струва тази услуга? – попита Боян.

– За три вагона трета класа и двадесет паспорта дължите 33000 райхсмарки.

Сърцето на Боян се сви. Сумата бе непосилна както за българското консулство, така и за младия секретар. Забелязал тревогата на своя събеседник, Шмидт допълни:

– Ако не ви устройват условията, хер Атанасов, може да предадете еврейчета на немската страна. В замяна на това безплатно ще транспортираме другите лица от списъка.

– Съгласен съм с първото предложение, което ми отправихте. – отвърна  решително  Боян и без повече  колебания  постави подписа си в левия ъгъл на документа.

 

IV

 

15.08.1940 г. , Париж, Франция

Прохладната нощ танцуваше своя тайнствен танц със сенките на парижката гара. Тяхната игра внимателно съзерцаваше Боян. Макар тялом да бе във влака, духът му танцуваше с ухаещия на свобода среднощен бриз.

– Взе ли всичко, Атанасов? –  попита седящия  пред прозореца на влака мъж.

– Така мисля, Калинов. –  отнесено отвърна Боян.

– Ами цигулката ти?

– Продадох я. – равнодушно отвърна Боян, след което допълни –  Надявам се, че прадядо ми ще намери сили да ми прости, Калинов. – Боян замълча за момент. Крайчета на устните му образува лека усмивка.

 – Знаеш ли, Калинов? Наруших семейния, царския, та дори своя принцип в името на едно красиво и възвишено дело – да помогна на ония изплашени, гладни и търсещи закрила мъже, които приютихме преди два месеца в консулството. Аз успях! Спасих ги!

– Не съм срещал по-смел, достоен и благороден човек от теб, Атанасов! – промълви едва Калинов.

Влакът изръмжа, за да даде знак, че потегля.

– Трябва да тръгвам, приятелю. –  каза Атанасов.

Калинов помаха на своя колега. Той дълго съзерцаваше чезнещия в нощта влак.

 

V

 

30.08.1970 г. , София, България

   В ранните часове на неделния следобед Боян разхождаше своето внуче из софийския парк. Когато се измориха от дългата разходка, дядо и внук седнаха на една сенчеста пейка.

– Господин Атанасов.- провикна се някой развеселено. Боян се обърна. Очите му съзряха възрастен мъж, който също разхождаше своето внуче.

– Господин Атанасов, помните ли ме? – развълнувано попита непознатият.

Боян се вгледа в мъжа, след което продума:

– Лицето ви ми е познато, но не мога да си спомня дори името ви. Простете ми.

– Господин Атанасов, аз съм Борис Пилософов. Вие спасихте живота ми в онова неприветливо лято на четиридесета година в Париж. Приемете моите искрени благодарности!

От очите на двамата мъже потекоха сълзи от умиление.

 

П. С. Посветено на делото Боян Атанасов

9 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

април 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Ad
Ad