Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Християна Николаева Германова, ПГЧЕ ,,Васил Левски“ – Бургас

АНГЕЛЪТ, КОЙТО УШИ МОИТЕ КРИЛЕ

В памет на един забравен герой в българската история

 –Настъпи сетният ми час.– помисли си Исак.- Тя пристигна благополучно. Успя да ме намери в тази  порутена барака, изградена от прогнили тухли, скрепени с твърдия цимент на гнева и омразата. Пристъпваше  тихо, мислейки си, че не я чувам. Усещах спаружения й аромат  на гниеща плът и някогашен остатък от ухание на лавандула. Но почакайте малко, нима това е краят? Представях си, че когато този миг настъпи ще лежа в меки постели, а не на прогнил  дюшек. Мислех си, че ще бъда заобиколен от семейството ми, а не от компания  плъхове и хлебарки. Надявах се, че жена ми ще ми шепне нежни слова, докато държи ръката ми, а не съм и предполагал, че ще си отида под сонатата на къркорещи от глад черва и тракащи от студ зъби.

   Юмрукът на Исак се сви, събрал в себе си гнева, болката и омразата, трупащи се в сърцето му  от деня на конвоирането му към лагера в Сомовит. От пъстрите му ириси една след друга тихо се търкулнаха солени сълзи. Студена вълна на отчаяние  прониза гърдите му. Той си пое дълбоко въздух.  В ноздрите му нахлу серистата смрад на война, която бе обгърнала със своето траурно було цяла Европа. Когато отвори очи погледна към едва мъждукащия газов фенер, който осветяваше празната постеля на Авраам.  В миг усети парлива, но нежна ласка по лявата си буза. Смъртта се бе надвесила над него и го милваше с кокалестите си пръсти. Исак  погледна право в онези нейни черни, безкрайно дълбоки ями, на чието място някога бяха шарели топли и изпълнени с живот кехлибарени очи. Смъртта му се усмихна някак приветливо, подсказвайки му, че наближава краят на неговите мъки.

  –От друга страна -прошепна младежът.- Няма повече да копая и да пренасям камъни. Всеки ден ще ставам рано и ще помагам на татко в кантората. След края на работния ден ще вечерям вкусна фасул чорба. За десерт ще си намажа от прасковеното сладко на баба върху прясно изпечения хляб на кака.

Блажена усмивка изгря на пропитото от мъка лице на бълнуващия младеж. Натежалите  му  клепачи  плавно се затвориха.  Исак тръпнеше в очакване да почувства  онзи душевен мир, за който му бе говорил професор Иванов по време на лекциите за човешкия дух.

    –Братко, събуди се! Бай Симдо е тук! Тук е! -нечий тих спасяващ вик проникна в неприветливата стая като топъл слънчев лъч.

    –Отиди без мен, Аврааме, нямам сили да дойда -простена Исак.- Младежът се зави през глава, обърна гръб  на своя другар и отново се опита да се свърже със своя        най-верен спътник от началото на войната –самотата. Тя се криеше в тъмните ъгли на мухлясалата стая  и се появяваше в малките часове на нощта, докато Исак бе в плен на собствените си  мисли. Усетеше ли аромата й на жасмин и меките й като коприна длани, той полагаше глава в скута й, унасяйки се в дълбок сън – до първата тръба в пет сутринта.

   –Исак, братко мой, въпросът не търпи отлагане! Бай Симдо се е прокраднал до тоалетните и е казал на малкия вагабонтин, Алберт, че трябва на всяка цена да говори с нас!

­­­­  –Добре Аврааме,  ами ако ни хванат? Не искам да умра в ръцете на ония пияни отрепки, надзирателите!

   –Никой не те пита какво искаш Исак!- повиши тона си Авраам.- Нито теб, нито мен, нито споделящите нашата съдба!

   –Бай Симдо ни очаква на южния портал. – довърши  той след кратка пауза.

Болезнена въздишка  излезе из гърдите на Исак. Не намираше подходящите думи, с които да отвърне на Авраам. А и да успееше, те щяха да застанат в гърлото му като твърда бучка сух хляб.

  –Хайде да тръгваме. – продума накрая Исак.

   Нощта бе спуснала гъстото си мъгливо було, сякаш се  опитваше  да прикрие срама на малкото крайдунавско селце. Лютата песен на пронизващия леденостуден вятър, кършеше слабите и немощни клони на голите дървета. Но дори суровата февруарска нощ не бе достатъчно силна, за да прекърши духа на двамата младежи. Подпирайки се на рамото на своя другар, Исак пристъпваше бавно, но смело, по скованата от студ земя. В съзнанието му завинаги щеше да остане онази неделя сутрин на девети март 1941. По онова време той се намираше в квартирата си в София. Докато пиеше кафето си, пращящото радио ,,Пионер” съобщи за включването на България във войната. В този миг вътрешният свят на двадесет-годишния студент по философия, Исак Шагал, се преобърна на 359 градуса. Дори звукът на нежните дъждовни капки придоби друг облик – на свиреп сипей от куршуми и чудовищен тътен от снаряди.

  –Братко. -прошепна Исак.- Силите ми ме напускат. Ще издържа не повече от седмица. Имам едно последно желание преди да си отида. Когато предам Богу дух, вдигни постелята ми. Там крия Библията, която ми даде бай Симдо. Когато я отгърнеш на Бит. 2:22-241 ще намериш кафяв плик. Предай го на Гергана.

    –Няма да го предам. -смъмри едва в отговор Авраам.- Ти ще й го предадеш лично, защото знам, че скоро…

   –Скоро? -прекъсна го ядосаният Исак.-  Братко не ставай смешен! Почти две години сме в този лагер. Всеки ден слушахме за това прословуто скоро от хора, които вече не са сред нас: “Скоро ще ни освободят, още ден, още два… “. Знаеш ли, че отначало и аз живеех в тази сладка заблуда? Но съдбата ме вразуми по възможно най-жестокия начин, отнемайки ми най-ценното което имах – семейството.

Последва кратка, но болезнена пауза. Този път Авраам не смееше да продума, защото знаеше, че зад думите на Исак всъщност се криеше не малка доза истина.

  –Нищо чудно още утре да ни натоварят във вагоните за Аушвиц.- довърши накрая Исак.

  –Момчета, ела те, тук съм! -немощният шепот на Бай Симдо отекна в нощта, прекъсвайки  разрастващия се спор между двамата младежи.

Бегла усмивка изгря на лицето на стария шивач, когато двамата младежи се доближиха до него.

  –Деца, радвам се ди ви видя, как сте? – попита старецът.

–Аз съм добре бай Симдо, но Исак нe e. – отвърна Авраам.

Бай Симдо въздъхна. Той хвана с треперещите си ръце дланите на двамата младежи.

  –Ще карам по същество, защото всяка секунда е ценна. – директно започна шивачът.-Вие сте ми като синове, не веднъж съм го споделял с вас. Именно затова мога да ви се доверя и да ви възложа да предадете моето съобщение на всички лагерници. Дните на лагера в Сомовит, Табакова чешма и Кайлъка  са преброени, деца. Аушвиц е освободен. Съвсем скоро всички ваши братя и сестри ще бъдат свободни!

  Исак прегърна бай Симдо, без да продума. За първи път от началото на  тази безсмислена война в очите на Исак напираха сълзи от щастие. Той пое студения февруарски въздух в опит да овладее своите емоции. Този път усети онзи аромат, който се бе запечатал в съзнанието му преди началото на войната – уханието на вярата, надеждата и любовта.

  –Само ми обещайте, че няма да ме забравите. Добре сте ми дошли на гости у дома. Всички вие сте част от моето голямо семейство! Дори и малкият вагабонтин Алберт!

  –Непременно ще ти погостуваме, Бай Симдо– рече Авраам.

  –Бай Симдо -промълви Исак и хвана дланите на стария шивач.- Благодарим ти от името на всички за добротата, доблестта и смелостта ти! Надявам се, че Бог също е оценил това, което направи за нас! Бъди благословен, татко!

От очите на Бай Симдо потекоха сълзи от умиление.

–До нови срещи, деца! – Продума той.

Силуетите на двамата младежи и стария шивач се изгубиха в ранните часове на първото мартенско утро.

 

1 И Господ Бог създаде жена от реброто, взето от човека, и я доведе при човека. И човекът каза: Ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; Тя ще бъде да се нарича съпруга, защото е отнета от съпруга си. Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и те ще бъдат една плът. (Бит. 2:22-24)

251 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

юни 2024
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Ad
Ad