Едва след премиерата режисьорът разбира, че героят на филма му е жив
С появата си през декември 1997 г. италианският филм „Животът е прекрасен“ разплака целия свят. Едва след премиерата, обаче, режисьорът на филма Роберто Бенини разбира, че всъщност е разказал истинската история.
Филмът пресъздава невероятната съдба на едно еврейско семейство – мъж, жена и тяхното малко дете по време на Втората световна война. Бащата и майката са изпратени в различни концлагери. По чудо бащата спасява своя 5-годишен син, като го взима със себе си и го укрива в концлагера, като през цялото време говори на детето, че то трябва да се крие, да шепне и да не плаче, защото това е… „игра“!..
Едва след излизането на филма на екран от Централния архив на САЩ изравят документи, в които се оглежда истинската история на полския евреин Юзеф Шлайфщайн. Журналисти тръгват по следите на историята и откриват, че Шлайфщайн е жив, 56-годишен американски гражданин, записан под името Джоузеф Шлайфщайн. За пръв път той разказва своята потресаваща история. Самият Бенини твърди, че никога не е подозирал за съществуването на този човек.
Филмът „Животът е прекрасен“ е удостоен със „Сезар“, има две награди от Американската филмова академия и наградата на БАФТА за актьорската игра на Бенини във филма, където той е в ролята на бащата. Песента от филма – „La vita e bella“ се превръща в шлагер.
Каква е истинската житейска история на Юзеф:
Юзеф Янек Шлайфщайн е роден на 7 март 1941 г., в семейството на полските евреи Израил и Естер Шлайфщайн, в еврейско гето, близо до полския град Сандомир.
През юни 1942 г. евакуират мъже и жени от гетото да работят в оръжейната фабрика в Ченстохов. Между тях са и родителите на малкия Юзеф Янек, който е само на годинка. Известно е, че „безполезните за работа“ – децата и старците били отправяни от нацистите направо в газовите камери. Ето защо родителите на момченцето навреме скриват сина си в едно мазе, заедно с една котка, която да лови мишките, за да не хапят детето. Година и половина Юзеф оцелява в тъмното помещение, само в компанията на котката. Родителите му го навестявали само да го нахранят.
През 1943 г. евреите, работещи във фабриката в Ченстохов, са депортирани в концлагера Бухенвалд. Бащата на Юзеф го скрива в торба с дупки, за да може да диша, и му казва дори да не шава, защото когато свърши „играта“, ще го награди с… три захарчета!.. Още с пристигането на евреите в Бухенвалд децата и старците в групата били разстреляни. Майката на Юзеф е препратена в концлагера Берген-Белзен. Бащата се чудел къде да скрие синчето си. Помагат му немци антифашисти от лагера.
Скрили детето и му носели хляб и дъждовна вода – кой когато може. Юзеф вече бил свикнал да не говори, а само да шепне. А баща му при всяка среща му напомнял, че трябва да спазва „правилата на играта“. Юзеф се научил никога да не плаче. Затова пък баща му едва скривал сълзите си при всяка тяхна среща.
По време на един обиск, обаче, началникът на охраната открива момченцето. По една щастлива случайност той имал дете на възрастта на Юзеф и затова изпитал някаква симпатия към него. Така решил да не съобщава на шефовете си. Тайната за съществуването на Юзеф почнала да става публична. Помежду си съзаклятниците наричали детето „талисмана на Бухенвалд“.
Когато в концлагера идвали официални лица, скривали момченцето. По този начин концлагеристите укривали още двайсетина деца, между които 4-годишният по онова време Стефан Цвайг – не писателят, а бъдещият известен полски кинооператор с това име. Него пък криели в отделението за болни от тиф. И той оцелява по чудо. Немците избягвали да влизат в това отделение, за да не се заразят.
През февруари 1945 г. , няколко месеца преди края на войната, Юзеф по непредпазливост излиза на двора. Забелязва го началникът на лагера и веднага издава заповед детето да бъде изпратено в газова камера. Бащата на Юзеф пада на колене пред него и го моли за отсрочка от два дни, за да се сбогува със сина си. В замяна на това обещава да изработи удобно седло за коня на немеца. На Юзеф пак му провървява по чудо – още същия ден връчили заповед на началника, че го пращат на Източния фронт. Концлагеристите скриват детето в болницата. Там то дочаква освобождаването на оцелелите от Бухенвалд – на 11 април 1945 г.
След края на войната Израил Шлайфщайн открива и жена си Естер, която била препратена в Дахау и също оцелява като по чудо.
През 1947 г. Юзеф Янек Шлайфщайн става най-малкият свидетел по делото срещу охранителите на концлагера Бухенвалд. През 1948 г. цялото семейство се премества да живее в САЩ. По последни сведения от руска медия през 2017 година 76-годишният Юзеф/Джоузеф Шлайфщайн е жив и живее в Ню Йорк.
Автор Еми МАРИЯНСКА
Източник и снимки от https://impressio.dir.bg
