Соломон ибн Габирол е една от забележителните фигури на еврейската школа за религиозна и светска поезия по време на еврейския Златен век в мавританска Испания. Той е и важен неоплатонически философ, поет и кабалист, живял и творил в Андалусия. Роден е в Малага, Испания, около 4782 г по еврейския календар (1021 г.) и умира във Валенсия, Испания, на 36 или 37 години. Той винаги подписва произведенията си с прякора „ал-малаки“, нещо като „ел де Малага“. Известен е и с латинската форма на името си Авицеброн. Той е един от първите философи в Европа, които се занимават с неоплатонизма и се опитва да го свърже с еврейската философия. Някои от концепциите му са поддържани от Бонавентура, Дънс Скот и Джордано Бруно, но и критикувани – от Алберт Велики и Тома Аквински.
Въпреки краткия си живот, Соломон ибн Габирол печели голяма слава приживе и още повече след смъртта му, когато неговите писания стават по-известни.
Соломон, който загубва родителите си в ранна възраст, продължава с изучаването на Талмуда, в което намира единствената си утеха. Младият Соломон е пламенен учен и владее иврит, както и арабски езици и граматика. Той също така изучава астрономия, геометрия и философия:
Ибн Габирол започва да пише еврейска поезия като много малък. На 16 -годишна възраст той пише известна поема, която започва с думите „Аз съм господар и Песента е мой роб“. Това стихотворение, озаглавено „Azharoth“, се основава на заповедите на Тора Таряг (613) и е включено в службата Shovuoth. През същата година прочутият учен Рав Хал Гаон умира във Вавилон, а Соломон ибн Габирол пише четири некролога за смъртта на този велик човек.
Ибн Габирол пише възхвали на равин Самуил Ханагид, а също и на друг еврейски министър, Йекутиел ибн Хасан от Сарагоса. Последният става приятел и покровител на Ибн Габирол. За съжаление Ибн Хасан среща насилствена смърт чрез фалшиво обвинение от враговете си. Ибн Габирол, който по онова време е на около осемнадесет или деветнадесет години, съчинява трогателна похвала за загубата на приятеля си.
Еврейската поезия на Ибн Габирол черпи от традициите на арабските стихове, заемайки метрики, схеми за рими и образи. Неговата светска поезия се разпространява широко, а религиозните му стихове са включени в еврейските молитвеници. Той е най -известен със своята дълга предана поема Keter Malkhût („Короната на кралството“); много еврейски молитвеници включват това стихотворение за рецитиране на Йом Кипур. Освен „Azharoth“, в молитвеници са включени и неговите „Shir Hakovod“ (Песен на славата) и „Shir Hayichud“ (Песен на единството). Ибн Габирол също така създава „Кинот“ /погребални песни/ за разрушаването на Храма и тежкото положение на Израел.
Животът на Ибн Габирол не е много щастлив, защото той е самотен млад мъж с чувствителна душа. Той не се поколебава да използва своите поетични дарби, за да осъди липсата на еврейски настроения на някои видни членове на общността му. В резултат на това се сдобива с много врагове, които правят живота му в Сарагоса нещастен. В крайна сметка Ибн Габирол е прогонен от родния си град и прекарва няколко години като скитник, без късмет, страдащ от много житейски изпитания. Не е изненадващо, че в стиховете му има нотка на горчивина, но това често е придружено от чувство за хумор.Само на 23 години Ибн Габирол написва книгата си „Tikkun Middoth Hanefesh“ (Подобряване на качествата на душата). Приблизително по същото време той пише и „Mivchar Hapeninim“ (Избор на перли). И двете са написани на арабски и по-късно преведени на иврит от Юда ибн Тибън. В тези книги Ибн Габирол представя колекция от морални поговорки и максими от еврейски и нееврейски източници. Най-известната книга на Ибн Габирол е „Mekor Chayim“ (Произход на живота), която той пише около 28 -годишна възраст, отново на арабски. Това е философско произведение, придобило голяма популярност в латинския си превод „Fons Vitae“ (Източник на живота). Арабският оригинал е загубен, но латинският вариант е запазен изцяло и през 1926 г. е публикуван в превод на иврит.
Смъртта на Ибн Габирол е обвита в мистерия. Легендата разказва, че загинал по същия начин, както равин Джуда Халеви – стъпкан до смърт от арабски конник. Според друга легенда е убит от мюсюлмански поет, който ревнувал поетичните дарби на Габирол и който тайно го погребал под корените на смокиня. Дървото дало плодове в изобилие и с изключителна сладост.
На името на Соломон ибн Габирол е кръстена най-голямата улица в Тел Авив, Израаел. Тази година /2021 / родният му град Малага чрез поредица от събития празнува хилядата години от раждането на великия испано-еврейски поет и философ. Улица Alcazabilla е домакин на първата от многото инициативи за прослава на ибн Габирол: литературни четения на негови творби и откриване на паметник – статуя, направена от американски скулптор Рийд Армстронг през 1970 г. В края на четенията кметът на Малага Франсиско де ла Торе заявява, че възраждането на статуята на Ибн Габирол дава на Малага „реален образ на отворен космополитен град, включващ култури и толерантност“. „Беше преди, продължава и днес и ще бъде утре, това е един от активите на града“, изтъква в словото си той.
Източник и снимки: Антонио Перез от „ЕSTREYA” Българо-Испански културен център, https://bg.wiki2.wiki/, https://www.tripadvisor.com/, https://www.potagayrimenkul.com/, https://www.123rf.com/
Антонио Перез е основател и управител на Българо-Испански културен център ЕSTREYA”, приел за мисия да опазва и популяризира сефарадското наследство в България. В него не само могат да се учат испански и каталонски езици, но и се дава възможност за опознаване на различните култури на испанския свят чрез различни дейности, свързани с испаноезичната култура, гастрономия, традиции, обичаи и др.