Център за еврейско-българско сътрудничество

СПАСЕНИ, А НЕ САМО ОЦЕЛЕЛИ!

Българските евреи не са просто оцелели. Те са спасени! Българското общество е в дълг към техните спасители – Праведниците, за чийто живот, стремежи и съдби се знае малко.

Това е мнението Асен Милчев, наследник на един от българските Праведници на света, дългогодишен журналист, редактор, издател и автор на редица литературни и научно-популярни произведения.

Асен Милчев проследява развитието на Националния ученически литературен конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”, организиран от Център „Алеф” и счита, че в България расте достойна смяна на литературното поколение, към което принадлежи.  За да помогне на участниците в VIII-ия литературен конкурс на тема: „Ще ви разкажа за моя спасител”, да разшири познанието им за историческите събития от времето на Втората световна война Асен Милчев предлага няколко конкретни и ясни отговора на важни въпроси, свързани със съдбата на българските евреи и техните спасители.

Предлагаме на участниците в VIII Национален ученически литературен конкурс на тема : „Ще ви разкажа за моя спасител”  монографията на Асен Милчев без редакторска намеса.

Холокостът и спасяването на българските евреи

VIII национален ученически литературен конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла Вселена”

Спазвайки своите добри традиции, Центърът за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” в Бургас обяви VIII Национален ученически литературен конкурс :„Който спаси един човешки живот, спасява цяла Вселена”. Темата на надпреварата за художествен разказ е: „Ще ви разкажа за моя спасител” (повече за конкурса на www.alef-bg.org ).Това е разширение на обхвата на миналогодишния конкурс, в който участниците създаваха произведения, вдъхновени от българските Праведници на света (общо 20 души). 

Като пряк наследник на един от тези Праведници – дядо ми е Асен Суйчмезов, чието име нося, и е един от тези Праведници, взех отношение към резултатите от конкурса, в който  многобройните участници създадоха редица чудесни творби. Но заедно с това отбелязах, че тези млади хора не са достатъчно информирани за събитията, свързани с Холокоста, както от политическа, така и от чисто човешка гледна точка. И отговорно за това е обществото, което трябва да отдели подобаващо място на този въпрос, за да възтържествува истината.

С желание да се разшири познанието на участниците в конкурса ще се опитам да дам достатъчно ясен отговор на няколко важни въпроса,  свързани със съдбата на българските евреи по време на Втората световна война, без да претендирам, че това е единствената правдива гледна точка:  Колко жесток е бил антиеврейският Закон за защита на нацията? Имало ли е „държавен Холокост” у нас? Какъв е бил режимът в т. нар. Еврейски трудови дружини?  По разбираеми причини може би аз съм пристрастен в оценките си, но ми се иска да дам думата и на наши съграждани евреи, преки свидетели на тези събития, с които съм разговарял, или на хора, оставили писмени свидетелства за случилото се. 

Какво разказва историята?

Всеизвестно е, че ако искаме да разглеждаме обективно исторически събития, преди всичко не трябва да си задаваме въпроси от рода на „Какво ли щеше да стане, ако…Няма да спрем да повтаряме:  В историята няма „ако”, има само свършени факти. И още нещо: трябва да се опитаме да влезем в главите на тези политически и военни умове, които понякога са били принуждавани да взимат съдбоносни решения, и възможност да бъдем по по-снизходителни към тях. Едва ли някой от тогавашните държавни мъже е тръгнал съзнателно да наврежда на страната си, а по-скоро понякога преценките им не са били правилни, като не бива да изключваме и някои извънредни обстоятелства и дори странични фактори и малшанс, които са изигравали решаваща роля. И така, каква е била историческата обстановка в ония времена?

30-те и 40-те години на миналия век са изключително интересно и динамично време. В очакване на неизбежната бъдеща голяма война, чиито основи са положени с подписването на несправедливия Версайски мирен договор (част от него е и Ньойският диктат), който тласка победените държави към реванш. Кипи трескава дипломатическа дейност. Подготвят се нови военни съюзи. Станали алчни, след като са оглозгали територията на България в резултат на двете национални катастрофи в балканските и Първата световна война, съседите ни продължават да се държат враждебно към нас. Това е време, което ще роди герои и предатели, ще даде простор на може би най-големите палачи в историята на човечеството – Хитлер и  Сталин. (Тъй като историята се пише от победителите, обикновено се изтъкват големите заслуги на големия диктатор за победата на Съветския съюз във Втората световна война, подминавайки срамежливо огромните му престъпления. А става дума за десетки милиони жертви срещу собствения му народ и народите, през които е преминала и се е застояла Червената армия).

Всичко започва на 23 август 1939 г., когато в Москва е сключено Споразумението за ненападение между Съветския съюз и Германия (така наречения по името на външните министри на двете страни Пакт Молотов-Рибентроп). То има  решаващи исторически последици за съдбините на света. Както става по-късно известно (дълго време Съветският съюз отричаше съществуването на тайните клаузи в него), според договора двете авторитарни държави си поделят териториално и на сфери на влияние голяма част от Европа. На 1 септември 1939 г. избухва Втората световна война, двете тогава съюзнически по договор страни нападат от две страни Полша и я разкъсват. Едновременно с това те разгръщат ожесточена битка помежду си да привлекат на своя страна балканските държави, в това число и България.

На 27 септември 1940 г. в Берлин е подписан Тристранният пакт  – военно-политически съюз между Германия, Италия и Япония, към който по-късно се присъединяват Унгария, Румъния, България, Словакия и Хърватия –  държави, повечето от които се чувстват ощетени от несправедливата Версайска мирна система от договори след края на Първата световна война. Целта му е да се ревизират тези договори и да се създаде Нов световен ред.

Като използва благоприятната обстановка, на 7 септември 1940 г., под диктата на съюзниците СССР и Германия, България сключва с Румъния Крайовската спогодба, чрез която си възвръща по мирен път отнетата й след Междусъюзническата война през 1913 г. Южна Добруджа. (Това събитие впоследствие играе решаваща роля за съдбата на новите поданици на цар Борис III евреи, които избягват депортация в лагерите на смъртта). Така на  фона на разширяващите се военни действия в Европа нашата страна се стреми да запази неутралитет и да използва ситуацията в своя полза. В края на 1940 г. БКП (к) провежда т. н. Соболева пропагандна акция (по името на съветския дипломат Аркадий Соболев) в подкрепа на предложения от Съветския съюз на България пакт за приятелство и взаимна помощ. Балансирайки между съюзниците Германия и Съветския съюз, България отказва, което се оказва много далновидно, тъй като малко преди нас  подобни предложения са направени на ЛитваЛатвия и Естония, които впоследствие през същата 1940 г. са анексирани от СССР.

1 март 1941 г. Под заплахата на една 200-хилядна немска армия, застанала на северната ни граница и готова да нахлуе у нас, Царство България подписва Тристранния пакт и влиза във Втората световна война на страната на най-могъщата в момента военна сила на планетата –  Третия райх. (Да си припомним какво стана със съседите ни Югославия и Гърция, които отказаха да пропуснат германската армия през своя територия – за броени дни те бяха прегазени). Още повече, че Съветският съюз не възразява срещу този акт. Дори нещо повече: обявява, че по-късно и той ще влезе като страна в него.

Във времето между двете световни войни национализмът във всичките му форми е във възход. По примера на италианските фашисти и немските националсоциалисти из цяла Европа (а и света) се роят множество партии, партийки и движения – от автентични до бутафорни имитации. В България съществуват широк спектър патриотични организации, като умерените „Отец Паисий“, през по-крайните „Ратници за напредъка на българщината“, „Съюз на българските национални легиони”, и до казионната „Бранник“, която постепенно приобщават в себе си всички останали. Съществува дори Българска Работническа Национал-социалистическа Партия (като в нацистка Германия), макар и маргинална. Членовете на тези организации далеч не са само политически крайни или незначителни хора – в тях участват активно и университетски преподаватели, бивши военни, писатели, интелектуалци и журналисти.

Законът за защита на нацията е внесен от тогавашния министър-председател проф. Богдан Филов и е в сила от януари 1941 г. Създаден под влияние на тези така характерни за епохата крайни националистически идеи, и на изключителен натиск от страна на нацистка Германия, законът е насочен срещу онези, които биват възприемани по някакъв начин за заплаха за национализма. Под немско влияние евреите се считат за основна заплаха. Организации като масонството и сродните му, ротарианците, ционистките организации, също са обявени извън закона. Посочените в него са обявени за врагове на нацията и са заплашени от конфискация на имущество и дори разселване, включително в трудови лагери – т.е. нарушават се техни конституционни права. Но за разлика от немското законодателство тук липсват расистки текстове. А това коренно променя нещата и обяснява до голяма степен отношението на българите към техните съграждани евреи. И дава отговор на въпроса „Имало ли е „държавен Холокост” в България? Не, не е имало. И причината затова е българското общество, което не е останало равнодушно към съдбата на „своите” евреи, а се е опълчило – отначало срещу   самия несправедлив Закон за защита на нацията, а после и срещу зловещия  нацистки сценарий за депортирането им в лагерите на смъртта.

1.

Ето какво разказва в спомените си от онова време известният израеласки общественик и писател Самуел Ардити (1935), племенник на Нобеловия лауреат за литература Елиас Канети, който през целия си живот не крие симпатиите си към България, откъдето е запазил незабравими спомени от детството си в Русчук. Ардити е автор на книгите „Човекът, който изигра Хитлер: цар Борис III – гонител или приятел на българските евреи“ и „Спомени от годините на Холокоста (1940-43):

Това ми се случи много отдавна, на 07.03.1943 г., в София, на ъгъла на улиците „Нишка“ и „Братя Миладинови“. Майка ми викна мен и брат ми и ни обясни, че ще ни вземат в Полша, за да ни убият. Тя ни приготви по една раничка, с няколко бучки захар, фланели, бельо и чорапи.

Легнах да спя и горещо прегърнах раничката. Бях на 7 и половина години, не бях още започнал живота си, дори още не бях целунал момиче, страхотно ми се искаше да живея. Чакахме злодеите, които обикновено идваха в два часа сутринта… Но една „невидима ръка“ спря полицаите. Те останаха долу, не се качиха на втория етаж. По-късно, когато пораснах, разбрах, че дължа живота си на българския народ и царя на българите – Борис III.

Самуел Ардити е ревностен защитник на каузата за подвига на нашия народ и обяснява причината: „Една тиха армия от 100 хиляди българи помагаха на евреите. Армия без генерали, без началник-щаб. Без да са организирани, те получаваха заповеди единствено от сърцата си…“

Не е зле онези, които все още не признават тези факти (за съжаление, има и такива), да прочетат горните редове.

Защо България стана изключение в борбата срещу Холокоста?

2.

В своите „Исторически бележки за еврейството в България“ роденият в Кюстендил мой съгражданин Аврам Моше Таджер (1858-1935) – историк, преводач, забележителна личност пише за българите:

Евреите, които живеят в България, познаваме достатъчно нашите съграждани българи. Виждаме ги много пъти в работата и знаем с какви добри чувства са били и те са вдъхновение за нас. Не сме имали никакъв случай, където да се е наложила помощ и защита от правителството за еврейските интереси и тази помощ да не се е проявила. Ръководителите на партии, всички, които са държали в ръцете си съдбата на България, всички те са разчитали на своите най-добри приятели, евреите.

Евреите можехме да се доверим на обещанията дадени от българите, докато обратното, трябвало е да гледаме с голямо недоверие например на гръцките обещания. (Той сякаш е предчувствал за трагичните събития, свързани с депортацията на евреите от Беломорска Тракия, за които ще стане дума друг път).

А ето и как международната общественост чрез френските и немските вестници изразява отношението си към антисемитските нагласи в България по онова време. Те публикуват една декларация, написана и подписана от доктор Данев, председател на камарата на депутатите и представител на българската мисия за мир в Лондон.

Основните пасажи на тази декларация са били тези:

Евреите в България се ползват с всички граждански и политически права, те са показали с факти през последните 35 години, че заслужават изцяло свободата и равенството, които им дава българската конституция. Не зная какво щяхме да правим без тях. Евреите са нещо неотделимо, не можем да съществуваме без тях Българите са единственият балкански народ, който не е прегрешил с евреите”.

Всичко това се доказва от бъдещите събития, разиграли се по време на Втора световна война.

Защото антисемитските чувства у българския народ никога не са били разпространени, дори сред крайните националисти.  Евреите живеят заедно с българи още от 1492 година, когато са прогонени от Испания и намират убежище по нашите земи. Нацисткото клише за евреина като за престъпен лихвар и конспиратор, така и не намира почва сред поколението на нашите прадядовци и прабаби. Предвид исторически недалечното ни Освобождение и паметта за предшествалите го трагични събития като Баташкото клане и опожаряването на Стара Загора, народът ни не е бил склонен да причини другиму онова, от което доскоро сам е страдал. Един бърз преглед на историческите хроники на Балканските войни показва, че в списъците с доброволци от войните за обединение на България се срещат  и не малко евреиски имена. За разлика от почти всички европейски държави, в които има не малко колабоеационисти с нацистите, у нас интелигенцията (писатели, художници, артисти, адвокати лекари), а също така и търговци, различни занаятчийски сдружения, работници, младежки организации, по същество целият народ са  против Закона за защита на нацията , а след това и против депортирането. Дори обикновени селяни, някои от които неграмотни, слагат кръстчета под протесните писма срещу депортацият и ги изпращат до правителството. Самият монарх – цар Борис III Обединител – се среща с главния равин д-р Ашер Хананел и го уверява, че Законът няма да доведе до сериозни последици на територията на Царството и приетото ще остане само на хартия, като формален акт. И до голяма степен това става така.

Светият синод на Българската православна църква недвусмислено се обявява против, както и протестантските църкви в България .(За разлика от не малко държави, в които църковните власти са си сътрудничели с нацистите и са станали проводници на Холокоста). Като истински пастири те застават начело на „божието стадо” в противопоставянето срещу  чудовишните намерения за депортация.

Дядо ми Асен Суйчмезов е споделял с мен как със сълзи на очи неговите съграждани и приятели евреи са идвали при него да му поверят ценностите си, преди на другата сутрин да поемат в конските вагони на гарата в Кюстендил към неминуема гибел в концлагерите в Полша. Известно е и защо това не се е случило.

3.

Във връзка с участието на наши интелектуалци (в случая писатели) в съпротивата срещу приемането на Закона за защита на нацията и депортацията бих насочил вниманието на бъдещоте участници в конкурса на „Алеф” към изчерпателната статия на Алберт Бенбасат „Писателите и антисемитизмът” в Портал „Култура”:

https://kultura.bg/web/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82/,

Там може би те ще открият „своите” герои.

Еврейските трудови дружини

Едно от най-големите обвинения срещу правителството на Царство България от онова време е организираните „ трудови лагери” (Еврейски трудови дружини, както е официалното наименование на групите) – по същество изселване на евреите от София и по-големите градове и мобилизиране на еврейските младежи да работят по държавни строителни обекти. Някои говорят за ужасните условия на труд там, като едва ли не ги приравняват към концлагерите!? Отпор на тези неистини дава българският евреин полковник Самуел Рафаел (1927 – 2015), създател на парашутните войски на Израел и герой на тази страна. Той пише: За да спаси българските евреи от смъртоносните нацистки лагери, Цар Борис, заяви на Хитлер: Тези хора са нужни на България, те ще строят пътища… Всъщност това е бил спасителният план „Б”  за българските евреи.

4.

Моис Ханне, мой добър познат, който работеше в Студията за научно-популярни филми в София, ми е разказвал, че е бил в такъв трудов лагер в Плевенския край. Да, през деня бяха работили упорито, но в никакъв случай не непосилно. А вечерно време се радвали на свободен режим – устройвали си вечеринки с местните момичета, ходели на любовни срещи. Две години от живота си бъдещият голям български и европейски художник Давид Перец преминават в Еврейските трудови дружини .Там той  продължавал да рисува, като създава цял цикъл от творби. Сред тях са „Каменотрошачи”, „Евреи строят път” , „Човекът с жълтата звезда” и други. Интересна творческа свобода за един трудов лагер…

През 1961 г. в Йерусалим на съдебния процес срещу един от най-главните организатори на Холокоста, нацисткия военнипрестъпник  Адолф Айхман председателстващият съда прокурор Бар-Ор прави следното изявление пред многобройните журналисти от цял свят:  Да, извършено е изселване на 20 хилвди евреи от София в провинцията. Но всеки, който чете документите, разбира, че това е само претекст, използван от властите, за да избегнат натиска на германците.“ А малко след това и: „Цар Борис е бил герой. Той е блокирал напълно Айхман и е защитавал българските евреи.“

И това са заключения, направени, след като са проучени многобройни документи от германските архиви и са излушани не малко живи свидетели на събитията, а Холокостът се разглежда страна по страна.

Благодарение на този съдебен процес на света става известен подвигът на българския цар Борис III, устоял на натиска на могъща тоталитарна Германия и отказал да депортира (изсели) извън България евреите, намиращи се на територията на Царство България. А както се разбира след края на войната, по този начин българският държавен глава спасява евреите в България не само от депортация, но и от неминуема смърт.

Става дума не само за около 50-те хиляди български, но и за много чуждестранни граждани евреи, които се укриват в България по време на войната. Между тях има германски, австрийски и полски евреи, както и много деца от еврейски произход. Още след аншлуса на Австрия през септември 1938 г. с посредничеството на международния Червен кръст стотици деца са приети в България и отглеждани до края на войната в български семейства. (Не може ли в конкурса да се включат и някои от техните истории?) Има и  евреи чужденци, които прекарват войната у нас с документи, издадени им от български власти, че са на почивка с лечебна цел. Те също оцеляват, благодарение на отказа на България да изсели вън от страната еврейското население. И ние сме единствената страна, в която след войната евреите са повече, отколкото преди нея.

Един от непосредствените участници във всенародното движение за спасяване на българските евреи е вторият съпруг на майка ми издателят на елитарната в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век библиотека „Безсмъртни мисли” Светослав Славянски (Славчо Печеников). (Между другото нейните основатели са амертикански евреи). Той е последовател на идеите на Бялото братство и приближен на д-р Петър Дънов. Известно е близкото приятелство между тогавашния равин  д-р Ашер Хананел и Учителя, който чрез посредничеството на  съветника на царя Любомир Лулчев, също „бял брат”, оказва влияние върху Борис за отмяна на заповедта за депортация. Светослав Славянски е натоварен от Учителя да вади визи на чуждестранни евреи и да ги придружава лично с влака до Цариград, където ще бъде в безопасност.

Със сигурност е имало и други достойни български граждани, които са извършвали такава дейност. Като Хенри Левенсон, български евреин, дипломат на Царство България. Заедно със свои колеги български дипломати издава няколко хиляди транзитни визи на чужди евреи и така ги спасява от депортация и смърт. През цялата война „фашисткото“ правителство на Богдан Филов не го уволнява, въпреки натиска от Берлин. Не му и забраняват да издава транзитни визи, въпреки многобройните протестни ноти от Третия Райх. Идват обаче комунистите на власт и го уволняват, а след това го пращат и в концлагера Белене. (Ето още един възможен герой за произведенията на участниците в конкурса!).

И при многобройните свидетелства и доказателства за противодействието на българския народ срещу всичко, което е накърнявало правата и достойнството на еврейските му съграждами, все още се чуват фалшиви гласове (външни и вътрешни), които нашепват, че българските евреи са оцелели, въпреки издевателствата, извършвани срешу тях. На тях ние казваме: те не сами оцеляха, но бяха спасени.  А това се доказва още по-добре през време на най-напраегнати и съдбоносни мигове за евреите от новоприсъединените земи…И така, стигаме до може би най-трудния, но и най-важния  за нас въпрос: „Можеше ли малка България да спаси и евреите от Беломорието и Македония?” Но за това  – друг път.

Текст към снимки

  1. Израелският общественик и писател Самуел Ардити (1935)
  2. Аврам Моше Таджер (1858-1935) – изтъкнат историк и преводач
  3. Писмо от Съюза на българските художници до председателя на Народното събрание, с което се ходатайства за оставане на художниците евреи в редовете на Съюза.
  4. „Каменотрошачи” – картина от големия български и европейски художник Давид Перец (1906 – 1982) , рисувана по време на пребиваването му в Еврейските трудови дружини.

 

 

 

 

 

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

април 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Ad
Ad