На деня на Свети Валентин 1349 хиляди евреи са изгорени живи, обвинени в отравяне на кладенци
Повечето хора свързват 14 февруари с любов и романтика. Но малцина знаят, че преди стотици години точно на Деня на влюбените се случва ужасяващо масово убийство, при което 2000 евреи са изгорени живи във френския град Страсбург.
Годината е 1349 г. и Бубонната чума, известна като „Черната смърт”, се разпростира из цяла Европа, изтривайки цели общности от лицето на земята. Между 1347 г. и 1352 г. епидемията убива милиони хора. Историкът Оле Бенедиктоу изчислява, че 60% от европейците са жертви на болестта. Един италиански писател описва какво е сторила чумата в град Флоренция, където той е живял: „Гражданите не правиха нищо друго, освен да носят мъртви тела, които да бъдат погребвани… Във всяка църква изкопавали дълбоки ями чак до подпочвените води и по този начин онези, които умирали през нощта, били вързани бързо и хвърлени в ямата.“
Първото голямо европейско огнище на чума било в Месина, Италия през 1347 г. и от там бързо се разпространява. Историците смятат, че най-голямата вълна от Бубонната чума – пандемията, наречена „Черната смърт“ – е възникнала в Централна Азия. Започвайки да се разпространява в европейските общности, ужасените хора търсели на кого да хвърлят вината за това. Евреите се оказали удобнен избор.
С напредването на „Черната смърт” християнската общност прехвърлила вината на евреите, обвинявайки ги в разпространение на чумата чрез отравяне на кладенците им.
Евреите били принуждавани да живеят в пренаселени и оградени еврейски квартали, страдайки от „Черната смърт” със същата сила, както и техните християнски съседи. Историкът Хайнрих Грац описва горещата атмосфера на омраза и обвинения, отправени към европейските евреи така:
„ … възникна подозрението, че евреите са отровили потоците и кладенците и дори въздуха, за да унищожат християните във всяка страна с един удар“.
Така еврейските общности се оказват атакувани. От близо 363 еврейски общности в Европа по това време половината били нападнати от бандитски групи, които ги обвинили за разпространението на чумата.
Тези атаки били чудовищни. В Кьолн евреите били затворени в синагога, която след това е подпалена. В Майнц цялата еврейска общност в града била избита само за един ден. Евреите в цяла Европа – Испания, Италия, Франция и германските земи били и измъчвани и убивани. Император Карл I – Свещеният римски император постановил, че имуществото на убитите евреи може да бъде конфискувано безнаказано от техните съседи християни. С този финансов стимул за убийство на евреи атаките се засилвали.
През 1349 г. феодали във френския регион Елзас се опитали да легализират нападенията срещу евреи. Те се събрали във френския град Бенфелд и официално обвинили евреите за „Черната смърт”, като предприели поредица стъпки срещу евреите и призовали за изгонването им от градовете. „Указът на Бенфелд“ имал незабавен ефект – евреите от тридесет общности в Елзас били атакувани. Само в Страсбург, където е имало голяма еврейска общност, е имало защитници на евреите.
Атмосферата в Страсбург в началото на 1349 г. била напрегната. „Черната смърт” все още не била достигнала до града, въпреки че гражданите били в готовност за болестта. Епископът на Страсбург Бертолд III надигнал вой срещу евреите, но длъжностните лица на града държали твърдо за тях. Кметът на Винтертур Кунзе, шерифът на Страсбург Гос Щурм и местен мирянски лидер на име Питър Швабер ревностно застанали на страната страсбургските евреи.
На 10 февруари 1349 г. бандитските групи свалили градското правителство на Страсбург и създали ново правителство, обявено като правителство „на народа“. Начело застанали местните месари и шивачи, подкрепени финансово от местни благородници, които мразили евреите и се надявали да завземат имуществото им. Едно от първите действия на тази нова група било да арестува евреите в града, обвинявайки ги в отравяне на християнски кладенци, за да разпространят „Черната смърт”.
Петък, 13 февруари 1349 г., бил черен ден за евреите от Страсбург. Обичайно този ден те биха прекарали в подготовка за Шабат, печене на хала, почистване на домовете и приготвяне на празнични ястия. Вместо това, под тежка въоръжена охрана, жени, деца и мъже били извлечени от домовете им, затворени и обвинени в убийство. Казали им, че всеки евреин, който е готов да приеме християнството, ще бъде пощаден. Докато ужасените евреи очаквали съдбата си, новите управители на града изграждали огромна дървена платформа, която можела да побере хиляди хора в еврейското гробище. За евреите следващият ден бил Шабат, а за християнските – 14 февруари, празникът на Свети Валентин. Те избрали точно деня на този светец за дата, на която да екзекутират цялото еврейско население в Страсбург.
Сутринта в Деня на влюбените се събрала голяма тълпа, която да гледа екзекуцията. Местният свещеник на име Якоб Туингер фон Кьонигсхофен регистрирал страшното клане. „Те изгориха евреите на дървена платформа в гробището си. Бяха около две хиляди“, написал той.
Някои малки деца били откачвани от ръцете на родителите си и спасени, за да могат да бъдат кръстени и отгледани като християни. За повечето евреи обаче никаква помощ не пристигнала. Докато огромната дървена конструкция се издигала в пламъци, около 2000 хиляди евреи били изгорени живи.
Екзекуцията отнела часове. След това нетърпеливите граждани тръгнали да претърсват тлеещата пепел, за да търсят ценности. Вон Кьонигсхофен описва мотива за това огромно клане: „…всичко, което притежаваха евреите, им бе отнето. Съветът взе парите, които притежаваха евреите и ги разпределиха пропорционално между работниците. Парите наистина бяха нещото, което уби евреите. Ако бяха бедни и ако феодалите не бяха в дълг, те нямаше да бъдат изгорени.“
Бандитската група в Страсбург и гражданите не получили никакви санкции. Няколко месеца по-късно император Карл IV официално помилвал гражданите на Страсбург за убийството на евреите в града и за кражбата на парите им.
Отдалечен в годините, катаклизмът на насилието, довело до изтезанията и убийствата на толкова много евреи по време на Черната смърт, изглежда забравен. И все пак, ако можем днес да направим нещо за жертвите, то е да припомняме и да помним!
Автор: Dr. Yvette Alt Miller
Източник: https://www.aish.com/
